Разделна канализация, "зелени покриви", резервоари: стъпките за по-чисти реки в София

Посоката: От "Витоша" към центъра

Основната "пречка" е това, че канализацията в града е смесена, тоест, дъждовната и битова вода се смесват заедно и текат по реките. "Подхванали сте страхотни инициативи, но ще изискват време. Системата е градена преди 100 години по един начин - като смесена, така че при дъжд да прилива разредена канализационна вода, и сигурно ще отнеме още 50 години това нещо да бъде елиминирано. Ако трябва да подменим цялата канализационна система, става въпрос за милиарди, затова трябва да се намерят етапите, стъпките", казва Станислав Станев, който е директор "Експлоатация и поддръжка" в "Софийска вода". В момента дружеството приключва проект, който свързва пречиствателната станция край с. Кубратово (произвеждаща ток от мръсната вода на София) с колекторите в града, за да може възможно най-много вода да отива към станцията и да се намали преливането.

Според Станев и арх. Любо Георгиев, основател на Сдружението за градски политики и бивш директор на "Софияплан", трябва да се започне отгоре надолу. Първо трябва да се работи в кварталите, в които сега ще се изгражда нова канализация - "Симеоново" и "Драгалевци". Тя се проектира като разделна (отделна за битова и дъждовна вода) там, където е възможно. Но и тук има трудности - живеещите вече са инсталирали в къщите си едно сградно отклонение за водата от покрива и тоалетните и им трябва мотивация да преправят вътрешните си инсталации.

"Ние лесно ще направим отделни тръби на улицата, но трябва да се комуникира с хората, така че те да разберат каква е целта и да се мотивират", отбелязва Станев. Като се започне "отгоре", ефектът ще се види постепенно към централните части.

Събитието показва едно друго възможно бъдеще на реките

"Трябва да се заложи на тези места, които в момента се развиват и са близо до "Витоша". Целта е да успеем там да "уловим" водата и да я разсеем, за да не навлиза в центъра, затова е хубаво да се концентрираме върху новите територии също", казва Беата Цанева от екипа на главния архитект на София Здравко Здравков.

Другият проблем е в това, че голяма част от канализацията (54%) преминава през частни терени, което значи, че на практика е незаконна. "Налага се общината да отчуждава земя, която по закон следва да е публична. Може това да се приема като "досадна работа", но общината трябва да се заеме сериозно с проблема, иначе ще може да се работи само на парче. Ако искаме да управляваме реките, трябва да имаме контрол върху тях. А те са незаконни сега", отбелязва арх. Любо Георгиев от Сдружението за градски политики.

Линеен парк в "Манастирски ливади" и Горубляне"

София вече има готови няколко проекта за линейни паркове - в "Манастирски ливади" и два в "Горубляне". В най-напреднала фаза е този в "Горубляне", който се предвижда с приетия този юли подробен устройствен план (ПУП) за нов квартал. Той е по чл. 16, което значи, че общината няма да има нужда да изкупува частните терени, ами единствено трябва да вложи ресурс и да инвестира в създаването на парка.

Същото обаче не важи за проектите за линеен парк в "Манастирски ливади-запад" и другата част на "Горубляне". Този в "Манастирски ливади" е включен и в кандидатурата на София за "Зелена столица на Европа", има готов проект, но отново пречка са частните терени. Следва общината да разговаря в собствениците и да отчуждава, като се надява да не се стигне до съд, което би забавило драстично процеса.

"В момента правим проект за линеен парк по бул. "Крайречен", покрай река Искър. Искаме да освободим терените, предвидени за парк, но отново има частни имоти. Идеята е пак по чл. 16 да ги преместим в парка в другата част на "Горубляне", обяснява урб. Беата Цанева от екипа на главния архитект.

Резервоари, зелени покриви, меандри

Има и по-"бързи" решения - например коритото на р. Владайска да бъде преобразено пространствено - да се направи стъпаловидно, вместо, както е сега, с отвесна стена, но да се запази обемът на проводимост, както и да се създадат меандри, намаляващи скоростта на водата. Така, дори и водата да не е все още чиста, тази инициатива може да покаже, че реките имат потенциал и могат да се превърнат в нови центрове.

Този уикенд има планирана музикална програма, различни дейности и базар

Друга идея са задържателните резервоари, които да намаляват притока, който отива в канализацията. Нужен е експертен екип, който да измисли къде да бъдат положени такива, както и как с най-малко усилия да се постигне най-голям ефект. Тук партньор може да е "Софийска вода".

В Южния парк има езера- блата, които са били замислени като резервоари за вода в случай на голям приток. Част от Перловската река минава именно от там, дава пример арх. Любо Георгиев. Връзката между реката и тези резервоари обаче е прекъсната преди много години, затова тези "резервоари" сега са блата-комарници. "Ако този парк бъде леко поддържан в тази си част и се наложи това управление на водите чрез задържане на вода в парка, това ще намали с вероятно 50% потока в Перловска ръка", казва той, като отбелязва, че същото е приложимо за Борисовата градина, където минават и други софийски реки.

Трето решение, предвид вече изградената смесена канализационна система, са т. нар. "зелени покриви" - те работят на принципа "град-гъба" - покривите на сградите директно абсорбират водата, тя се задържа от зеленината и много по-бавно оттича надолу. Представете си само всички панелни блокове в столицата да бъдат с такива покриви.

"Ако това стане политика и в града се изграждат повече такива зелени площи, ще е от огромно значение. Ще има разлика водата дали ще дойде изведнъж в канализацията и ще прелее, или ще имаме това забавяне, което ще ни позволи да си върви по основния маршрут", казва Станев от "Софийска вода".

"Ако успеем да забавим тази вода и дори да я задържим, което е още по-ценно, очаквам да намали натоварването върху канализационната система", добавя и арх. Любо Георгиев.