Защо София не спортува

Някъде има, другаде - не

Броят на общинските площадки и игрища със сигурност е недостатъчен - те са близо десет пъти по-малко от частните съоръжения за спорт (1570 обекта в София). Другият проблем е, че не са равномерно разпределени - въпреки големия брой потенциално обслужени жители (700 хил. души) и гъстата мрежа на обектите правят впечатление зони на повишена концентрация на спортни площадки и зони без достъп. В голяма част от центъра например няма достъп до открити площадки за физическа активност и спорт, което е пряко свързано с кварталната структура и липсата на терени за обособяването им.

Над 20 броя спортни площадки, фитнеси на открито или тенис маси предстои да се изградят. Най-много проектни идеи са подадени за кв. "Редута", "Гео Милев" и "Слатина", както и в част от селата около компактния град.

Според анализа има места, в които дори да се реализират всички потенциали, ще има недостатъчно пространства за спорт на открито. Това са предимно южните територии както от северната, така и от южната страна на околовръстното ("Кръстова вада", "Малинова долина", "Лозенец", "Манастирски ливади", "Драгалевци", "Симеоново" и части от "Овча купел"). Те ще изискват различни мерки за повишаване на достъпността до спортни площадки, дворове на училища или парк за спорт и в голяма степен разчитат на предвидените зелени клинове.

Да (не) забравяме за парковете

Не е сигурно доколко общината ще ги реализира обаче. "Общини като Столична не успяват да отчуждят предвидените за целта земи и в този смисъл плановете остават пожелателни. Реализацията на предвидената в тези планове спортна инфраструктура вече не само е под риск, ами е почти невъзможна предвид изтеклите срокове за отчуждаване на много от имотите", обръща внимание арх. Любо Георгиев, бивш директор на "Софияплан", участвал в работата по стратегията.

Други квартали, които се развиват в последните години, също не са добре обслужени от гледна точка на достъпни спортни площадки: това са териториите южно от Западен парк заедно с част от жк "Овча купел", "Обеля", "Орландовци", "Левски" В и Г, "Сухата река", "Горубляне", както и селата около София.

За изграждане на спортни съоръжения със свободен достъп в паркова среда и междублокови пространства общината е предвидила 110 900 лева за 2022 г. Фотограф : Надежда Чипева

Впечатление прави и това, че райони, в които няма достатъчно безплатни пространства за физическа активност и спорт, нямат и платени места за спорт. Такъв е случаят с "Драгалевци" и "Симеоново", териториите около местност Камбаните, част от "Манастирски ливади-изток", "Бояна", "Горна баня", кв. "Модерно предградие", вилните зони около Банкя и Иваняне, както и части от "Орландовци", кв. "Сухата река", кв. "Христо Ботев" и жк "Левски".

Третият проблем с общинските площадки е в поддръжката. От Столичната община обясниха за "Капитал", че за всеки район се предвиждат средства за поддръжка и изграждане, като администрациите са отговорни да следят за състоянието на съоръженията. Кметът на "Слатина" Георги Илиев обаче наскоро обърна внимание на това, че бюджетът на района е едва 37 хил. лв за поддръжката и изграждането на нови спортни площадки, докато са нужни около 900 хил. лв., за да се приведат в нормален вид.

Един от големите проблеми е поддръжката на вече изградените общински спортни игрища и площадки Фотограф : Надежда Чипева

В програмата за ремонт на вече изградени обекти със свободен достъп са планирани над 440 хил. лв. Над 300 хил. лева са предвидени за ремонтни дейности на спортни площадки, фитнес съоръжения и тенис маси в 8 района, обясниха от Столична община за "Капитал". Но дори и това да се изпълни, е нужен цялостен подход.

"Не бива да си представяме, че решението е да построим спортна площадка пред всеки блок. По-важното и устойчиво действие е промяната на градската среда по начин, който позволява да спортуваш, дори да няма табелка "спортна площадка". Например повече паркова среда и маршрути за бягане. В момента софийските реки са канали, а до паркове нямат пешеходен достъп 1/3 от жителите на София", коментира арх. Любо Георгиев за "Капитал".

Училищните дворове: обикновената трудна възможност

Едно от решенията, които биха дали повече възможности за спорт, е отварянето на училищните дворове. В момента 70 от общо 150 публични училища в София са осигурили достъп в извънучебни часове. Това позволява на цели 407 763 души да спортуват, казва анализът.

Районните кметове и техните администрации са отговорни да следят за нередности Фотограф : Надежда Чипева

Но има и причина голяма част от директорите да не са съгласни да отварят дворовете. Притесненията са в липсата на контрол и поемането на отговорност, ако се случи злополука. Според арх. Георгиев е необходимо да бъде измислен подходящ модел. Той посочва няколко добри примера в София и Пловдив за това как, въвличайки частен оператор, може да бъде осигурен безплатен или символично платен публичен достъп до инфраструктурата, но и същевременно да бъдат осигурени работещи правила.

"Разбира се, за целта може да бъде създаден и общински оператор, който да управлява тази инфраструктура във времето, в което тя не се ползва от училищата. Опитът с управлението на аквапарк "Възраждане" показва, че това е постижима цел", казва той.

Има и други проблеми - около 1/4 от изградените училищни спортни салони например са твърде малки, а едва 10% от училищата имат басейн.

Решенията: не е въпрос само на пари

Притеснителните данни за трайна тенденция за влошаване на здравословното състояние на населението, включително и затлъстяването при децата, задават въпроса какво може да се направи, вместо да се действа постфактум.

Решението е в оформянето на цял цикъл - създаването на навици в училище и университетите, работодателите, които субсидират спорта вместо горивото за кола, качеството на градската среда, включително разположението и свързаността на зеленината и създаването на маршрути за спорт. Лесен и бърз достъп до планините около София. Както и, разбира се, реклама.

"Когато работихме по идеите за това как да бъдат реализирани предписанията на стратегията, не се спряхме до класическото решение - общинския бюджет, а предложихме различни финансови инструменти. Между другото този подход на планиране за първи път го приложихме създаването на друга стратегия - "София играе". Тя засяга детските площадки и в нея дори бяхме предложили финансови разчети за реализацията на поставените цели. За съжаление предложението ни събира прах - доколкото знам, дори не е внесено за разглеждане в общинския съвет", казва арх. Любо Георгиев.