Градове

Има как улиците да са готови за дъждовете

Градовете могат да се научат да се адаптират към екстремни климатични събития и да използват устойчиво ресурсите, като същевременно осигуряват комфортна среда за хората

Още при проектирането на улици трябва да се мисли за устойчиви решения - а това не се прави в София

Анина Сантова

Още при проектирането на улици трябва да се мисли за устойчиви решения - а това не се прави в София © Велко Ангелов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Какво са "живите улици"? Концепцията набира все повече популярност в градове по целия свят, като поставя акцент не върху колите, а върху хората, както и на връзката с природата. Устойчивите решения са належащи във времена, в които светът се бори с климатичните промени.

Случилото се тази седмица в Царево е пример колко тежки могат да са последствията, ако инфраструктурата на населените места не е подготвена за природните бедствия (макар и това далеч да не е единственият проблем там). Идеята е да се мисли предварително - проектирането и градският дизайн на улиците са неща, които могат да предотвратят тежки наводнения и да спестят ресурси. И не на последно място - да направят самата среда по-приятна за хората.

Пример от Минесота - дъждовна вода в кръг

В града Минеаполис (най-големият град в американския щат Минесота) са приложили тази концепция върху малко над 3 километра улици в жилищна част, пише Biophilic Design, цитирайки инфраструктурния инженер Фирас Алсилайб. Добавени са:

32 дъждовни градини
един голям регионален басейн
200 дървета
2.4 км тротоари
настилката е намалена с 1 декар.

В резултат, когато падне дъжд, 50% от дъждовната вода се филтрира или инфилтрира, 40% от нея се изпарява, а 10% от водата тече директно в дъждовната канализация. Дъждовната канализация се изгражда отделно именно с такава цел. В София например проблемът е, че на повечето места тя е смесена (заедно с отпадъчната). В края на 2020 г. столицата дори изпусна 260 млн. лв. от програма "Околна среда" за канализация в кварталите, защото не подготви проекти за отделна - битова и дъждовна канализация, както изисква ЕС, а предложи да направи смесена.

След изпълнението на проекта (още през 2012 г.) управлението на Минесота отчита следните резултати:

градините с дъждовна вода, 200-те издръжливи на суша дървета и басейнът спестяват 40 тона емисии въглероден диоксид годишно
застрояването е по-малко
има по-малко трафик
няма проблем с отчитането на дъждовната вода и има място за пречистването ѝ
подобрена е градската среда.

Примери за градове, приели концепцията на "живите улици", са Барселона, Париж, Копенхаген и Портланд и други. Целта е създаването на по-устойчиви и екологичносъобразни градски райони, като насърчават усещането за общност и подобряват качеството на живот.

Защо ни трябва и на нас

"Живите улици" приоритизират удобствата за пешеходците, ограничават движението на автомобили, предлагат повече зелени пространства и градски мебели, регулират застрояването, стимулират използването на градския транспорт и по-доброто управление на водните ресурси. Според арх. Павел Янчев, част от експертната организация "Екипа на София", и в България трябва да си дадем сметка за ролята на водата и нейния непостоянен характер и да намерим достатъчно място за нея в населените ни места. "Ако не го направим, това води до ужасни бедствия. Обособяването на места за вода по улиците и едновременното осигуряване на дървесна зеленина и сянка помага и да избегнем ефекта от прекаленото нагряване в определени зони", казва той.

Имплементирането на стратегията в големите български градове и в София е възможно, защото те разполагат с достатъчно широки булеварди. Тънкостта е да се мисли на нивото на цялото селище. "Това значи да се анализира къде биха имали най-голям ефект спрямо теченията на водите, наличието на водна инфраструктура и спрямо качеството на почвите да поемат дъждовна вода. И да са съчетани и с други стртатегии за дизайн на публични пространства, например такива за намаляване на скоростта на движение, осигуряване на безопасни велоалеи, осигуряване на по-чести пешеходни пресичания, повече системи за намаляване на скоростта - "легнали полицаи", светещи знаци, които показват скоростта и др.", коментира арх. Янчев за "Капитал".

Природно базирани решения в индустриалната зона до Пловдив

Тази седмица организацията за градски трансформации "Градоскоп" стартира нов проект - "Регенерация", който е пример за това как природно базирани решения могат да се използват в устойчивото планиране на индустриалните паркове. Екипът анализира потенциала на съществуващото биоразнообразие в екосистемата на Индустриална зона "Куклен" близо до Пловдив. В рамките на проекта ще се направят различни анализи, които целят да набележат как различни агрокултурни и индустриални дейности могат да си взаимодействат по-ефективно, за да бъде гарантирана здравословна среда за работа и живот във и около индустриалните зона.

Ще бъдат разгледани пречистващите свойства на засадените от предприятието КЦМ лозови масиви с цел регенериране на замърсената почва в района. Експерти от БАН, Българско дружество за защита на птиците и Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров" ще направят и биомониторинг на почвите и различните видове на територията на индустриалната зона. Заключенията ще бъдат представени и дискутирани със заинтересованите страни по време на Форум на 12 септември 2023 г. Участниците във форума ще разгледат различни ландшафтни и урбанистични практики и ще дискутират как природно базираните решения в дизайна на средата и градското планиране могат да подобрят екологията и биоразнообразието на урбанизирани територии.