Другият ефект от климатичните промени

Каролин Хикман, психотерапевт от University of Bath и един от авторите на изследването, работещ с младежи относно техните свързани с климата емоции, казва пред Reuters: "Те растат с тъга и дори страх за бъдещето." Пред New York Times Сюзън Клейтън, професор по психология от College of Wooster, посочва: "Определено сме се сблъсквали с големи проблеми и преди, но климатичните промени са екзистенциална заплаха, която подкопава чувството за сигурност по един основен начин."

Климатичната активистка Грета Тунберг също често говори за своята "климатична тревожност": "Това е чисто човешка реакция, защото, като наблюдаваме света днес, изглежда, че никой не се интересува какво се случва. Но когато вземеш нещата в ръцете си и предприемеш действия, получаваш усещане за смисъл."

Климатични терапевти и климатични кампании

Експертите твърдят, че "климатичната тревожност", описвана като чувство на стрес и страх относно бъдещето на планетата, е рационален отговор на една реална криза. Според скорошно проучване на YouGov 67% от британците са заявили, че се притесняват от ефектите на климатичните промени, след като рекордна гореща вълна обхвана страната миналото лято. В тази връзка благотворителната организация Friends of the Earth проведе кампания, включваща популярни личности, които да изразят своите тревоги и така да покажат на хората, че не са сами в безпокойството си. Някои от известните участници в кампанията говорят за "чувство на безсилие", докато други признават, че "лежат будни посред нощ, мислейки за бъдещето на човечеството".

"Не е изненадващо, че толкова много хора стават все по-притеснени относно климатичните промени, особено на фона на продължаващото правителствено бездействие. Не е страшно да си признаем, че климатичните промени ни тревожат, тъй като това наистина е криза", коментира пред Еuronews Ейми Мърфи от Friends of the Earth.

Както ООН, така и Американската асоциация на психолозите (ААП) посочват, че сме под все по-голям риск от развиването на психични здравословни състояния, причинени от климатичните промени. Според ААП "климатичната тревожност" може да се прояви при хора, които реагират на новините за климатичните промени с "негативни емоции, включително страх, гняв, безнадеждност или умора". Асоциацията дори предлага директория с координатите на терапевти, които са "климатично запознати". А на някои места вече се предлагат програми за професионално сертифициране по климатична психология.

Доскоро д-р Патрик Кенеди-Уилямс, клиничен психолог от "Оксфорд", е лекувал обичайни психически проблеми, включително тревожност и депресия. Но сега се занимава с все повече случаи на "климатична тревожност", което го кара да основе своя организация - "Климатични психолози". Ключов момент в практиката му е, когато осъзнава, че справянето с "климатичната тревожност" и справянето с климатичните промени са взаимосвързани.

"Положителното нещо за нас, психолозите, е, че скоро стигнахме до заключението, че лечението за "климатичната тревожност" е същото като лечението за климатичните промени, тоест действията. Става въпрос за това да излезеш навън и да направиш нещо, което помага. Записвай и празнувай промените, които си извършил. Никой не е прекалено малък", твърди Кенеди-Уилямс пред Guardian. Но в същото време допълва, че човек трябва да осъзнае, че няма да реши целия проблем сам, а трябва да действа според възможностите си: "Не всичко лежи на плещите ти и не е разумно да се бориш с климатичните промени 24 часа на ден 7 дни в седмицата."

От негатив към позитив

Според базирания в Лондон психиатър Алистър Сантхаус климатичните промени допринасят за затормозяването на хора, които вече са склонни към тревожност. Той смята, че засега "климатичната тревожност" обичайно не изисква психиатрична помощ. И посочва, че колкото и да тежи, тя може да донесе и позитиви, ако, разбира се, не излезе извън контрол. "Известна тревожност относно климатичните промени е мотивираща. Просто става въпрос колко точно тревожност е мотивираща и колко е недопустима", коментира Сантхаус пред Reuters.

В интервю за британската ВВС професорът по психология от University of Bath Лорейн Уитмарш казва, че тези страхове всъщност може да са добра новина за планетата. "Хората, които са напълно осъзнати за климатичните промени, може да са по-склонни да предприемат действия", заявява тя. Нейните изследвания показват връзка между климатичната загриженост и извършването на конкретни действия, включително ограничаване на въглеродния отпечатък чрез намаляване на количеството на изхвърляния боклук.

Д-р Сара Шуорц, професор по психология в Suffolk University, смята, че активизмът може да бъде ефективен начин за младежите да се справят със своите климатични емоции. "Силната "климатична тревожност" е свързана с по-интензивни клинични симптоми на депресия. Но това, което наблюдаваме при младите хора с високи нива на "климатична тревожност", е, че при високи равнища на активизъм вече няма толкова интензивни симптоми на депресия", посочва тя пред CBS News.

Експертите смятат, че е напълно нормално да се притесняваме за състоянието на планетата. Решението обаче не е потъването в отчаяние и климатична обреченост. Дори малки действия като подписването на петиции са от значение.