Жега в София: климатични промени vs лошо управление

За разлика от Джаксън на управляващите София в последните десетилетия не им личи, че си дават сметка, че градската среда е сред големите рискове за здравето на хората. По-високите температури в столицата са резултат от мислене "на парче" и постоянно съобразяване с нечии частни интереси. "Градът е строен и продължава да се строи и организира така, че да задържа прекалено много топлина", пишат от експертната организация "Екипът на София" в подробен анализ, в който обясняват причините за формирането на топлинния остров и дават различни решения по опита на други градове.

В София е дори опасно човек да се разхожда, защото често в града има места без дървета Фотограф : Велко Ангелов

Среда, която убива

Първата причина е планирането на София. То се случва, без да се отчитат потенциалните ефекти за гъстотата, разположението и вида на застрояването върху микроклимата и здравето на хората. Строи се, без да се мисли за хората и пространството за тях. Градският растеж създава все повече тъмни и непропускливи повърхности - паркинги, асфалтови улици и покриви и все по-малко зелени площи и дървета. Улиците се планират изцяло за коли, без много мисъл за пешеходни зони, велоалеи, дървета, пейки. Дори при проектирането на новата и уж "споделена" улица "Шишман" в центъра на София например няма предвидени места за нови дървета.

Сградите рядко са топлоизолирани и през лятото поемат топлина, която после излъчват. Не се мисли какви материали се използват при строителството - цвят и физически характеристики, а това може да доведе до значителни подобрения. "Не прилагаме достатъчно техники за охлаждане - дебели стени, подходящи прозоречни отвори, засенчване и т.н. Изключително малка част от покривите са зелени, което би помогнало", пише в анализа на "Екипът".

Фотограф : Цветелина Белутова

Паркингите са огромни магнити за слънце. Според арх. Панайотова от "Зелена София" озеленяването - дори поставянето на дървета на паркингите, би направило осезаема промяна.

Фотограф : Юлия Лазарова

Трябва да се заложат конкретни правила и за частните инвеститори. "Задължението да поддържат определен брой дървета ще качи малко инвестицията, ще се наложи и поддръжка, но това е в интерес на целия град", коментира тя неотдавна за "Капитал".

С колите е свързана другата причина за горещите в града - колкото повече, толкова повече се топлина и замърсяване от двигателите с вътрешно горене. В София колите са над 1 млн., а столицата е с един от най-високите коефициенти на моторизация от европейските градове - 604 коли на 1000 души.

По веригата следва и проблемът с мръсния въздух в София, който сам по себе си е фактор за горещините. Той допринася за образуването на топлинен остров като улавя слънчевата радиация, задържа я в приземния атмосферен слой и по този начин генерира допълнителна топлина, пише в анализа на "Екипът на София". Всичко това ни принуждава да се охлаждаме, но климатиците също са порочен кръг - топлината, генерирана с цел охлаждане вътре, усилва ефекта на топлинния остров вън и реално налага още повече охлаждане.

Вредният ефект на климатика

Прогнозите са за все по-големи разходи за охлаждане в градовете. Това обаче подхранва топлинните острови и води до рискове за енергопреносната мрежа. Срещу високите температури в последно време единственото "спасение" за мнозина са климатиците. Те са буквално навсякъде - в колите, в търговските обекти, в офиса, вкъщи. Проблемът с тях обаче е, че те ни помагат "на място", но реално задълбочават проблема с горещините и т. нар топлинен остров в градовете. Докато ние използване енергията за охлаждане чрез климатици вътре, те изпускат още горещ въздух навън, където всички се движим. Другият проблем е, че водят до риск от претоварване на енергийната мрежа.

"Това създава порочен кръг, в който ние харчим все повече енергия, за да охлаждаме в местата, по които се движим и обитаваме, но топлината, която това охлаждане генерира, усилва ефекта на топлинния остров и налага още повече охлаждане", пишат експерти от "Екипът на София".

Все повече наводнения

Заради по-високите температури на градските повърхности, градските дъждове са по-топли. Дъжд, който пада върху гореща повърхност в топъл ден може да достигне температура от 35°C. "Какво значи това? По-топла вода влиза в канализационната система и стига до пречиствателните станции, а това нарушава работата ѝ и може да доведе до замърсяване на водоприемника, в който пречистената вода се изпуска", пише в анализа на "Екипът на София". Наводненията в центъра и южните квартали пък са често са ефект от други вредни за средата дейности.

Фотограф : Юлия Лазарова

Интензивното застрояване, запечатването на почвите и силно намалената растителна покривка влияят на реките, езерата, блатата, подпочвените води. А всички те са сред най-важните естествени механизми посредством които топлината се саморегулира.

"Намаленото количество задържана от почвите вода води до намаляване на изпарението и повишаване на повърхностните температури, тъй като се възпрепятства естествения механизъм на земната повърхност за охлаждането ѝ", пишат експертите. Повишеното количество повърхностна вода се превръща в проблем, който най-добре се вижда по време на интензивни валежи. Тогава често се получават микро-наводнения в централна градска част, а отскоро такива се наблюдават и в южните квартали, които през последните години са обект на засилен инвестиционен интерес, казва се в доклада.

Какво може да се направи?

Това са проблеми, които не могат да бъдат решени бързо. Но градът поне може да опита да не допуска още от същото в бъдеще. Има и лесни и бързи стъпки, така и по-мащабни подходи и политики. Ето някои от тях според "Екипът на София":

1. Светли сгради, зелени покриви

Проучвания показват, че използването на материали, отразяващи топлина, може сериозно да намали температурата по повърхността на сградите и потреблението на енергия. При това няма нужда от скъпи материали. Достатъчно е да се приложи геополимерна боя върху бетонните повърхности, като с най-добри качества на отразяване (албедо) е бялата боя. За покривите е добре да се използват зелени покривки и фотоволтаици. За да се случи това е нужно въвеждането на климатично-чувствителни правила в градоустройството. Трябват и правила, определящи облика и материалите на отделните сгради и настилки.

Общината може да използва покривите на общинските сгради и да постави фотоволтаици върху тях. Примерът е от столичната 76-а детска градина "Сърничка" Фотограф : Цветелина Белутова

Други варианти са растителният покрив и вертикалното озеленяване, които успяват най-добре да отведат топлината. От "Зелена София" споделиха още миналото лято, че работят върху проект, който предвижда върху покривите на общинските сгради да се правят зелени покриви с растителен слой. "Освен че намалява температурите, има и водозадържаща функция, което също е много важно предвид дъждовете, които се изливат", обясни арх. Панайотова.

2. Автобусът и колелото: с предимство

Фотограф : Лили Тоушек

По-малко автомобили означава по-чист въздух и по-малко топлина. На София ѝ трябват добри алтернативи като велоинфраструктура и удобен градски транспорт. Последното означава не само нови превозни средства, но и бързи и удобни маршрути. В София има цели квартали, които остават почти необслужени от градския транспорт. Така изборът на кола става почти неизбежен.

3. Дървета и пак дървета

Фотограф : Надежда Чипева

Пространства с пълна липса на озеленяване могат да бъдат с цели 25°C и повече по-топли в най-горещите дни спрямо съседни озеленени площи, се казва в анализа на "Екипът на София". Например паркингите понякога са нажежени до 45 °C, докато в съседното зелено каре под дърветата е 25°C. Дърветата могат да охлаждат и сградите - особено ако са засадени от южната им страна. "Експериментални проучвания в САЩ показват, че сянката от дървета може да намали разходите за климатизация на еднофамилни къщи с 20% до 30%", пише в анализа. София има много да работи, за да свърже зелената си система - от малките цели (като например повече дървета по улиците) до големите - като изграждането на т. нар. "Зелени клинове".

4. Вода, която се връща

Служители на Столична община раздават вода на столичани в жегата горещини Фотограф : Велко Ангелов

Вместо да раздава безплатна вода в пластмасови бутилки, общината може да осигури на хората разхлаждащ контакт с водата - градски езера, (работещи) чешми, водна мъгла, фонтани, водни стълби и др., които да се поставят стратегически така, че да взаимодействат с вятъра. Това е по-лесната част.

На града са нужни повече места за "охлаждане" Фотограф : Юлия Лазарова

Но истински смел ход, който може да предприеме градът, е да промени отношението си към дъждовната вода. "Вместо да изтича по асфалта, тя трябва да може да се преизползва и връща във водния цикъл, точно както в природата извън града", пишат експертите. Подобни решения са засаждане на растителен пояс около сградите, създаване на микропаркове, зелени стени и зелени покриви, изграждане на микро-джобове за инфилтриране и задържане на дъждовните води.

Всички тези решения са в ръцете на общината и държавата. Вече има планове, стратегии и редица други документи. Просто трябва да се почне от някъде - възможност, която се открива и при евентуално следващо управление на Столична община след изборите тази есен.

Все по-голям разход за града

Автор : Капитал

Според изследвания един от основните проблеми вследствие на промяната на климата и затоплянето е повишената консумация на енергия и разходите за охлаждане. По данни на общинското предприятие "Софияплан", към 2050 г. поне 10% от енергията в града ще отива за охлаждане, докато към 2015 г. тя е била пренебрежимо малък дял.

"Това означава, че заради повишените нужди от ползване на климатици, е много вероятно да се наложи да увеличим разхода си на енергия, както това става на други места по света - по прoгнози на IEA, до 2050 г. около 2/3 от домакинствата в света ще използват климатични инсталации, като охлаждането ще доведе до пиково търсене на електроенергия, особено в горещите страни", пише в материала на "Екипът на София". Това пък ще натовари енергопреносната мрежа през летните месеци и тя трябва да е подготвена да издържи на напрежението. Увеличаването на честотата на екстремни събития също увеличава рискът от прекъсване на електрозахранването и хаос в градовете, казват експерти. От там цитират генералния секретар на асоциацията на електроенергийната индустрия Eurelectric Кристиан Руби, който твърди, че "изключително високите температури представляват предизвикателство за електроенергийните мрежи на Европейския съюз".

Въпреки че регулаторите за електроенергия на ЕС имат планове за извънредни ситуации, топлинните вълни- както и другите екстремни метеорологични явления като горски пожари и наводнения - "имат особено високо въздействие върху веригата на стойността на електроенергията", казва Руби.

Има вдъхновяващи примери от градове като нидерландския Утрехт, където използват електрически превозни средства и зарядни станции за съхранение и разпределение на енергия. "По време на слънчеви дни електрическите автомобили могат да съхраняват електроенергията, произведена на място, в батериите си и да я връщат в мрежата по време на часовете на пиково търсене вечерта", казва Роел Масинк, старши съветник по иновации и европейско сътрудничество в отдел "Урбанистическо развитие" на Утрехт, цитиран от Politico. А това е един от начините градът да е по-добре подготвен за резки промени в предлагането на енергия и потребителското търсене.