Лошо наследство: откъде се появи дупка за 20 млн. лв. в бюджета на Пловдив

Досегашният кмет Здравко Димитров поиска безлихвен заем от правителството, без да може да обясни адекватно защо сметката не излиза

Преди месец кметът Здравко Димитров и зам.-кметът по финансите Величко Родопски поискаха с официално писмо от МФ близо 20 млн. лв. заем

Йоана Иванова

Преди месец кметът Здравко Димитров и зам.-кметът по финансите Величко Родопски поискаха с официално писмо от МФ близо 20 млн. лв. заем © Димитър Марков

От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Един основен въпрос ще мъчи новия кмет на Пловдив, след като приключат изборите, който и да е той. Има ли пари в касата?

Отговорът на този въпрос, оказва се, изобщо не е ясен. Въпреки че община Пловдив е публичен субект и трябва да има яснота и прозрачност по отношение на финансите и бюджета ѝ, с какви пари разполага вторият по големина град в България, не се знае.

Преди месец кметът Здравко Димитров поиска с официално писмо от МФ близо 20 млн. лв. заем за плащане на заплати и текущи разходи по издръжка, консумативи, електроенергия и други.

Според кмета Димитров и зам.-кмета по финансите Величко Родопски заемът им е необходим, тъй като в бюджета на града има дупка от близо 20 млн. лв., която не идва от лошото управление, а заради финансирането на 12 инвестиционни проекта със собствени средства сумите, за които не са възстановени от управляващите органи.

Министерството на финансите обаче твърди, че няма законово основание да отпусне този заем от централния бюджет, тъй като няма "касов разрив" по бюджета на общината. С други думи, нищо такова не се вижда в отчетите на местната власт.

Може да се окаже обаче, че проблемът е сериозен - общината има наложени финансови корекции по европейски програми за недобре направени поръчки и е напълно вероятно това да я доведе на ръба на фалита.

Какво се случва в бюджета на Пловдив

Към 30 септември общината отчита пореден излишък по бюджета си - в размер на 2.4 млн. лв., което е увеличение с 2 млн. лв. спрямо предходния месец август. За септември 2023 г. постъпленията (приходи, субсидии, трансфери и заеми) в бюджета на община Пловдив са в размер на 39.9 млн. лв., а общият размер на отчетените разходи е 37.9 млн. лв., твърдят от министерството.

Те добавят, че изпълнението на постоянните данъчни приходи и на таксата за битови отпадъци бележи добри темпове към септември спрямо приетите им планови годишни стойности в общинския бюджет.

Наличностите на общината към септември са в размер на 104 млн. лв., което е с 3.9 млн. лв. повече, в сравнение с предходния месец. Общината отчита и средства на депозит в размер на 1.9 млн. лв.

Две неща са се променили сериозно спрямо миналата година. Пораснал е размерът на общинския дълг - 44 млн. лв. във второто тримесечие на 2022 г., спрямо 62 млн. лв. тази. С повече от 100% пък са се вдигнали капиталовите разходи на общината - докато те са били 10.8% от общите във второто тримесечие на миналата година, през тази вече са 23,3% Това е наистина впечатляващ процент, особено ако го сравним с данните за други общини. В Столична община например делът на капиталовите разходи е едва 7,82% от общия бюджет. С други думи разходите на общината се увеличават, приходите спадат, а дългът става все по-висок. Това е обяснимо, предвид огромния обем проекти, които се наложи да се случат едновременно.

Нищо от това обаче не обяснява дупката в бюджета. На специалната страница на МФ, на която се следят финансови показатели на общините, Пловдив има просрочени задължения в размер на 0,4 млн. лв. към доставчици, но не са отчетени просрочени задължения към персонала.

Не е ясно тогава защо е отправено искане за безлихвен заем за плащане именно на заплати. Заключението на министерството е, че при изпълнението на бюджета на община Пловдив няма затруднения.

Виновни ли са европроектите

Твърдението, че предполагаемите финансови затруднения идват от финансирането на 12 проекта със собствени средства е вярно, но не точно по начина, по който кметът се опита да го представи.

Пловдив наистина се намира в разгара на ремонтния период и забавените с години проекти по всички възможни европрограми се струпаха накуп.

Процедурите по плащане на тези средства са доста ясни. Управляващите органи на програмите са длъжни да извършват верификация на всички предявени за възстановяване разходи по оперативните програми и срокът за изпълнение на тази процедура не може да надвишава 90 работни дни, след което допустимите разходи се изплащат на бенефициента.

Според Министерството на регионалното развитие и благоустройството при тях са постъпили само две искания за плащане с извършени разходи от бенефициента, които са в процес на проверка от управляващия орган.

Тук има важна бележка. В хода на верификацията се прилагат финансови корекции, ако има вече определени такива с решение за налагане на финансова корекция на ръководителя на управляващия орган. Община Пловдив има непотвърдена такава от 17 млн. лв. по проекта за пречиствателна станция, който беше завършен наскоро. Корекцията е за неправилно проведена поръчка и идва от ОПОС. Малко след като собственоръчно разказа за тази драма, Димитров заяви, че корекцията е "отпаднала", без да даде никакви детайли как и защо е възможно един одитен орган първо да установи нещо, после да го отмени.

Отделно от тази глоба, има корекции за още 5 млн. лв. по проекта. Пловдив със сигурност ще обжалва, но в този случай парите няма да пристигнат преди решение на съда.

С други думи - ако парите вече са разплатени с изпълнителя, а ГБС завършиха проекта и прерязаха лентата, то е ясно, че община Пловдив няма да получи тези пари обратно, докато (ако) не успее да осъди МОСВ за корекцията. Не е ясно колко е голяма тази дупка, но при всички положения не помага в края на годината.

Опитът на Димитров да скрие дупката

Много интересен е начинът, по който кметът е поискал заема. В писмото не е посочено нормативно основание, въз основа на което се иска заем от държавния бюджет, нито има конкретика за проектите, извън споменаването им. Към него няма приложено решение на общинския съвет за даване на съгласие за поемане на дълг в горепосочения размер и мотивирано предложение от кмета.

Без тези неща заем не може да бъде отпуснат. Община Пловдив не отговаря и на необходимите условия да бъде определена като община с финансови затруднения.

Това само навежда на мисълта, че управлението на общината се опитва да прикрие нещо.

Дни преди края на мандата си на въпрос от журналисти какво наследство ще остави с управлението си Здравко Димитров отговори, че ще бъде запомнен с доброто финансово състояние, в което оставя общината. Това, оказва се, може да е последната неистина, казана от досегашния кмет.

Несъбраните вземания на Пловдив

Като аргумент за отказа си Министерството на финансите посочва и факта, че общината има 20.2 млн. лв. несъбрани вземания, главно просрочени данъци, такси и наеми. Това е малко повече от сумата, която кметът иска да получи като безлихвен заем - 19.6 млн. лв. Съответно препоръката на министерството към общината е "да се положат необходимите усилия и своевременно да се предприемат съответните действия за събиране на вземания, които значително надвишават просрочените задължения на общината и с които тя би могла да погаси същите".

Според отчетите на община Пловдив към МФ делът на приходите от общи постъпления е спаднал с 4% спрямо същия период миналата година. Доста голяма разлика се отчита в покритието на разходите за местни дейности с приходи - 154.48% за миналата година и 93.15% за тази.