Кухня за добро: доброволци готвят за бедни и нуждаещи се вече 20 години

Доброволци помагат в кухнята до храм "Св. Пророк Илия" и приготвят храна за бедни и нуждаещи се всяка събота

Храната в кухнята за бедни до храм "Св. Пророк Илия" се приготвя от доброволци - различни по профил, а понякога и чужденци.

Ния Раденкова

Храната в кухнята за бедни до храм "Св. Пророк Илия" се приготвя от доброволци - различни по профил, а понякога и чужденци. © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Доброволци помагат в кухнята до храм "Св. Пророк Илия" и приготвят храна за бедни и нуждаещи се всяка събота.
Симеон Маринов стартира инициативата си преди повече от 20 години.
В контраст държавата остава сляпа за бездомните и дори не разполага с точна статистика за тях.

Всяка събота вече повече от 20 години близо 400 бедни, бездомни и нуждаещи се хора чакат на опашка в двора на храм "Св. Пророк Илия" в столичния квартал "Дружба 2", за да получат хляб и домашно приготвени ястия - дажба за около два дни. Менюто се създава с даренията, които разположената до храма кухня за бедни е получила. На втори декември например има сандвич с пиле, картофена супа и половин хляб.

Храната е приготвена от доброволци - разнообразни по профил, понякога и чужденци, а една смяна се покрива от 10 човека. В навечерието на коледните празници много от тях са довели и децата си, за да помогнат с украсяването на коледната елха и да следят спазването на реда, така че храната да стигне за всички. Винаги присъстват и дежурни, около 30 на брой, които се редуват да помагат в организацията.

Приготвянето на храната се случва в постройка в двора на църквата, изградена също изцяло с дарени средства и материали, оборудвана с два големи казана за супа, работни плотове, а зимно време - и с коледна елха. "В кухнята доброволците започват с обработката на зеленчуци и други продукти, след това наливане на храната в специални съдове, след това сглобяването на 400 пакета топла храна, сандвичи, хляб, плодове, десерти и накрая раздаването на пакетите", казва за "Капитал" Симеон Маринов, отзивчив човек на възраст малко над 50 г. Той е един от основателите на кухнята за нуждаещи се и част от енорията на храма. Преди вече 25 години (1999 г.) той създава инициативата, след като - като редовен посетител на храма в "Дружба", забелязва колко нуждаещи се има и в църквата, и в квартала.

Преди кухнята да бъде построена, Симеон, заедно с други доброволци, са приготвяли храна на открит огън в двора на църквата, в два казана, подобни на днешните, независимо от времето навън. Тогава "клиенти" на кухнята са били около 30-40 човека, но с годините тя става все по-популярна и така до днес, когато стотици разчитат, че ще намерят там винаги топла храна. Откакто кухнята съществува, не е пропускала седмица, в която да нахрани нуждаещите се, дори и по време на Covid пандемията, когато, разбира се, се вземат нужните мерки.

Нарастваща мрежа от доброволци

"От тогава до днес като доброволци при нас са служили повече от 8 хил. човека (по списъци от дежурствата). Основно са млади и образовани хора. През кухнята като доброволци са минали и няколкостотин чужди граждани", разказва Симеон Маринов за "Капитал". Групи от различни фирми и училища също са участвали в инициативата, а много от хората водят и децата си.

Всеки желаещ да бъде доброволец може да се регистрира през портала на TimeHeroes или Facebook страницата на кухнята, за да помага в съботен ден, когато е готвенето и раздаването на храна. Кухнята приема два вида дарения от хора и фирми - преведени средства по банков път, както и вече закупена храна, която дарители често оставят пред прага на храма. "Едно от най-приятните неща за мен е, когато отида рано сутринта и заваря на улицата под прозореца на кухнята десетки касети с плодове и зеленчуци, а пред вратата на кухнята картофи, лук, дрехи и какво ли не. Просто са дошли хора, оставили са, каквото са приготвили, и са си тръгнали - без фойерверки", казва Маринов.

Нуждаещите се, които никой не брои

Опашката пред вратите на кухнята е дълга и изпълнена с хора от различна възраст и с различен на външен вид - има и възрастни, и млади, някои от тях са бездомни. "Спектърът е изключително разнообразен. Бездомни, слаби, болни, нехоспитализирани хора с психически проблеми. Също и бежанци. Целият спектър на нуждаещи сме имали", обяснява Симеон Маринов. И, както отбелязва в репортаж за bTV, много често посетителите са със сълзи на очите.

Около празниците интересът към включването в подобни благотворителни инициативи нараства. Но хората в нужда не съществуват само тогава. Те са забравени през по-голямата част от годината, включително и от държавата. Тя дори не знае точният брой на бездомните хора. Единствената статистика за тях е от Агенция "Социално подпомагане," според която едва 4664 души са регистрирани като бездомни през 2022 г., но техният брой със сигурност е много по-голям - само в центъра на столицата видимо хората без покрив са хиляди. За да бъде регистрирано бездомно лице обаче, трябва да бъде попълнена определена документация или да бъде подаден сигнал, което не се случва в много от случаите.

От министерството на труда и социалната политика пък казват, че "не е създавана исканата информация по отношение на данни за съществуването на официална статистика за броя на бездомните хора в България и министерството няма данни за нейното местонахождение."

Едва 3 центъра в София

Все пак Столичната община предоставя макар и ограничен брой социални услуги за бездомни и несъстоятелни хора, най-важни от които са приютите за временно настаняване. Трите такива центъра в София са почти винаги пълни и са ориентирани към различни групи.

Един от тях е център "Света София" в жк "Захарна фабрика" с капацитет от 120 места. Там се приютяват млади хора между 16 и 25 години в тежко положение, на които освен място за спане и храна се предлагат образователни програми и индивидуален план за ресоциализация в рамките на престой от 3 месеца. Центърът "Свети Димитър" в "Люлин" има 270 места и приема пълнолетни бездомни хора, като също помага в изготвяне на лични документи и търсене на работа. Последният временен приют , "Свети Георги", е в "Красна поляна" и помага на бездомни и семейства с постоянен адрес в кризисна ситуация. Приютът има съвместни програми с отдел "Закрила на детето" и "Асоциация Анимус". Извън това през празниците Столична община имаше и временна инициатива с раздаване на храна и топли напитки в двора на храм "Света Параскева" на ул. "Георги С. Раковски".

Дългосрочни мерки и планове за борба с растящият брой на бездомните в София и в държавата обаче липсват. "Всеки може би сам може да се убеди, че в София има все повече хора, които ровят по кофите, все повече хора, които спят по улиците. Има видима бедност, увеличаване на жилищната криза", каза Росица Кратункова от Сдружение "Лекари на света" по време на интервю за "Нова телевизия".

Инициативи за добро

Затова са важни и съществуващите частни инициативи като кухнята за бедни в храм "Св. Пророк Илия", както и още няколко фондации, които от години предлагат храна на нуждаещите се. Една от тях е българският отдел на международното пацифистко движение Food not Bombs. Te ежеседмично приготвят топла храна и различни дарения, които раздават всяка неделя в кв. "Левски В". Друга кухня за бедни има и в храм "Св. ВМЧ Георги Победоносец" в кв. "Дървеница", която съществува от повече от 20 години и храни три пъти седмично около 200 човека. Всеки може да се включи с каквото смята, че ще бъде най-полезен.

"Най-любимата ми част е Рождество и Великден, на които празници отделяме голям ресурс и подготвяме топла скара за хората. Излизаме сред тях, наливаме на всеки по чаша вино и се поздравяваме за празника. Представете си, това са 400 човека, които отговарят на поздрава ти с Христос Воскресе", описва Маринов най-любимата част от работата си.

Кухнята за нуждаещи се в храма на "Св. Пророк Илия" скоро ще навърши 25 години от създаването си, през които идеята на Маринов и съмишлениците му се разраства до това, което е днес - ежеседмична социална услуга за 400 души, организирана от хората за хората. През този четвърт век история хиляди доброволци и дарители са минали през кухнята, някои по веднъж, други стават редовни посетители, но всеки оставя следа с желанието си да помогне на нуждаещите се.