Един работещ вариант за украинските бежанци

"Втори дом" е нещо уникално за града, а и за страната. Това е публично-частно партньорство, където ежедневната работа се извършва от украинците, които управляват на дневна база центъра, а ние осигуряваме базата, спомагаме за ремонта, сметките на водата и тока и други", посочи за "Капитал" заместник-кметът на Пловдив Стефан Стоянов.

Всичко това се случва предимно с лични средства на семейство Еллис, с набрани средства от доброволчески инициативи на частни и юридически лица, фондация "Америка за България", която дарява 55 хил. лв., и последното финансиране от ООН на стойност 40 хил. лв.

Осем месеца след началото на войната, изправени пред нова вълна зимни бежанци, отново се питаме какво да се прави с тях, как да се интегрират възможно най-ефективно и бързо и трябва ли България да продължи досегашния си модел. На 15 ноември изтича държавната програма за настаняване по хотелите. На този фон моделът на Наталия Еллис, в който частната инициатива среща подкрепа от местната и централна власт, може да се окаже един от малкото наистина работещи.

Пътят на спасението

Наталия и нейният съпруг Влад Еллис, който е управител на една от големите IT компании в Града под тепетата, идват в България преди седем години. "Решението да се преместим го взехме заедно с мъжа ми още през 2014 г. Не ни беше лесно, но когато спряха водата към Крим, просто ни стана ясно, че това няма да е краят и че ще има по-голям конфликт в бъдеще, а такава среда не е подходяща за отглеждане на семейство. Това казах и на близките ми и се преместихме", казва Еллис.

Предусещайки опасността от задаващ се конфликт и поради факта, че съпругът ѝ е наполовина българин, семейството се премества да живее в България, в родния град на Влад - Пловдив.

Наталия Еллис, основател и основен поддръжник и до днес на "Втори дом" Фотограф : Антон Чепилски

Контактите си с местната власт започва още през 2015 година, когато се премества в града заедно със своя съпруг. "Тогава първото нещо, което потърсих в града, беше Ботаническата градина, защото хобито ми в Украйна беше да развъждам кактуси", казва Еллис. В същия период по нейни думи тя започва да се запознава с представители от управленския състав на града, които контакти в крайна сметка се оказват от изключителна полза години по-късно.

"Когато майка ми се обади в шест сутринта (на 24 февруари), за да ми каже, че войната е започнала, разбрах, че моят живот ще се промени завинаги", споделя украинката. Без капка съмнение какво точно трябва да направи, тя веднага започва организация по спасяването на приятели и близки от Украйна. Сред тях са предимно жени с деца и бременни. Така само през първата седмица семейство Еллис прибират при себе си в офиса и при познати около 150 души, предимно майки с деца ("Капитал" разказа за тази, и други доброволчески истории при първата вълна през март).

Благодарение на българи, които се отзовават веднага на апелите за помощ през първите четири дни след началото на войната, заедно с доброволци, те успяват да съберат 22 палета с помощи (обувки, дрехи, храна и медицински материали), които изпращат в Украйна веднага. Същото се случва и следващата седмица. "Така грубо шест камиона за първите месеци на войната достигат успешно до нуждаещите се хора в Украйна", споделя украинката.

Първите стъпки - в "Тракия"

След първоначалната мобилизация обаче се стига до по-дълготрайно решение. Седмица след началото на войната и инициативите на двамата съпрузи кметът на район "Тракия" Костадин Димитров заедно с няколко бизнесмени от района дават възможност да се отвори център за подпомагане в квартала, който заработва съвместно с доброволческия кризисен щаб, организиран от почетния консул на Украйна инж. Димитър Георгиев.

Паралелно с това по това време в Пловдив функционира и областният кризисен щаб, ръководен от тогавашния областен управител Йордан Иванов.

Почетният консул на Украйна отправя запитване за бившата белодробна болница, която е достатъчно голяма, и общинския съвет на града на свое заседание от 18 април гласува и приема предоставянето на сградата. Доброволци влизат и започват да чистят позападналата сграда.

"Втори дом" за пристигащите бежанци от войната в Украйна не е най-приятно изглеждащото място, но целта му е друга Фотограф : Антон Чепилски

Еллис, Пловдив, ООН

От този момент започва същинската съвместна работа между организацията на Еллис и общинската власт. "Не си спомням дали имаше някой, който пръв се отзова. Всички горе-долу реагираха на момента и скоростно, като започнем от заместник-кметовете - Титюков, Стоянов, тогавашния областен управител - Иванов, представители на бизнесите в града. Не бих казала, че имаше един човек, който беше над другите. Реакцията на всички беше бърза", коментира тя.

Следват почистване, боядисване, поставяне на мебели, смяна на осветление, освежаване на кухненски и санитарни помещения, закупуване на уреди, ремонт на покрива и редица други дейности, които да доведат сградата до сегашния й вид, за да може настанените да имат минимални, но добри условия за живот без дом.

Дарителските инициативи са основният начин за финансиране на начинанието и до днес Фотограф : Антон Чепилски

От старта на своята дейност през март до юни в сградата е имало само 5 готови стаи. През следващия месец те стават вече 20. До октомври в центъра има готови 35 стаи, а след продължаващите и сега ремонтни дейности се очаква до края на годината да бъдат готови всички 53 стаи, или пълният капацитет на сградата.

Средствата за този процес идват предимно от дарения, сред които лични на семейство Еллис, както и от ООН, което е отпуснало по програма 40 хил. лв. за ремонт на четвъртия етаж на бившата болницата. Това позволява капацитетът й да бъде увеличен от 150 на 200 души.

"Община Пловдив успя да обедини усилията на ресорните административни структури и местните институции и да адаптира редица услуги в помощ за украинците. Благодарение на това е подсигурено ежедневното изхранване на настанените, предоставени са помещения за детски градини и центрове, децата се подготвят за българската образователна система", казват за "Капитал" от общината.

С грижа за децата

Към помещенията за живот на първия етаж на сградата на "Втори дом" е започната работа и по изграждане на обучителни центрове, които да служат за изучаване на български език, занаяти и други приложни науки.

Към фондацията на Еллис има изградени и два центъра за деца. Единият е в квартал "Източен", а другият в "Тракия". Там има записани 45 деца, които преминават през процес на адаптация и работа с психолози, за да могат после да постъпят в детските градини в града. "За пример наскоро пристигна един автобус от Мариупол с бежанци, които бяха пътували 41 дни от там до тук, а сред тях имаше и деца, които имаха нужда от точно такава среда", коментира Стефан Стоянов, който отговаря за образованието в общината.

Наталия Еллис с част украинските деца, които са настанени в центъра Фотограф : Антон Чепилски

Според него над 400 деца са били настанени в училища и детски градини от началото на войната. Интеграцията на по-голямата част от тях вече е в ход, за което спомагат и някои от по-възрастните учители по училища, които знаят и руски език, тъй като една от основните бариери на този етап, особено за тийнейджърите, е езиковата.

За нейното преодоляване са предоставени и напълно безплатни курсове по български език за деца, а и за възрастни. Реалното напасване и адаптацията на децата според Стоянов са възможни след около 6 - 12 месеца, когато те ще могат да започнат да се чувстват удобно в новата си среда.

Условията и правилата във "Втори дом"

Освен модела на финансиране това, което прави уникален центъра, е методът на работа с бежанците. Престоят може да бъде от четири дни до два три месеца, но не повече. Идеята е да се освобождават места веднага, когато хората са готови да напуснат центъра, за да може там да постъпват нови. "Даваме минимален комфорт на хората, ние сме буферният център, даваме покрива, храната и психологическа подкрепа, защото ако им дадем пълен комфорт, те няма да излязат от тук", казва Еллис.

Тя е установила строго правило - пристигащите да имат желание да научат български и максимално бързо да си намерят работа, а впоследствие и квартира, която сами да заплащат. За намирането на работа и квартира Еллис напълно е поела ангажимент, като прави връзката между местния бизнес и бежанците.

В момента във "Втори дом" са настанени 124 души, които са разпределени в стаи по двама и трима. По своя път към нова работа и квартира са поели 142 души. Децата, получили подкрепа в центровете, са общо 61 от началото на тяхната работа, като в момента има 45 дечица в двата центъра.

Грижата за почистването, готвенето и обслужването в сградата е на самите ползватели. Всички сами на доброволчески начала извършват тези дейности, като дават дежурства. "Това е част от психологическата подкрепа - казва украинката - защото работата е основата на живота и когато човек работи, той няма време да мисли за нещо лошо", допълва още тя.

Самата психологическа подкрепа също е осигурена от фондацията и също се предоставя от бежанки от Украйна, които от март работят за центъра, като правят групови занимания с деца и възрастни безвъзмездно. Психолозите работят и с деца в буферните центрове и с хората във "Втори дом".

"Представителите на фирмите вече сами ме търсят, за да има давам хора", казва жената и добавя, че това е първата стъпка към интеграцията на тези хора в обществото. "Не приемам хора, които не желаят да учат и да работят. Морските котки (както украинката нарича сънародниците си, които пребивават по Черноморието), които смениха по четири пъти кожата и тена си, не са добре дошли при мен", категорична е тя.

Към нея, казва самата Еллис, за помощ се обръщат хора от всички градове на Украйна. А тя смело заявява, че центърът е устойчив и ще продължи да работи и след войната като такъв, осигуряващ подкрепа на самотни майки с деца от Украйна.