Пловдив

Сградата на БНБ в Пловдив - един отдавна одобрен план, два собственика и много идеи

От приблизително три години единствените обитатели са в северното й крило, но плановете са за връщане на живот в зданието

Построена през далечната 1909 г. и от тогава винаги е била използвана за банково дело

Антон Чепилски

Построена през далечната 1909 г. и от тогава винаги е била използвана за банково дело © Антон Чепилски

От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Темата накратко

Предстои дискусия за бъдещата функция на сградата, като една от идеите е тя да има повече от едно предназначение.
Има одобрен план от НИНКН за нейното реставриране от 2014 г., но по него все още не е имало действие.
Сградата не е изцяло собственост на община Пловдив, но това не би трябвало да попречи на бъдещи реставрации.

Едно от нещата, които Пловдив притежава в изобилие, са красиви стари сгради с история. Много от тях обаче са изоставени на произвола на съдбата и не се оползотворяват или няма план за тяхната реставрация, а други стават жертва на изключително продължителни и ненавременни действия от страна на държавни институции и губят възможността да придобият статут на културен паметник, в резултат на което биват разрушени. Това не засяга само частни домове в Стария град или модерни сгради, които чакат началото на нов живот като кино "Космос", а и редица други, които са пръснати из Града под тепетата.

Ако се разходите в центъра на Пловдив и се огледате внимателно, ще забележите архитектурния потенциал на града, а и възможността за разрешаването на проблеми от специфично естество в него - липсата на офис пространства, алтернативни културни сгради или просто подобряването на облика на района.

На стотина метро след Халите вляво например се намира една сграда със статут на културен паметник, която от години пустее, а крие в себе си потенциал за развитие - това е старата сграда на БНБ в Пловдив.

Нейната дълголетна история и фасада подбуждат интереса за това как тя изглежда отвътре и какво е бъдещето й. Именно поради голям брой запитвания и любопитство от страна на пловдивчани на 9 ноември бе организиран ден на отворените врати от Георги Стаменов, кметът на район Централен в Пловдив.

"Не самата сграда, а и нейното съдържание будят голям интерес у гражданите. Особено голямо желание имаше към това и трезорите да бъдат отворени за разглеждане, а трябваше първоначално само банковият салон да е отворен за публиката. След силния интерес сега предвиждаме да се направи още един ден на отворените врати догодина", коментира Стаменов.

Красивата столетница

Построена през 1909 г., от тогава до сега сградата претърпява две допълнителни структурни надграждания - първото е през 1929 г., когато е направено разширение, а второто - през 1974 г., когато тя е надстроена. Главна цел и при двете действия е запазването на оригиналната визия на швейцарския й проектант архитектът Якоб Хайнрих Майер. Нейното място също не е случайно, тъй като тя се намира на главната търговска улица, наследник на някогашната Узун чаршия.

"При всички реконструкции нейният вид е запазен и гражданите на Пловдив посредством общината разполагат с едно истинско архитектурно бижу. Трябва преустройства и финансиране, но има дадености да се превърне в едно изключително място за представяне на културното наследство на Пловдив", коментира Видин Сукарев, музеен експерт и главен асистент в Аграрния университет, на деня на отворените врати на 9 ноември.

През 1985 г. сградата се сдобива със статута на паметник на културата, а през 2012 г. започват и първите идеи за нейните реставрация и обновление. Тогава собственик е БНБ, чийто изготвен проект за реконструкция на фасадата е одобрен от НИНКН през 2014 г. От тогава до сега по този проект фактически обаче не се е действало, а причина за това е вероятно и смяната на главния собственик в края на 2013 г. Тогава БНБ и община Пловдив се договарят сградата да бъде преотстъпена на града, а в замяна новият касов център да бъде на нов терен на "Ягодовско шосе".

"Почти цялата сграда, около 70% - без северното крило, е собственост на общината, а останалата е частна (Прокредит банк), но за бъдещи реновации не смятаме, че би имало проблем от тяхна страна за това. Трябва да бъде направен един обстоен ремонт - да се подменят ел. инсталациите, видеонаблюдението и системите за пожароизвестяване, както и да се преразгледа интериорът", коментира Стаменов.

Така вече почти десет години действие по реставрацията няма, но идеи има. Последното официално предложение на общината бе при визита на сградата от страна на кмета Здравко Димитров, чиято идея беше тя да се превърне в новата централа на общинската администрация. До реализация на този проект така и не се стига, понеже се оказа, че капацитетът на сградата не би бил достатъчен за всички служители.

Ново начало

След толкова много години без резултат и липса на конкретна визия от страна на общината за това в какво трябва да се превърне сградата може би е дошло време за поглед с по-широк обхват. Първоначалната идея на кмета на район Централен бе само няколко седмици след деня на отворените врати да се състои и отворена дискусия с граждани и експерти, за да се съберат предложения от тях.

"Срещата не се състоя, понеже беше твърде бързо, а с една такава важна сграда е добре да не бързаме. Ние сме отворени към предложения и всеки може да изпрати своята визия ежедневно към общината - в електронен или физически формат. Самата среща ще я планираме по някое време догодина", коментира Стаменов.

Според кмета на район Централен цялостната сума за един такъв проект би била ясна чак след като се изясни каква точно ще е функционалността на сградата. "За момента това, което имаме като идея, е тя да е мултифункционална - представете си музейни експонати на изкуство от високо качество на долния етаж, приемна или друг вид зала на първия етаж, а защо не и възможност за двойки да сключват брак в нея", споделя Стаменов.

Разходка из историята

Имайки всичко това предвид, все пак какво е състоянието на сградата?

Впечатление прави още в самото начало преди влизане вътре, че дръжката на масивните врати е наполовина счупена, но това не пречи по никакъв начин на тяхното отваряне. Влизането във фоайето придава чувството, че все пак доскоро е имало обитатели на място - последните изнесли се служители са през 2019 г. От там се пристъпва към главната зала, която изглежда изключително запазена и напомняща на банките от холивудските филми. Това е на пръв поглед, докато не се мине от другата страна - тази на касиерите - където става ясна нуждата от реновация, тъй като паркетът е прогнил, а рамките на прозорците са олющени и имат нужда от смяна, както и пердетата.

Все още на място са и старите масивни немски сейфове Panzer, които са били използвани до последно. За съжаление на посещаващите по тях не са останали никакви предмети от стойност, даже по тайните чекмеджета, където може да намерите само един ключ с неясно предназначение.

От там можете да слезете на долния етаж в подземието, където се намират и трезорите. За разлика от сейфовете на горния етаж все пак има съкровища, изоставени от служители преди тяхното напускане, като радиатори, лампи, вентилатори, информационни памфлети за банкнотите от 50 лева, както и дискове "Калиакра" с народна музика. Нужно е и внимание докато преминавате из отделните стаи, тъй като има висящи от стената и тавана кабели, които не са обезопасени.

Следващата и последна стъпка на обиколката е на втория етаж, който крие в себе си редица офиси, напомнящи в своето обзавеждане за върха на социалистическия интериорен дизайн. Съществуват и някои интересни дизайнерски решения, будещи почуда - едно от тях е шкаф, който е сложен така, че да блокира вратата между две отделни стаи, но интересното е, че този шкаф е достъпен и от двете страни, тоест без гръб, позволявайки предмети да бъдат слагани и взимани от хора от двете стаи.

Една обща тематика, която явно не изключва и офис пространството, е нуждата от промяна на окабеляването, което изглежда рисково за живота в сегашния вариант.