Бунт на вносители на плодове и зеленчуци срещу заповед за скъпи и бавни тестове

Към единствената българска лаборатория, упомената в първоначалния вариант на заповедта, бе добавена още една - пловдивската частна "Приморис България". В следващо изменение ограниченията отпаднаха и от агенцията разрешиха проучванията да се правят във всички акредитирани лаборатории, които имат право да изследват пестициди във или върху храни.

Отпадна и изискването чуждестранните европейски лаборатории, чиито сертификати ще се признават на територията на България, да са "акредитирани и одобрени за официален контрол". Редуциран бе и списъкът с продукти, които подлежат на изследване - от него бяха премахнати краставици, пипер и ягоди.

"Да" на контрола, но при ясни правила

Преди да излязат на протест, търговците от Югозапада потърсиха съдействие от правителството и в отворено писмо заявиха, че бизнесът и производството им "са поставени под въпрос". "Съгласни сме с това да има контрол за наличие на пестициди, но при ясни правила и процедури по осъществяването на контрола", казват те. И обясняват, че за да отговорят на изискванията на заповедта, трябва да изчакват резултатите от лабораторните изследвания поне 5-7 работни дни от момента на вземане на пробите. През този период от време нямат право да продават стоката, която обаче е много възможно да се развали.

Търговците твърдят също, че таксата от 420 лева с ДДС е непосилна за тях. И изчисляват, че за една доставка с пет сезонни артикула - например домати, краставици, диня, пъпеш и кайсия, от по 500 килограма ще трябва да заплатят 2100 лева предварително, да чакат с дни за резултатите от пробите и чак след това евентуално да започнат да продават.

"Резултатите от тази наредба ще са неминуемо вдигане на цените на най-масовите стоки, плодове и зеленчуци с 30-40%. Ние искаме да има контрол, но той да бъде организиран, бърз и мобилен. Пробите да бъдат обработвани до края на работния ден, таксите да бъдат до 40-50 лева на партида", настояват те.

"Проблемът идва от това, че липсва обществен дебат. Агенцията издаде заповед, която обаче не беше обсъдена нито публикувана официално. Едва след като изразихме недоволство, започнаха прекрояване и промени, за да се улеснят процедурите", коментира за "Капитал" Крум Руйков, председател на инициативен комитет на производители и търговци на плодове и зеленчуци от Югозападна България. Според него действията на агенцията са твърде непоследователни. "Промениха заповедта и дават право изследванията да се правят във всички акредитирани лаборатории, а дори не знаят колко са те в страната, още по-малко - да ги публикуват на сайта си, за да ни улеснят. На нас ни се дава само една сметка - на Централна лаборатория за химично изпитване и контрол, на която да превеждаме парите", дава пример Крум Руйков.

На въпрос на "Капитал" колко са акредитираните за изследване на пестициди лаборатории в страната от пресцентъра на Агенцията по храните препратиха към Българската служба за акредитация - БСА. Справка в регистрите на БСА показа, че тези лаборатории са 18 и би било добре Агенцията по храните да информира за тях производители и вносители.

Според Крум Руйков най-големият напредък в позицията на агенцията е съгласието да се признават лабораторни изследвания от държави в ЕС. "В България се извършва анализ на 430 пестицида, а онзи ден получих протокол от гръцка лаборатория, в която са изследвани 620 пестицида върху домати", дава пример той.

Позицията на агенцията

В официално становище от миналата седмица от Агенцията по храните заявиха, че извършваният контрол цели "единствено да гарантират безопасността и качеството на продукцията, която потребителите слагат на трапезата си". От държавната институция поясняват също, че на контрол за остатъчни вещества от пестициди подлежат не само стоките, произведени в страни от ЕС и предназначени за българския пазар, но и вносът от трети страни, както и произведената в България продукция. И посочват, че през април и май не са допуснати до пазара над 200 т стоки - внос от трети страни, с повишени количества на остатъци от пестициди, доказани с лабораторно изследване.

Дори контрол да се налага и на вноса от страни извън евросъюза, излиза, че се фаворизират местните производители, за които няма подобно задължение.

От агенцията не се съгласни, че в резултат на заповедта цените ще се вдигнат, и посочват също, че пробите излизат от 24 до 72 часа, като времетраенето "се определя единствено и само от заявката на търговеца", но пропускат да отбележат, че за експресно изследване цената е 600, а не 420 лв.

Производители vs търговци?

Междувременно шест браншови организации в сектор "Плодове и зеленчуци" изпратиха позиция, с която настояват заповедта за контрол на вноса да бъде постоянно действаща, а не само до 30 октомври (за сезонните продукти), както е предвидено сега.

Според браншовиците в България от години "се внасят плодове и зеленчуци второ и трето качество, които се продават като първо в търговската мрежа. Това ощетява българския производител, който става неконкурентен на внесените нискокачествени стоки със съответно по-ниска цена. Търговците вносители масово продават на едро и на дребно по-евтината стока с по-голям марж и печалба. Вследствие на заповедта на директора на БАБХ за завишен контрол по границите на влизащите в страната плодове и зеленчуци, очакваме спиране на нерегламентирания внос", се посочва в позицията им.

"Протестът днес обедини и вносители, и малки производители на плодове и зеленчуци, защото таксата от 420 лева е непосилна за всички", обясни Крум Руйков. Самият той е вносител, но цялото му семейство произвежда плодове и зеленчуци. "Има разлика дали внасяш еднородни партиди с тирове, всеки от които с по 20 тона, и плащаш 420 лева, или 2-3-5 тона различни партиди, за всяка от които трябва да платиш по 420 лв. Същият е проблемът и пред малкия производител на плодове и зеленчуци. Той не притежава 100-200 декара градини, той обработва 2-3 декара и иска да изхранва семейството си с тях. За него таксата от 420 лева за всяка партида също е проблем", коментира Руйков. Той твърди, че протестиращите са обединени около искането за намаляване на таксата или за дотирането й от страна на държавата. Освен това те настояват за мобилни лаборатории, които да вземат проби от на място - на полето, в градините".

"Няма противопоставяне между производители и вносители. Не спорим, че трябва да има контрол. Но нека той да е регламентиран така, че да не е пречка", обобщава Крум Руйков.

Ефектът от заповедта вече се усеща. Част от търговците заявиха, че спират вноса, докато се ориентират в ситуацията. Други заплашиха, че ще се откажат изобщо от бизнеса си, което пък застрашава вече открити работни места.

"От четвъртък насам имаме неспокоен пазар при плодовете и зеленчуците. Има отделни проявления на свръхцени на пазара и това е вследствие на факта, че някои демонстративно не внасят, други нарочно задържат такива цени, а трети са по-алчни", заяви председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов в студиото на "Здравей, България". Според него завишените цени в момента се дължат на нестабилността на пазара, предизвикана от вносителите, на по-малкия добив, както и на неприятните климатични условия.