Ще харчим, пък ще видим

Същественият въпрос обаче е дали с тези пари ще се постигне някакъв ефект, или Борисов ще направи това, от което се оплакваше преди десет години, когато пое властта - да завещае на следващите управляващи договори и обещания за милиарди, скрити по чекмеджетата.

Най-спорна е идеята за детските надбавки. "Ако детските помощи ще са за всички, би било по-добре въобще да не се събират парите от данъкоплатците. Защото сега средствата се взимат, завъртат се през администрацията, изплащат се заплатите в публичния сектор и остатъкът се връща на същите хора, от които са взети парите първоначално", казва Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Тя допълва, че принципната идея на социалните политики е да достигат до най-нуждаещите се, както и да се оценява ефектът от тях - доколко помощта извежда хората от крайна бедност. Славова обръща внимание, че започнат ли да се изплащат веднъж, подобен вид помощи трудно могат да се отменят.

"При сегашните размери на надбавките те нямат някаква особена роля да променят бедността на семействата с деца. Може да имат ефект върху потреблението, но няма да има ефект от гледна точка на демография или социална политика", посочва и Георги Ангелов от "Отворено общество". Той дава за пример Полша, където размерът на детските надбавки е много по-голям, но засега и там няма доказателства, че вдигат раждаемостта.

Стои и въпросът доколко удачно е да се планира ново увеличение на заплати в целия публичен сектор - вече бяха вдигнати с 30% възнагражденията на куп администрации, които работят на първа линия. А и когато държавата вдига заплатите, натискът се пренася и към частния сектор.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

"Не сме в тази депресия, в която бяхме преди десетилетие. Сега по-скоро възстановяването ще е по-бързо. Догодина по-скоро икономиката ще расте, съответно ще се увеличават и възнагражденията в частния сектор. И публичният сектор не трябва да завива в другата посока и да замразява заплатите. Това го правихме преди десет години, защото издавахме облигации на 8% лихва, сега издаваме на 0.4%. Преди бяхме наказвани от пазара, защото бяхме периферия и трябваше да орязваме разходи, което допълнително забавяше възстановяването. Сега това не е нужно", казва Ангелов. Той обаче допълва, че увеличението на заплатите трябва да се насочи там, "където има по-голяма полезност", т.е. към IT специалисти, медицински сестри, учители. "Това е по-скоро голямата грешка - не се увеличават заплатите там, където има проблем и където има най-голямо текучество, а на всички поравно. Така не се решава структурен проблем", допълва Ангелов.

Пенсионни маневри

Най-голямото перо от всички извънредни разходи обаче е това за пенсиите (виж карето). А начинът, по който се планира да бъдат увеличени те, предполага отново да бъдат задраскани правилата за осъвременяване на пенсиите, записани в Кодекса за социално осигуряване: индексацията от 1 юли всяка година би трябвало да се случва по т.нар. швейцарско правило - 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от инфлацията. За 2021 г. формулата би произвела покачване с 4.8%. Вместо това вероятно с цел да се угоди на малките коалиционни партньори се планира доста по-драстично увеличение на минималната пенсия до 300 лв., и то още от 1 януари. "Проблемът е, че когато на един пенсионер пенсията не му стига да живее нормално, на тези хора трябва да се помага, но не чрез пипане на осигурителния модел, така обезсмисляме мотивацията на хората да работят и да се осигуряват", посочва пред bTV бившият социален министър Иван Нейков.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

В същото време от години бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) е на дефицит, а недостигащите приходи от осигуровки се допълват с постъпления от други данъци. Наскоро НОИ публикува свой доклад за рисковете пред системата, в който отново се посочва, че един от тях е влошаващата се демография в България. "При законодателство в сила към 1.01.2020 г. очакванията са балансът на ДОО да остане отрицателен (разходите да останат по-високи от приходите) за целия период от 2019 до 2070 г. При 3.3% от БВП сега дефицитът в ДОО се очаква да нарасне до 4.8% от БВП в края на периода", посочват от НОИ. И допълват, че решенията, свързани с промяна на един или друг от параметрите на осигурителната система, могат или да ускорят, или да забавят влиянието на демографските процеси върху способността на държавата да изпълни ангажимента си към сегашните и бъдещите осигурени лица и пенсионери. Или по-просто казано, конюнктурните решения, които взимат политиците, имат пряко влияние върху състоянието на системата години напред.

"Имаме реален проблем с бедността сред възрастните хора и той трябва да се реши. От тази гледна точка по-скоро подкрепям минималната пенсия да е 300 лв.", твърди Ангелов. Той допълва, че трябва да се мисли и как останалите пенсии да се вдигат по-бързо. "Бих препоръчал по-бързо вдигане на пенсионната възраст - така или иначе имаме демографски проблем, а пазарът на труда търси тези хора - в момента може би имаме около 300 хил. работещи пенсионери", допълва икономистът.

А бюджетът?

От обясненията на властта към момента става ясно, че една част от тези нови разходи ще са за сметка на дефицит през 2021 г., който ще се покрие от взетия вече дълг. Ако тук трябва да се приведе що-годе добра новина, то тя е, че в предизборна година властта няма да посмее да увеличи данъчната тежест. И дори идеята да се вдигне максималният осигурителен праг (в момента 3 хил. лв.) бързо беше отхвърлена. Така при равни други условия държавният бюджет ще продължи да е на минус през следващите няколко години. Световната банка изчислява, че това ще доведе и до ръст на дълга на страната - от 20.4% от БВП през 2019 до 32.2% през 2022 г. И тук идва другата (и може би последна) добра новина - задлъжняването започва от добра изходна позиция и засега не носи макрорискове.

По темата работи и Лилия Игнатова