Инфлационният скок в САЩ започва

Когато през пролетта на 2020 г. настъпи пандемията, потребителските цени в САЩ паднаха в продължение на три последователни месеца. Сега ситуацията се променя на 180 градуса - през март те са били с 2.6% по-високи спрямо година по-рано при годишен ръст от 1.7% през февруари. Ускоряването на инфлацията е най-голямото от ноември 2009 г. Само през март цените са нараснали с 0.6% в сравнение с предходния месец, най-бързият темп от 2012 г., като голяма част от това се дължи на сериозното покачване на цените на бензина. Американската икономика излиза от кризата с голяма скорост, тъй като работните места се възстановяват и ваксинираните потребители започват да харчат с отпадането на облекченията.

Огромните финансови стимули на президента Джо Байдън от 1.9 трлн. долара също са инжекция. Консултантската компания Capital Economics прогнозира, че това в комбинация с ниската база ще доведе до годишна инфлация от близо 4% до май. Федералният резерв промени политиката си и вече е склонен да толерира по-висока инфлация от 2%, но измерва ценовия индекс на разходите за лично потребление, при който тенденцията е да се движи с около една трета от процентния пункт под нивото на индекса на потребителските цени (CPI).

Засега инфлацията в еврозоната изостава от тази в САЩ и последно отчетената за март е 1.3%. ЕЦБ обаче има и друг проблем - с нейната политика тя трябва да адресира не една, а 19 инфлации в различните страни, които често не са в синхрон, а сега заради неравномерния удар на пандемията - още повече. Официалната прогноза на ЕЦБ е 1.5% за 2021 г., като в края на годината да достигне връх 2% и да спадне до 1.2% през 2022 г. Има и някои по-високи (но не и драстично) прогнози, като обаче и това не е малко на фона на отрицателните доходности на нискорисковите активи. "Например инвестиция в щатски дълг ще губи от 1% до 3% годишно от покупателната си способност. Това е цената за финансиране на високата задлъжнялост, като тя се плаща от инвеститорите. Парите ще търсят алтернативи с по-висок риск, което създава предпоставки за балон в цените на активите - процес, който вече се развива", обяснява ситуацията пред "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг".

Най-голямата разлика между сегашното положение и това след глобалната финансова криза е как парите влизат в реалната икономика. През 2008 г. централните банки покриваха държавни разходи, насочени към стабилизиране на финансовата система и дефицита. Сега немалка част от стимулите са директно към сметките на американците, което води до нарастване на потреблението. Но инфлацията не е само монетарен феномен. Тя зависи много от очакванията на потребителите и бизнеса. Пандемията доведе до спиране на работата в много сектори, което се отрази на доставките на суровини и материали. Сега виждаме как добивът не може да отговори на търсенето и цените им растат много силно. Оттам се засилват и очакванията за инфлация.