Бюджет 2021 го нагласихме... Ами 2022?

Нагоре, нагоре...

Пенсиите вече са необратимо по-високи, някои социални разходи - също, а за антиковид мерки е заделен поне милиард до края на годината. Така накратко може да се обобщи крайният резултат от приетата актуализация на бюджета за тази година (виж карето). Очакваните приходи са ревизирани нагоре с 2.5 млрд. лв., а разходите - с 2.3 млрд. лв., което води до малко по-нисък консолидиран дефицит на касова основа до 4.6 млрд. лв., или 3.6% от очаквания БВП.

Според повечето икономисти проблем по така гласуваните числа няма да има, ако говорим за срок до края на годината. "За периода януари - август данъчните и неданъчните приходи се увеличават с 4.9 млрд. лв. За цялата година оригиналният бюджет беше заложил увеличение от 2 млрд. лв. Тоест през януари - август преизпълнението е 2.9 млрд. лв. А при запазване на досегашните тенденции до края на годината преизпълнението на приходите ще надмине 3.5 млрд. лв.", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Ако прогнозата му се сбъдне, дори и след актуализацията малко под половината от преизпълнението на приходите ще се спести и дефицитът може да се окаже по-нисък от очаквания.

През седмицата ЕК обяви намерение да смекчи бюджетните правила, които и в момента са разхлабени заради кризата и допускат дефицитът в държавните бюджети да е по-висок от 3% от БВП. Между другото, очакванията са изчисленият по европейската методология дефицит на България тази година да достигне 5.8% от БВП. Догодина този процент се очаква да е и още по-висок. А ако все пак ще преследва влизане в еврозоната, тя ще трябва да ги сведе в маастрихтски граници от под 3%, а и рискуваме процедура по свръхдефицит.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Според други икономисти дори и на хартия минусът в бюджета още през тази година е трябвало да се свие повече. Причината е, че когато икономиката расте (очакванията за тази година са за над 4% ръст на БВП), обикновено държавата не провежда проциклична политика, защото това може да доведе до повече инфлация и прегряване. Особено в държави като нашата, чиито централни банки не могат да провеждат парична политика, затова и единственият инструмент е в ръцете на финансовия министър.

"Превантивното увеличение на доходите, каквото се залага с бюджета, е типична проциклична политика. Ако са необходими допълнителни разходи, те можеше да се насочат по-добре и да са по-малки", казва Калоян Стайков, икономист от Института за енергиен мениджмънт. Ето какво показват и данните - през август НСИ отчита 3.7% годишна инфлация, а ръстът на средната работна заплата е почти 13%. Пенсиите на практика бяха увеличени с 12.5% веднъж заради добавките от 50 лв. и втори път с 5% заради ежегодната индексация в средата на годината. А до края на годината ще се вдигнат още... В същото време безработицата продължава да намалява, т.е. при равни други условия доходите на домакинствата се запазват на нива отпреди кризата.

Ефектът на пенсиите

Промяната с най-голям ефект върху публичните финанси обаче е свързана с увеличението на пенсиите и добавките към тях. Към момента сметката е за над 2 млрд. лв. (за преизчисляване на пенсиите + социалната добавка) повече разходи догодина. Така според вече бившия финансови министър Асен Василев догодина в средносрочната прогноза са заложени разходи за пенсионерите от 1.8 млрд. лв., други 1.4 млрд. лв. за пътища, 3 млрд. лв. за ковид, като остават 3 млрд. лв. за допълнителни политики и "след тях сме на дефицит от 3% - напълно нормално според маастрихтските критерии".

Ако следващият парламент обаче реши, че трябва да компенсира пенсионерите за разликата между 120 лв. добавка, която ще взимат през последните три месеца на тази година, и 50-те лева, които ще получат след това като част от основната си пенсия, то на държавата ще са й нужни още над 1.5 млрд. лв. Тоест общият разход може да порасне с над 3.5 млрд. лв.

"Следващото правителство дори и да не иска, на практика трябва да подкрепи увеличението на пенсиите. То ще е с вързани ръце да провежда други политики. И или трябва да ореже разходи, или да вдигне данъци. Това не е задължително да стане следващата година, но като се създаде натиск върху разходната част, се оказва натиск и на приходната. И този риск е особено опасен във време на продължаваща несигурност за развитието на икономиката", казва Стайков.

Основният риск - политически?

При избори в средата на октомври Бюджет 2022 ще трябва да започне да се подготвя от служебния кабинет, като има голяма вероятност и до края на годината да няма приета финансова рамка за догодина. При такъв вариант през първите месеци ще се прилага актуализираният бюджет за тази година, което няма да е проблем.

Единствената въпросителна е кога да се излезе на външните пазари, тъй като през март догодина падежира еврова облигация на стойност 1.25 млрд. евро. А в момента, в който спре печатането на пари от централните банки на големите икономики, евтиното и лесно финансиране може да пресъхне.

Не е ясно и кога ще има европейски средства - планът за възстановяване все още не е внесен в Брюксел, отделно натискът държавата да се разплати със строителните фирми расте (а там ще се дължат поне 1 млрд. лв. догодина), а традиционно в началото на годината разходите са високи и заради земеделски плащания. И рискът е от временна липса на ликвидност.

"За мен най-големият риск е, че все още нямаме стабилно правителство и парламент, които да вземат стратегически решения - за плана за възстановяване, за бюджета за следващата година, в който да има нови мерки за борба с кризата, други структурни реформи", е мнението на Калоян Стайков.

Като "основен" определя политическия риск и Георги Ангелов. Той казва, че България ще получи достъп до близо 50 милиарда лева европейско финансиране, но то все повече ще е обвързано с реформи, които няма кой да проведе.