Рецепти за барбун и по-високи пенсии
По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Тази седмица започнете да четете "Капитал" отзад напред. Понеже не всичко в този живот е политика и скандали, вижте интервюто с британския готвач и телевизионен водещ Гордън Рамзи плюс рецептата му за барбун - все пак август е.
После, може да се върнете в началото, защото е важно. Има една малко позната извън медиите част от работата по създаване на съдържание, от която обаче понякога може да се направят интересни изводи. Освен намирането на информация и писането на текстове журналистите често трябва да търсят и илюстрации за тях - снимки или друг тип картинки. Има теми - такава е тази за пенсиите, по които това често е трудно. Не че в различните банки за търсене на картинки няма илюстрации по тази тема - напротив, има много, но те са неадекватни за България. Понеже повечето имидж банки са насочени към пазарите в Западна Европа, снимките на тема "пенсии" показват щастливи, добре облечени и поддържани възрастни хора, които се наслаждават на есента на живота си. В българските медии обаче трябват илюстрации, които да показват един от най-трудните епизоди от живота на хората - когато към недостатъците от възрастта се добавя мизерията. Снимките настрана, тази ситуация е нечестна и е крайно време да се промени.
За 30 години хората някак свикнаха, че тук възрастните са бедни. Както повечето солидарни системи в България - образование и здравеопазване например, пенсионната също не работи, както се очаква. За по-хубаво училище и по-качествено здравеопазване трябва да се плаща допълнително. По същите причини и много хора финансират родителите си, за да ги спасят от мизерията. Така се получава абсурдната ситуация, в която се плаща два пъти за една и съща услуга - един път през държавата, която не успява да я организира добре, и втори път директно от всеки. Всъщност дори не и от всеки и това е вторият сериозен проблем.
Хората, които нямат възможност да доплащат върху некачествените солидарни системи в България, са по-болни, децата им получават втора класа образование, а родителите им живеят по-трудно. Това създава проблем и отвъд отделните му човешки измерения. Огромното разделение и напълно оправданото недоволство раждат социално напрежение, като карат хората да търсят лесни и бързи решения. Така се раждат политически чудовища. Те не решават проблемите, а ги правят по-големи и се завърта порочен кръг. Това трябва да спре.
Тази и следващата седмица заради актуализацията на бюджета на фокус ще бъдат пенсиите. Разговорът около тях ще бъде предизвикан от идващите избори и вероятно дебатите ще имат къс хоризонт. Темата обаче е истински важна и ако партиите успеят за момент да излязат от изборния популизъм, ще видят, че там е нужна дългосрочна визия за устойчиво увеличение на пенсиите. Това не е въпрос на лява или дясна политика. Може да има спор как точно да се случи то през годините, но за това каква е целта разминавания едва ли има.
Пенсионните вноски на поколения българи бяха откраднати с некадърно държавно управление и корупционни схеми за отклоняване на публичната стойност. Въпреки политическото зацикляне сега изглежда като добър момент поне да се започне разговорът как през следващите години пенсиите да бъдат увеличени по-бързо. (Вижте още по темата тук.)
В този брой на "Капитал" има още две теми, които показват как от лошото качество на държавното управление хората губят пари:
- Тук е текстът за концесията за летище "София", от който става ясно, че след подписването на договора условията по нея са били променени, така че концесионерът да плаща по-малко пари.
- А тук ще прочетете интервю с изпълнителните директори на Държавната консолидационна компания (ДКК) - дружеството, през което без поръчки бяха изсипани половин милиард лева за ремонт на язовирите. Сега служебният министър на икономиката Кирил Петков се опитва да ги смени и да получи контрол над ДКК, но те не се дават - история, която е изключително показателна за случващото се в държавата през последните години.
3 коментара
След като Рамзи готви риба в Капитал, да очаквам ли в Бакхус да пишат за тайното посещение онзи ден на US сенатори - 6 бр - при президента Радев?
Защото последния път, когато имаше подобна екстрена сенаторска визита, начело с покойния вече Джон Маккейн, Орешарски на мига спря Южен поток.
Какво искат янките сега, а, Бакхус?
а) да свалим гащите за БЮРМ?
б) да спрем Турски/Балкански поток?
в) да се набълбукаме с US бази?
г) да купим още самолети/подводници/самолетоносач от US?
д) да се конфронтираме максимално с Русия?
е)...
Е, Людмила?
P.S. Людмила вече не работела за Бакхус.
Питането ми тогава е пренасочено към Андреа.
И да искат да спрем Турски поток, вече няма как да стане. Бойко продаде България така, както и Виденов не посмя.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.