Фискалният съвет препоръчва бюджет 2022 да е с дефицит до 3% от БВП
Според експертите действието на правилата за финансова дисциплина в ЕС трябва да бъде възстановено още следващата година
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ковид пандемията принуди много правителства в Европа да увеличат разходите си, а това логично доведе и до високи бюджетни дефицити и по-голям размер на държавния дълг. Икономиките обаче започват да се възстановяват, а бизнесът и хората да се напасват към новата реалност. Затова е време и политиката на фискални стимули да бъде спряна, в противен случай има риск тя да доведе до дългосрочна инфлация и до финансови проблеми за отделни държави.
В този контекст българският бюджет 2022 е препоръчително да бъде изготвен с бюджетен дефицит, който не надхвърля 3% от БВП. Това се посочва в позиция на Фискалния съвет по повод дерогацията за фискалните правила в ЕС. През март миналата година Европейската комисия отмени временно действащите правила за дефицит и дълг, за да може държавите да реагират на ковид кризата и да овладеят последиците от нея. Така повечето страни увеличиха минусите в бюджетите си значително над 3% от БВП, което логично доведе и до ръст на държавния дълг (който според правилата трябва да е до 60% от БВП на страната).
През 2020 г. България отчете дефицит 4% от БВП по методологията на ЕС и размер на държавния дълг 24.7% от БВП. След актуализацията на бюджета за тази година е заложен дефицит 3.6% на касова основа, който обаче на начислена (т.е. по методологията на ЕС) се очаква да е по-висок. Все още не е ясно какви параметри във финансовата рамка за следващата година ще заложи Министерството на финансите. Те ще бъдат изготвени от служебния кабинет, но предвид че предстоят избори и сформиране на ново правителство, проектобюджетът за догодина може да бъде прекроен в крачка.
Идва момент фискалната дисциплина да се възстанови
От Фискалния съвет посочват, че е много вероятно общата клауза за дерогация в ЕС да бъде деактивирана от 2023 г. Те се позовават на дадени през март насоки от Брюксел за провеждане на фискалните политики, от които става ясно, че държавите членки следва да продължат с подкрепящи фискални мерки през 2021 и 2022 г., а общата клауза за дерогация да бъде деактивирана от 2023 г.
"Очевидно няма изгледи пандемията от COVID-19 да изчезне напълно през следващата година, но ефектите от нея вероятно ще затихват постепенно с увеличаването на темпа на ваксиниране и до пълно затваряне на икономиките е все по-малко вероятно да се стигне. Повишава се адаптивността на населението и бизнеса към мерките за социална дистанция и се наблюдава всеобщо икономическо възстановяване, макар и с различни темпове", посочват експертите. Според тях подпомагането на по-бързото възстановяването на икономиките следва да става, без да се създават рискове за дългосрочната фискална устойчивост. Те посочват, че липсата на ограничения за дълъг период ще увеличи правителствените дългове и ще създаде дългосрочни предизвикателства пред публичните финанси.
"В нарушение на ограничението за дълг до 60% от БВП са 13 държави. Само за 2020 г. дългът в четири държави се увеличава с повече от 20 пр.п. Съществува вероятност в опит да овладее инфлацията ЕЦБ да пристъпи към повишение на лихвените проценти, което крие сериозна опасност от влизането в дългова спирала на някои от големите европейски икономики (Гърция, Италия, Португалия, Испания)", посочват от Фискалния съвет.
Опасност от инфлационен натиск
Продължаването с експанзивна фискална политика и през 2022 г. крие опасност и от допълнително подхранване на инфлацията. "Неправилно адресираната фискална и/или парична политика може да доведе до прегряване на икономиката, до разочароващ икономически растеж в условия на инфлация и до реализиране на неблагоприятния сценарий за стагфлация", се казва в становището на съвета. От там завършват, че всяка държава би могла да продължи с експанзивната фискална политика, но в рамките на допустимия бюджетен дефицит до 3% от БВП.
4 коментара
Мога да взема заем не означава, че трябва. Политиците обаче въртят сучат все дават популистки обещания без реално да обесняват от къде ще се вземат парите за това. Много е удобно да кажем, че външния заем е 25% от БВП, но не казват, че номинално дължим повече пари. Съответно хората не знаят, че това означава рано или късно по-високи данъци и/или по-висока инфлация за всички. Много удобно задълженията на държавните болници, фирми и т.н. също не са включени в бюджетния дефицит, но това не означава, че не ги дължим тези пари.
До коментар [#] от "":
Друго си е да стягаме коланите докато се удушим.
3%?! И защо? Българската икономика се движи от европейския пазар и от световните тенденции, не от държавните разходи.
Бюджетни дефицити трябва да се трупат само за стратегически проекти, а не за социални разходи. Никакви бюджетни дефицити не трябва да се трупат, изобщо няма да е голям шок за икономиката.
До коментар [2] от "mickmick":
Социалисте - колани се стягат, когато намаляваш разходите. Тези бюджетни дефицити се случиха, защото раздухме разходите в подкрепа на бизнеса. Като няма локдаун, тези разходи не са нужни. Би трябвало да са еднократни.
Както приходите, така и бюджетните разходи на България растат от десетилетия. Няма никакво стягане на колани, а просто изключително неефективно бюджетиране и неспособност за инвестиране на държавни средства, придружено с мащабна корупция.
Това дефицитът в България да се сочи за проблем е нещо като ракетата, на която й е крив космоса.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.