Инфлацията е тук и ще остане

А и засега очакванията са инфлационната вълна шумно да се разбие в брега и да се оттегли през пролетта на 2022 г. Въпросът обаче е, че има риск (и той съвсем не е за подценяване) тази прогноза да не се сбъдне и по-високата инфлация да се задържи за по-дълго време: заради пренастройване на работни процеси след ковид кризата и липса на служители за тях, по-бавно възстановяване на някои доставки или пък закъсняло изтегляне на стимулите от страна на централните банки и правителствата.

Всички тези фактори са глобални. Като малка и отворена икономика, която освен това няма и собствена парична политика обаче, България разполага с много по-ограничен набор от мерки, с които да противодейства на "вноса" на инфлация. А и страната е на прага на нови избори, предстои обсъждане на Бюджет 2022 и логично натискът за осезаемо увеличение на доходите (което също може да подхрани инфлацията) се засилва.

Какво движи цените

Голяма част от инфлацията, която отчита статистиката в момента, идва отвън: през храни, горива, транспорт. Например само за година цените на дребно на най-масовият бензин и на дизела в страната са се увеличили с една трета, а на пропан-бутана с почти две трети.

Друг фактор са нарушените вериги на доставки (суровини, транспорт) заради ковид кризата, като недостигът логично повишава цената им не само в България.

Преглед на оригинала

"Ключови суровини за нас, като примерно олио, първични и велпапни опаковки, фолиа, млечни продукти и др., поскъпнаха с по около 25-30% за различните суровини, и то по няколко пъти в рамките на последната година досега, което прави и по 100% за някои от тях. Притеснителното е, че този процес продължава и в момента", казва Мехмет Рафет, управител на "Талар фуудс". Той посочва, че както много други компании в сектора на бързооборотните стоки, на тях също им се налага да коригират цените си в различните продуктови групи. "Резервите ни са почти на изчерпване, или да си кажем открито - вече изчерпани ", допълва Рафет. Той дава пример - част от ключовите им артикули като охладените салати поскъпват до 10% в момента на рафт, "но трендът ще се запази към нови допълнителни поскъпвания".

Преглед на оригинала

В последната си макропрогноза БНБ посочва, че влияние върху инфлацията ще имат по-високите разходи на фирмите за труд, електроенергия и газообразни горива. Поскъпването на природният газ на годишна база към октомври е 280%, на електроенергията за бита е 4%, но цените за бизнеса (на свободния пазар) спрямо миналия октомври са с 340% нагоре.

"След големите фактури за ток за август (получени и платени през септември) бизнесът започна да вдига своите цени. Затова и през септември се стигна до най-високото ниво на инфлация от 9 години насам. Този процес ще продължи и през октомври, тъй като сметките за ток, платени през октомври, бяха още по-високи", казва икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. Той допълва, че може би ще има известно успокояване през ноември заради мерките на правителството, което ще поеме част от увеличението на цената на тока за бизнеса, но през януари, ако бъде увеличена цената на тока и парното, инфлацията отново ще се ускори до още по-високи нива. Очакванията са поради драстичното поскъпване на газа от 1 януари КЕВР да промени и цените на топлофикациите, като очакваното поскъпване е минимум с 20-25% средно за страната (а някъде и повече). Вероятното повишение на тока за бита пак от началото на годината е с нови 5-10%.

Росен Папазов, изпълнителен директор на "Холсим България": От началото на годината в резултат на поскъпването на енергоносителите, горивата и други влагани материали отчитаме постоянно и значително нарастване на променливите ни разходи на тон цимент, достигащо до над 50% през септември 2021 г. спрямо същия период на миналата година. Това е сериозен ръст, който няма как да бъде абсорбиран от съществуващи резерви.

"През август промишлената инфлация достигна близо до 20%. Като се вземат предвид лагове и тежести, не е нереалистично да се очаква потребителската инфлация да достигне 7-8% до края на годината", посочва финансистът Любомир Дацов. "В голямата потребителска кошница енергията е с ниско ниво. Но ако направим кошница от 7 или 10 стоки и услуги, които всеки от нас ползва най-много, ще видим, че в някои области има скок на цените от 30 до 300%. Тепърва който е на газ ще усети увеличението на цената му. При дърва и въглища вече има двойно увеличение", допълва Дацов.

За кратко ли ще е

От БНБ добавят и още един фактор, който ще поддържа цените по-високи - засиленото потребление на домакинствата. Банката очаква в края на годината инфлацията, измерена през хармонизирания индекс (който мери инфлацията по обща европейска методология), да достигне 3.8% и след това да започне да се успокоява. Това е базовият сценарий, по който в момента работят и големите международни институции. "Стои въпросът с нарушените вериги доставки и дали те ще успеят да се възстановят до другата година, но ще става въпрос за единични случаи, които няма да имат ефект върху цялата икономика", казва Калоян Стайков от Института по енергиен мениджмънт.

Базисната инфлация в страната обаче според БНБ ще продължи да се покачва - заради продължаващ ръст на разходите за труд и на частното потребление.

Калоян Стайков, главен икономист на Института по енергиен мениджмънт:Високите цени на електроенергията много лесно ще се прехвърлят върху цените на услугите. При стоките, при които има и конкурентен внос, едва ли ще видим голяма промяна. Така че там ще има по-скоро намаляване на финансовите резултати на компаниите. Фотограф : Надежда Чипева

"Влизаме в нов икономически цикъл, който е свързан с преструктуриране на глобалната икономика - с пребалансиране на източниците на доставки, възникване на нови производства, нови взаимоотношения на пазара на труда и създаване на нови професии. Невъзможността това да се случи в краткосрочен план е предпоставка за дългосрочна инфлация", казва Дацов. "Инфлацията е тук и ще продължи още поне 2-3 години", убеден е той.

Подобни допускания всъщност се прокрадват и във все повече институционални прогнози. Pъĸoвoдитeлят нa Фeдepaлния peзepв нa CAЩ Джepoм Πayъл например нacĸopo ĸoмeнтиpa, чe инфлaциoнният нaтиcĸ "вepoятнo щe пpoдължи пo-дългo oт oчaĸвaнoтo и мoжe дa ce зaпaзи и пpeз cлeдвaщaтa гoдинa" (виж текста тук).

Любомир Дацов, финансист: Политиката на лесни пари спаси ситуацията, но всичко е въпрос на това да знаеш кога да излезеш и каква доза да използваш. В момента големите централните банки трябва да започнат да вдигат лихвите Фотограф : Георги Кожухаров

Локално - в макропрогнозата на Министерството на финансите, публикувана преди няколко седмици, се посочва, че през следващата година рискът за по-нататъшно повишение на международните цени на суровините и стоките се засилва все повече поради прекъснатите вериги за доставка. От БНБ посочват като риск "възможността в средносрочен период да се запази формиралата се от началото на 2021 г. силно възходяща тенденция при цените на електроенергията поради действието на фактори със структурен характер".

"Рискът е еднократният шок на енергийните цени да породи постоянна инфлация или дори стагфлация - както при петролния шок 70-те години. Така че тук е отговорността на централните банки да се задействат при необходимост. Вече някои от тях затегнаха паричната политика или обмислят затягане", е мнението на Георги Ангелов. Той допълва, че в България темпът на кредитиране също се ускорява. "Особено ипотечните кредити, което вече става застрашително за цените на имотите и инфлацията. БНБ взе мерки през септември, но може да се наложат и следващи решения в тази посока", посочва икономистът.

А доходите?

На фона на очакванията за продължаващ ръст на цените логично вече се появиха и гласове за компенсиращи доходите мерки. Опасността е от залитане в нездравословен популизъм - съвсем скоро трябва да започнат обсъжданията по бюджета за следващата година, които традиционно са придружени с искания за повече помощи или пък административно увеличение на някои плащания като минималната работна заплата. От КНСБ вече поискаха тя да се повиши до 764 лв. от догодина (650 лв. в момента), както и ново 15% увеличение на възнагражденията на работещите в определени администрации.

Преглед на оригинала

"Ако има загуба на покупателна способност - това е въпрос на социална политика. Заплатите в частния сектор са въпрос на договорни отношения. А в държавния сектор вече се увеличиха изключително стръмно и изпреварващо", казва Калоян Стайков. Според него при социалните помощи е различно - като се увеличават разходите за живот, е нормално и те да се коригират нагоре.

Засега прогнозите са за продължаващ ръст на заплатите. През последната година средното работно възнаграждение в страната например се увеличава с двуцифрени темпове, т.е. изпреварва ръста на отчетената инфлация. От края на 2020 г. досега минималната пенсия беше увеличавана няколко пъти и от 250 лв. достигна 370 лв., без да се брои добавката от 120 лв., която взимат всички пенсионери през последните 3 месеца на тази година. Това на практика е почти 100% ръст на това плащане в рамките на две години и то обхваща вероятно над един милион души.

Георги Ангелов, старши икономист, институт "Отворено общество":В момента се получава едно свръхкомпенсиране на бизнеса - от една страна той вече вдигна цените заради скъпия ток, от друга страна правителството ще отдели близо половин милиард, за да поеме част от сметките за на бизнеса за ток. Така се получава двойно компенсиране на бизнеса, докато при домакинствата няма никаква компенсация за високата инфлация. Това не е логично и дори е вредно. Фотограф : Надежда Чипева

"Един от важните уроци и добра практика е да няма автоматична индексация на доходите при условия на висока инфлация, защото е доказано, че това не работи, има обратния ефект. При висока инфлация нискодоходните групи плащат най-високата цена", казва Любомир Дацов. Според него временна мярка с добър ефект ще е понижението на акцизите върху горивата - мярка, за която отскоро говори и Брюксел. "Може да бъде приета дерогация - да намалим за година акциза върху дизел, бензин, газ", обяснява Дацов. Той посочва още и че скоро ще има нова евродиректива, по силата на която акцизът върху цигарите ще трябва да се увеличи с 30% след няколко години и е далновидно това да започне да става отсега (за да се компенсира другият акциз), за да не се усети изведнъж.

Мехмет Рафет, управител на "Талар фуудс": Резервите ни са почти на изчерпване, или да си кажем открито - вече изчерпани. Както много други компании в сектора на бързооборотните стоки, при нас също се налага на коригираме цените си в различните продуктови групи. Наложително да го направим съвсем скоро, преди края на 2021 г. Фотограф : Цветелина Белутова

"През януари предстои рязко вдигане на цените на тока и парното, така че инфлацията ще избухне, ако не се вземат мерки. А мерки могат да се вземат - държавата печели милиарди от високите цени на енергията (ДДС, дивиденти от енергийните дружества, продажби на скъпи въглеродни квоти и т.н.) и може с част от тези средства да поеме временно по-скъпата цена на газа и тока, така че да не се стига до вдигане на цените на за домакинствата", твърди Георги Ангелов. Според него са нужни временни мерки - в противен случай бюджетът ще има милиардни излишъци, а същевременно ще намалеят реалните доходи на домакинствата, което "ще свие потреблението и ще ни вкара в изкуствена рецесия".

"Инфлацията е като температурата - обикновено се появява като вид реакция, за да изчисти определени процеси", казва Дацов. "През 2006-2007 г. имаше годишна инфлация от около 6-7% но тя беше следствие на прегряването на икономиката. В момента е по-различно - имаме преструктуриране на икономиката, но и скапана регулативна система, изкривени отношения в индустриите, скрит монопол в някои от тях. В тази обстановка трябва да направиш така, че пазарните сигнали да не се изкривяват", завършва той.

По темата работиха още Мара Георгиева и Иглика Филипова