Икономика

Попитахме партиите: какво мислят за данъците, минималната работна заплата, бюджет 2022

Новото правителство ще трябва бързо да се ориентира в темата с парите на държавата за догодина

Вера Денизова

министерство на финансите © Лили Тоушек

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Този текст е част от поредица с отговори на партиите по най-наболелите теми в предизборната седмица. Останалите текстове по темите за здравната и за енергийна криза, както и за съдебната реформа може да откриете тук.

По това време на годината обикновено дебатите за данъците и бюджета на държавата са в разгара си. Традиционно полемиката е около въпроси като тези към кой сектор или институция да се насочат повече публични средства и трябва ли и колко голям да е дефицитът. Всяка година изникват и специфични теми от обществения дневен ред - например необлагаем минимум за доходите на физическите лица или повече финансова независимост за общините...

Тази година, вероятно заради изборите и липсата на действащ парламент, служебният кабинет все още не е публикувал дори проектобюджет за 2022 г. Дебат по темата почти липсва, ако не броим сблъсъка между работодатели и синдикати трябва ли и с колко да се увеличи минималната работна заплата в страната.

На прага на трети за тази година избори за парламент обаче е важно коя политическа сила с какви намерения влиза в битката за властта. Новото правителство (ако най-накрая се сформира такова) ще трябва бързо да се ориентира в темата с бюджета на държавата за догодина - служебният кабинет вероятно ще остави някакъв проект, като засега единствената ясна заявка е, че в нея ще бъде заложено административно увеличение на минималната заплата. Така че дори не е ясно дали проектодокументът ще отговаря на визията на новата власт. В по-дългосрочен план обаче остават и теми като данъчна и подоходна политика, приоритетни сектори за финансиране, как конкретно да се използват парите от Европа...

Поканихме основните политически сили да дадат повече конкретика за своите възгледи по темата. Предлагаме ви позициите на трите отговорили по няколко ключови въпроса от тази сфера. Във вторник очаквайте и кратката визия на партиите за управлението на здравната криза.

Въпрос 1: Какви са основните три цели, които според вас трябва да се изпълнят с Бюджет 2022?

"Демократична България":

Да се търсят възможности за намаляване на данъчното облагане.
Да се върнат публичните финанси към фискалните правила.
Да се предвидят адекватни буфери за компенсиране на по-нататъшни шокове.

"Продължаваме промяната":

От партията не дават конкретен отговор на въпроса. Но посочват, че "бюджетът мoжe дa се cпpaви дopи ако се cбъднe xипoтeзaтa нoвoтo Hapoднo cъбpaниe дa нe ycпee дo ĸpaя нa 2021 г. дa пpиeмe бюджeт зa 2022 г. и дa се нaлoжи cлeдвaщaтa гoдинa дa зaпoчнeм c бюджeтa зa 2021-a, ĸaтo xapчим пo 1/12 oт нeгo нa мeceц, тaĸa ĸaĸтo пocтaнoвявa Зaĸoнът зa пyбличнитe финaнcи".

ГЕРБ:

Със сигурност една от темите ще остане възстановяването от стопанските сътресения, причинени от пандемията от COVID 19, но за съжаление лошото управление на кризата, и по-специално провала на ваксинационната кампания, ни поставят под натиска да се търси продължаване на мерките за подкрепа на бизнеса, най-вече мярката за запазване на заетост 60/40 с прецизни правила за по-добро насочване към реално засегнатите.

Друго съществено предизвикателство трябва да бъде продължаване на започнатите инвестиции в инфраструктура и най-вече големите пътни проекти в северна и северозападна България. Автомагистрала Хемус и пътят от Ботевград през Мездра до Видин, тунелът под връх Шипка. Тези големи инфраструктурни проекти ще отворят сериозна перспектива пред икономическото развитие на иначе изоставащите икономически региони.

Всеки свободен допълнителен лев трябва да отива в образование. В следващите няколко години трябва допълнителен фокус върху качеството на висшето образование в страната.

Въпрос 2: Според вас има ли нужда от промяна в данъчното облагане през 2022 г.? В каква посока?

"Демократична България":

Предлагаме въвеждане на необлагаем доход от 500 лв. месечно, позволяващо да се спестят 600 лв. годишно от данък общ доход за всяко работещо лице.

"Продължаваме промяната":

Данъците не трябва да се променят, но да се събират.

ГЕРБ:

Най-съществения дебат е дали да запазим широка данъчна основа с единна пропорционална ставка (плосък данък), или ще вървим към висока ставка с данъчни облекчения, едно от които би могло да бъде необлагаем минимум за данъка върху доходите на физическите лица. Опитът, а и обществените настроения, показват, че въвеждането на необлагаем минимум и диференциация на ставките на преките данъци ще доведе до необходимост от сериозно увеличение (поне двойно) на данъците на средната класа (с доходи от 1200 до 2400 лв. месечно) или до сериозни загуби за бюджета при и без това ниската разпределителна роля на бюджета в България. В контекста на горното предлагаме да не се променя сегашната данъчна политика.

Съществените резерви в нашата данъчна система са областта на екологичните данъци и данъците върху собствеността.

Въпрос 3 : Трябва ли да се увеличат минималната работна заплата и осигурителните прагове? С колко и защо?

"Демократична България":

Искаме ясен и прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Няма да допуснем нейния неконтролиран, популистки ръст, който води до загуба на работни места и до намаляване на доходите на квалифицирания персонал.

"Продължаваме промяната":

Минималната работна заплата и осигурителните прагове трябва да се изчисляват като процент от средната работна заплата в страната. По-високи доходи могат да се осигурят, ако разгърнем потенциала на бизнес средата за привличане на инвестиции с висока добавена стойност, които да обслужват европейския пазар.

ГЕРБ:

Минималната работна заплата трябва да продължи на нараства, независимо от гласовете, че в пандемията това би оказало натиск върху пазара на труда. Дошло е времето да спрем да изнасяме само труд, суровини и енергия и да се опитаме да произвеждаме по-висока добавена стойност на територията на България. Макар и не безспорен, инструментът с увеличаването на минималната работна заплата създава натиск, макар и с известни рискове, българския работник и работодател да създават продукти с по-висока добавена стойност. В противен случай застаряващият трудов пазар в Европа и особено този с ниска добавена стойност, но със сравнително по-високи от България възнаграждения, окончателно ще обезкърви пазара на работната сила в страната.

Въпрос 4: Ще внесете ли промени в Плана за възстановяване и какви?

"Демократична България":

Искаме осигуряване на адекватен финансов ресурс за децентрализация на производството, изграждането на "умни мрежи" и изпълнението на още по-широкомащабни мерки за енергийната ефективност.

ГЕРБ:

Националният план за възстановяване и устойчивост вече е представен за одобрение в Европейската комисия, така че е късно да се коментират промени в него.

Приветстваме връщането на първоначалния модел за подпомагане на бизнеса, който дава превес на процедурите с безвъзмездно финансиране, а не на кредитните инструменти, какъвто опит за промяна беше направен.

Въпреки че въвеждането на определен тип съфинансиране при програмите за енергийна ефективност звучи като принципно решение, в реалността това ще блокира напълно прилагането на програмата. Не одобряваме и това, че стартира процес на ново набиране на заявление за участие, при условие че имаме 5000 сдружения на собствениците, от които 3000 са подали заявления за участие и очакват финансиране.

Приветстваме увеличаването на бюджета на някои проекти, заложени в първоначалната версия на плана, основно в сферата на здравеопазването и науката и развитието на иновациите.

Считаме, че частта енергетика в Плана е най-проблемната промяна. Там има заложени нови мощности (ВЕИ и парогазова централа) с огромен бюджет, без какъвто и да било анализ за икономическата им ефективност. Нещо повече, изграждането на тези мощности фактически означава извеждане от експлоатация на съществуващи мощности в комплекса "Марица-изток".

От "Продължаваме промяната" не са отговорили на този въпрос, вероятно защото лидерите на партията бяха министри в служебния кабинет, който промени плана.