Операция "Зърно": нов държавен милиард и пазарен хаос

Всичко това е рецепта за поне временен хаос и донякъде основателно недоволство на представители на земеделския бранш.

Гроздовете на гнева

Решението от сряда е държавата да излезе на пазара на зърнени култури и да изкупи от българските производители и търговци около 1.1 млн. тона пшеница, царевица и слънчоглед за гарантиране на нуждите на населението за година напред. Първо, то е било съгласувано на заседание на Консултативния съвет по зърното в петък между премиера и министри и представители на бранша.

"Както видяхме всички, имаше опасност от няколко инцидента в Украйна, включително и със запалване на сграда в тяхна АЕЦ. Беше административна сграда, нямаше опасност от радиация, но тогава решихме, че не може да поемаме риск във връзка с количествата зърно, които България има", посочи премиерът Кирил Петков в парламента няколко дни по-късно. Той заяви още, че държавата ще направи това до дни и че ще изкупува зърното на пазарни цени.

Все още обаче няма ясно изработен механизъм, по който правителството ще направи това. Земеделският министър Иван Иванов поясни, че ще отправят оферти през Софийската стокова борса. Но ако държавата насилствено купува половината налично на пазара зърно, то това е и пряка ценова интервенция, включително и в дейността на т.нар. стокова борса. Междувременно цените на пшеницата на международните борси растат рязко заради войната и страха от недостиг - Русия и Украйна произвеждат 30% от житото в света (виж карето в края на текста). Затова и логично земеделските производители и търговци също се надяват да получат реална цена.

Радослав Христов от Тракийския съюз на зърнопроизводителите разказва хронологията така: "Към събота в земеделското министерство изработихме пазарни механизми па покупките на хлебна и фуражна пшеница и царевица - борсовата цена на MATIF (над 370 - 400 евро на тон за хлебна пшеница тази седмица - бел. ред.) минус 80 лева. Но в неделя земеделският министър ни каза: "Това не е търговска сделка, защото ние сме инвестирали във вас." Какво - 100 млн. лв. за акцизи и субсидии, които обаче са европейски. "Затова ви предлагаме 57 ст. за хлебна пшеница и по 55 ст. за фуражна и царевица."

Хора от бранша обаче обръщат внимание, че да се гледат борсови цени в момента може би не е най-удачно - първо, сделки в Черноморския регион последните дни почти няма и, второ, при продажби в страната разходите за транспорт са значително по-ниски.

"На т.нар. Софийска стокова борса цените са 480 лв. на тон, но международната за Черноморския регион вече е 750 лв./т. Цените има още да растат", казва обаче Артур Акопян, собственик на най-големия търговец на зърно в България - "Севан". Така според него офертата на държавата е да получи зърното на половин цена. Това ще стане възможно, след като износът насилствено и незаконно е спрян и фермерите се изнервят преди новата реколта. Но ефектът ще е съсипване на един голям работещ бранш.

Премиерът Петков заяви, че закупените количества ще се съхраняват в държавния резерв, но по-късно земеделският министър уточни, че реално ще се ползват и частни складове. Информацията какви точно складове и с какви обеми има резервът не е публична, като по закон държавните запаси от пшеница трябва да са гарантирани за 60 дни (или около 300 хил. тона).

Според хората от бранша държавата няма къде да държи голямо количество зърно. "Държавният резерв няма достатъчно помещения да съхранява такива огромни количества. Единственият начин е да задължат самите производители да съхраняват на отговорно пазене. Но те могат да направят това до новата реколта", каза пред БНТ и бившият земеделски министър на ГЕРБ Мирослав Найденов. Финансовият министър Асен Василев обаче заяви, че общо складовите бази в страната са за 14 млн. тона и новата реколта "спокойно може да бъде прибрана".

Сметките на собственика на "Севан" са, че добрите складове за зърно са с капацитет максимум 2 млн. тона и в момента са пълни 80%. За да се стигне до цитираното число, вероятно се броят и стопанските дворове на всички фермери, но дори в нормалните складове пшеницата е качествена около половин година, обясняват от сектора.

За покупката на заявените количества ще са нужни и значителни средства. В сряда след заседанието на Министерския съвет Асен Василев обяви, че правителството отпуска за целта 1.1 млрд. лв. на земеделското министерство. С тях ще бъде увеличен капиталът на никому неизвестното досега държавно "Сортови семена - Елит" ЕАД - София. То е с 5 души персонал и 200 - 300 хил. лв. приходи годишно.

Но явно целта е разходът да бъде записан под черта - сумата ще се води капиталова инвестиция и няма да се отчете като дефицит в бюджета на касова основа. Тук обаче стои и критиката към схемата, която ГЕРБ приложи с наливането на пари към държавните ДКК и "Автомагистрали" - харчене на тъмно от малки и неопитни в сферата дружества. Сега рискът с новата неопитна звезда "Сортови семена - Елит" е държавата да купи скъпо и некачествено зърно с милиарда на данъкоплатците.

Жито в излишък

Преглед на оригинала

България е нетен износител на зърнени култури, като през 2020 г. е на 13 място в света с продадени над 3.2 млн. тона зад граница за почти 700 млн. долара. Причината е, че произведените количества всяка година са в пъти повече от собствените нужди на страната, които са около 1.5-1.7 млн. тона (консумация от хора, за фуражи и семена). Последната реколта пшеница беше рекордна като добив - почти 7.2 млн. тона, и бе обявена за най-добрата от 2017 г. насам. Оперативните данни на земеделското министерство към 4 март показват, че от тях за вътрешна консумация вече са потребени малко над 1.2 млн. тона, изнесени са 3.4 млн. тона и все още по складове има около 2.8 млн. тона. От тях по думите на Василев 300 хил. тона са в складовете на държавния резерв.

Добивът на пшеница от следващата реколта започва през юни и дотогава производители и търговци изпразват хамбарите, за да започнат да складират новите количества. Най-малкото и качеството на зърното пада с времето, дори и да има къде да се държи. А за новата реколта в сектора са почти убедени, че ще е силна, съдейки от засятото и метеорологичните условия дотук.

Износът - мълчаливо възпрян

От миналата седмица обаче износът на зърнени култури - по думите на хора от бранша - на практика е спрян. Официална заповед за това няма. Едва ли и ще се появи, защото подобни действия нарушават правото на ЕС за свободно придвижване на стоки и товари.

"Защо не спрат износа на ток, а пречат на износа на зърно, все сме европейски пазар." Артур Акопян, собственик на най-големия търговец на зърно в България - "Севан" Фотограф : Цветелина Белутова

"Вицепремиерът и министър на финансите в 14 часа на 4 март пред 50 души - представители на различни сектори в земеделието, си призна, че е издал устна заповед за забрана на износа на всякакво зърно", твърди Радослав Христов. Той казва, че пристанищата в Бургас и Варна са пълни с натоварени кораби, има сигнали за задържани камиони и на Кулата и Свиленград.

От Агенция "Митници" заявиха пред "Капитал", че от миналата седмица упражняват засилен контрол при износа на зърнени култури и затова има забавяне на обработката на товарите. В сряда финансовият министър също заяви, че няма забрана за износ, но се правят проверки по границата, за да е ясно дали документите са изрядни. Но и даде пример с Унгария и Сърбия, които са забранили износа.

"Пълно беззаконие е ограничаването на износа от държавата", обобщава Артур Акопян, който годишно търгува с 1.5 млн. тона зърно и слънчоглед. "Осем дни корабът ми стои на пристанището и чака да получи разрешение за товарене, това струва по 30 хил. долара на ден. Натовареното ми беше разрешено и сега съм любопитен дали ще ми позволят корабът да излезе от пристанището. Зърното е за страна от ЕС по договор от декември. Традиционно проверката отнема един час, добавя търговецът. Освен това неофициално представители на митниците са го предупредили да не се мъчи да товари нови кораби.

По негови данни след рекордната реколта в момента има налично в България 4 млн. тона зърно, 1 тон е в мелници и консуматори на фураж. Около 3 млн. тона са свободни, но вече няма време да се изнесат количествата с тези неформални ограничения - капацитетът на българските пристанища е 600 хил. тона на месец, март е изгубен, до новата реколта няма време дори да се изнесе. А и новото зърно, при което отново ще чака силна реколта, няма да има къде да се складира, допълва Акопян.

Икономистът и депутат от "Демократична България" Георги Ганев смята, че България не е заплашена засега специално за зърното. "По-страшна и с по-дългосрочни проблеми ще е кризата с торовете, която може да доведе поне за Европа до по-ниски добиви за няколко години напред", заяви Ганев в интервю за "24 часа". Това според него би довело до поскъпване на храните.

Производители и търговци, разбира се, търсят своя интерес. Създавали са връзки и пазари с години и ако бъдат разрушени със забрана за износ, ще има последици в бъдеще. Сега международните цени са на невиждани от десетилетие нива, те имат и очаквания за завишени разходи в бъдеще заради горива и торове и страх, че с времето заключената в страната продукция ще се развали.

Държавата пък се опитва да постигне по-добра цена и да се подсигури при евентуални рискови ситуации в бъдеще. Само че с мантрата, че по време на война правилата не важат, тя може да докара един работещ пазар до катастрофа, и то в годината, когато макар и по ужасяващи причини износът от другите големи производители е блокиран, а цените са рекордни.

Земеделският министър Иван Иванов поясни, че ще отправят оферти през Софийската стокова борса. Но ако държавата насилствено купува половината налично на пазара зърно, то това е и пряка ценова интервенция Фотограф : Георги Кожухаров