ЕБВР понижи прогнозата си за ръст на българската икономика до 2.5%

Страната ще е сред най-засегнатите от инфлацията заради ниските доходи тук, смята институцията

Васил Минков

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) стана поредната институция, която понижи очакванията си за икономиката на България и региона заради войната в Украйна. Тя залага на реален ръст на българския БВП с 2.5% тази година вместо с 2.8%, каквато беше мартенската ѝ прогноза. По-рязка е ревизията за следващата година - с 0.6 пункта надолу до 3%. Подобна е картината и при останалите страни от Югоизточна Европа, за които прогнозите средно са понижени с 0.2 и 0.7 пункта до 2.6% и 3.2% съответно за тази и следващата година.

Това е първата макроикономическа прогноза на голяма институция, откакто Русия спря доставките на газ за България и Полша. По-ниският ръст се дължи на последствията от войната в Украйна и повишаващите се цени на храните и горивата. Очакванията на ЕБВР за българската икономика се доближават до тези на Министерството на финансите и Световната банка от април, които залагат на малко по-висок ръст от 2.6%, и съвпадат напълно с прогнозата на KBC Group. При бързо нормализиране на инфлацията и стабилни инвестиции е възможно България да достигне и по-висок ръст, казват от ЕБВР.

Анализаторите на банката отчитат, че българската икономика ще се забави след достигнатия миналата година ръст от 4.2%, който е дошъл главно от крайното потребление и въпреки спада на инвестициите. Туризмът се е възстановил едва на 57% от нивата си от 2019 г., отбелязва институцията. Индустрията е показала силно възстановяване, но сега отново е изложена на риск поради прекъснатите вериги на доставки от Русия. Както по-рано посочи и МВФ, плановете на правителството за мащабни публични инвестиции могат да се сблъскат с ограничения капацитет за тяхното усвояване. Очаква се вече одобреният План за възстановяване и устойчивост да има реални ефекти върху икономиката от 2023 г.

Централна и Югоизточна Европа - сред най-засегнатите

Прави впечатление, че Централна и Югоизточна Европа претъпяват най-голяма ревизия след Източна Европа, където е Украйна. Но въпреки че очакванията на ЕБВР за Централна Европа и балтийските страни са понижени приблизително с толкова, колкото и тези за България, те пак остават по-високи със заложен ръст от 3.2% за тази година. Толкова е очакваната стойност и за Западните Балкани. Прогнозата за страните от региона на Кавказ е за спад с 18.4% тази година главно поради очаквания срив от 30% на украинския БВП. Според банката икономиката на Украйна може да нарасне с 25% догодина, ако започне мащабна реконструкция. Това обаче зависи от продължителността на войната и геополитическата обстановка след нея.

Инфлацията е най-голям проблем за бедните страни

Поскъпването на храните и горивата допълнително подклаждат инфлационното напрежение, породено от възстановяването от пандемията. През март инфлацията в страните, където ЕБВР оперира, е достигнала средно 11.9%, а в България - 10.5% (измерена чрез ХИПЦ). С най-висока инфлация е Турция - 70%, следвана от Молдова, Литва и Естония с по над 15%. Високите цени на храните и енергийните суровини са особено тежки за страните с ниски доходи като България, Румъния, Армения и Молдова, тъй като разходите за тези продукти заемат по-голяма част от бюджетите на домакинствата там. България има фискалната възможност да предприеме краткосрочни мерки за смекчаване на ценовия ръст поради ниските нива на дълг в страната, отбелязва ЕБВР.