Мерките срещу инфлацията: помощи за пенсионери и данъчни намаления при горива

"Повечето обявени от правителството мерки оказват натиск върху инфлацията, а не са антиинфлационна политика и това е проблем", коментира финансистът Любомир Дацов пред БНР. Според него, ако голямата инфлация е от началото на годината, преди есента не бива да има актуализация на доходите, "за да не влезем в проинфлационен цикъл". "Компенсацията, която се дава, не бива да е цялостна, а частична - 50-60% от това, което реално се губи."

Подобен обратен ефект може да има и още една обсъждана мярка - за всяко дете под 18 години родителите да получават по 50 лв. месечно през второто полугодие. Това би струвало около 500 млн. лв. на бюджета. Според източници от управляващите идеята е получила много критики и е малко вероятно да бъде приета, като са се чули гласове и да бъде заменена с въвеждане на необлагаем минимум в размер на 413 лв. (т.е. колкото е линията на бедност) за данък общ доход. Подобна стъпка обаче означава дългосрочна промяна в данъчната система, която ще повдигне и въпроса откъде могат да бъдат компенсирани липсващите приходи.

Управляващите са разгледали и още една мярка, насочена към физическите лица - при всяко зареждане на бензиностанция хората да получават отстъпка от цената на литър гориво в размер на 25 ст. Ако схемата действа 6 месеца, загубите за бюджета се оценяват на между 120 и 150 млн. лв. Тук е бил повдигнат въпросът дали да не бъде сложен някакъв лимит за използване на отстъпката - например от по 50 л гориво месечно, както и как ще се следи дали няма злоупотреби.

Има и една точка, която ще донесе нова данъчна тежест за групата на пушачите. От средата на годината ще бъде увеличен акцизът на цигарите по силата на евродиректива, като се очаква те да поскъпнат средно с 20 ст. на кутия. Акцизът ще продължи да расте и през следващите две години, като мярката беше заложена и приета със закона за бюджет 2022. Очакваният ефект за тази година е 100 млн. лв. повече приходи в бюджета.

За фирмите - данъчни промени за по-добра бизнес среда

Голяма част от мерките за компаниите са свързани с промени в данъчни закони, целящи по-добра бизнес среда. Много от тях не са нови, но ако се приемат, вероятно ще облекчат някои фирми. Ето предложенията:

• Вдигане на прага за регистрация по ДДС от 50 хил. на 100 хил. лв. от началото на 2023 г. Тази мярка не е нова - тя беше записана в коалиционното споразумение и ще облекчи основно малкия бизнес.
• Понижаване на лихвата за забава от 10% +ОЛП на 4+ОЛП за физически лица и 8+ОЛП за фирми. Тя се дължи при просрочени плащания към НАП за данъци и осигуровки, комунални услуги, по някои банкови заеми и т.н. Това едва ли ще има директен ефект, но пък ще облекчи длъжниците - високата наказателна лихва понякога прави забавените плащания несъбираеми. Освен това ще остави и повече ресурс във фирмите.
• Софтуерна фискализация. Идеята на този алтернативен начин за отчетност е да не се налага използването на касови апарати или фискални принтери. То може да се случи след промяна в Закона за ДДС, като преди това текстовете ще се дискутират и с бизнеса.
• Въвеждане на електронни ваучери по желание. От април с тях освен храна вече могат да се плащат и комунални сметки, като лимитът им беше увеличен от 80 на 200 лв. на месец. Не е ясно какво стои зад тази идея - вероятно по-лесно използване на ваучерите, които сега са хартиени.
• Вероятно най-спорно е предложението за 10% възнаграждение за тези, които съдействат на приходните агенции и им предоставят информация, за да разкрият схеми за укриване на данъци и осигуровки. Това може да стане с промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В енергетиката - без акциз за ток и метан, по-нисък ДДС за парно и газ

Първата мярка е приходна - облагане на свръхпечалбите от продажба на електрическа енергия, природен газ, горива, зърнени и технически култури. Тук трудността идва в определянето какво е свръхпечалба и как ще се администрира и приложи на всички дружества, част от които могат да я пренесат счетоводно в свои компании от други сектори.

Пакетът предвижда освобождаване от акциза на електрическата енергия и газа, който се използва като гориво от автомобилите. Токът принципно е акцизна стока (2 лв./мВтч) и всеки производител е длъжен да се регистрира в Агенция "Митници", за да плаща акциз. Наскоро беше предложено от това да бъде освободен бизнесът, който иска да използва соларни панели за собствена нужда. Общият ефект за бюджета от предложената мярка за електроенергията ще е около 35 млн. лв. годишно.

Автомобилите, които се движат на газ, ще бъдат облекчени със средно 15-20 ст. на килограм, като при цена на метана от 3.49 лв. в момента в страната това би означавало относително малък процентен спад в цената или връщане на нивата от няколко седмици по-рано. Тази мярка ще лиши бюджета от 5.6 млн. лв. годишно.

Допълнително се обсъжда и намаляване в ставката на ДДС на 9% при доставките на топлоенергия и природен газ. До голяма степен това би се усетило в сметките за топлата вода през идващите летни месеци и евентуално в началото на следващия отоплителен сезон. Доста по-голям ефект върху бюджета ще има свалянето на ДДС при доставките на природен газ, което ще се отрази с близо 100 млн. лв. годишно.