ЕК удвои очакванията си за инфлацията в България и прогнозира 2.1% ръст на икономиката

Институцията залага на средногодишна инфлация от 11.9% в страната и по-малко потребление и инвестиции

Прогнозата на ЕК до голяма степен преповтаря тези на други големи институции, които също стават все по-скептични както за българската, така и за европейската икономика

Васил Минков

Прогнозата на ЕК до голяма степен преповтаря тези на други големи институции, които също стават все по-скептични както за българската, така и за европейската икономика © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Частното потребление в страната ще се забави до 2.8% тази година, след като през 2021 г. нарасна с 8%
Заплатите ще продължат да растат по-бавно от цените
Търсенето на труд ще бъде в застой

По-бавен ръст на заплатите от този на инфлацията, по-малко потребление и предпазливи откъм инвестиции и наемане на нови хора компании. Това са част от очакванията на Европейската комисия за България за тази година. Очаквано е понижена и прогнозата за ръст на българската икономика през тази и следващата година заради последствията от войната в Украйна и високите цени на енергийните ресурси и храните. Пролетната прогноза на ЕК залага на ръст от 2.1% на БВП вместо 3.7%. Значително са повишени очакванията за инфлация - 11.9% вместо заложените в зимната прогноза 6.3%. Очакванията са влошени за целия Европейски съюз, чийто ръст е ревизиран с 1.3 пр. пункта надолу до 2.7%.

Прогнозата на ЕК до голяма степен преповтаря тези на други големи институции, които също стават все по-скептични както за българската, така и за европейската икономика. В актуалната си прогноза БНБ залага на ръст от 2.1% на БВП на страната, а според Европейката банка за възстановяване и развитие той ще нарасне с 2.5%.

Забавяне на потреблението и инвестициите

Според ЕК за по-ниския ръст на българската икономика ще допринесе забавяне на потреблението и инвестициите, а прогнозите са и външното, и вътрешното търсене да са по-слаби. Според ЕК частното потребление в страната ще се забави до 2.8% тази година и 3% следващата, след като през 2021 г. нарасна с 8%. Това се дължи на растящите потребителски цени, които изяждат покупателната способност на домакинствата. Заложеният ръст на БВП на глава от населението през тази година е понижен до 2.7% на фона на 1.6% за ЕС.

ЕК очаква инвестициите да нараснат с 4% тази година след отрицателната стойност от -11% миналата. Въпреки това по-високите разходи за суровини и енергийни ресурси ще накарат индустриалните предприятия в страната да отлагат инвестиции, да забавят наемането на персонал и повишението на заплатите. Очаква се обаче капиталовите разходи на държавния сектор до голяма степен да компенсират понижението на тези в частния, а за това ще допринесе и Планът за възстановяване и устойчивост.

ЕК предвижда по-нисък ръст на БВП в началото на годината в порядъка на 0.2-0.3% през първите две тримесечия, който да се ускори през втората половина на годината до 0.5-0.6%. Надолу е ревизиран и ръстът за следващата година до 3.1% вместо 3.9%. За него главно ще допринесат публични инвестиции, както и възстановяване на външното търсене.

Заплатите ще растат по-бавно от инфлацията

Търсенето на труд ще бъде в застой тази година, смята ЕК, като безработицата ще се задържи на ниво малко под 5%. Поради това заплатите ще продължат да растат по-бавно от цените, макар очакванията за ръст на възнагражденията да са ревизирани нагоре със 0.7 пункта до 9.7%. През март годишният ръст на заплатите вече започна да изостава спрямо инфлацията.

ЕК прогнозира инфлацията да достигне 11.9% тази година, преди да се понижи до 5% през 2023 г. Ръстът на цените на енергийните ресурси, който е водещ двигател на общия показател, се очаква да продължи до средата на годината, след което да започне да се успокоява и през 2023 г. да премине към отрицателни стойности на фона на спад на цените на петрола и газа на световните пазари.

Към март по данни на НСИ средногодишната инфлация в страната достига 5%, измерена чрез използвания от международните институции показател ХИПЦ.

ЕК предвижда дефицитът в държавния бюджет леко да се свие до 3.7% от БВП, тъй като на мястото на мерките за справяне с пандемията идват такива срещу инфлацията като компенсации на бизнеса за високите енергийни цени, както и повишение на пенсиите. Това ще попречи да бъде постигнато по-значително балансиране на бюджета.