Излишъкът в бюджета започва да намалява и е 570 млн. лв. към май
Постъпленията продължават да растат по-бързо от разходите на годишна база
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Бюджетът на държавата остава на излишък и през май, макар той да е по-малък в сравнение с април. Държавните финанси са с 570 млн. лв. на плюс, което представлява 0.4% от прогнозния БВП. За това допринася по-бързият ръст на приходите от този на разходите на годишна база, показват предварителни данни на финансовото министерство.
През тази година обаче държавата разполага и с над 2.8 млрд. лв., които харчи под черта. Те бяха прехвърлени от 2021 г. в специални сметки, което позволява да се използват сега, без да се отчитат като разход на касова основа. Ако в отчетите влизаха и тези пари, вероятно бюджетът щеше да е на минус.
- Брюксел съветва българското правителство да внимава с текущите разходи
- Мерките за инфлацията: с бензин срещу огъня
Междувременно във вторник вечерта управляващите обсъдиха на коалиционен съвет актуализацията на бюджета, която е планирана за средата на годината. Очаква се тя да включи вече обявените от правителството антиинфлационни мерки за над 2.1 млрд. лв. Сред тях е ръст на пенсиите, който ще увеличи допълнително разходната част с 1.5 млрд. лв. Постъпленията от ДДС пък ще намалеят по линия на премахване на ставката за хляба и понижението на ДДС за метана и природния газ, както и на парното. Засега заявката на правителството е, че тези допълнителни разходи няма да повлияят на основните параметри в бюджета като дефицит и дълг. Тази година държавните финанси се планират на минус от 4.1% от БВП на касова основа и с нов дълг в размер на 7.3 млрд. лв.
Приходите растат, но не достатъчно
Към май приходите достигат 22.76 млрд. лв. и са с 11% нагоре спрямо същия период на 2021 г. Разходите са 22.2 млрд. и са близо 8% нагоре в сравнение с първите пет месеца на миналата година. За високите постъпления допринася и инфлацията, която през април достигна 14.4% на годишна база. Тя увеличава приходите от косвени данъци като ДДС, които растат заедно с цените. Този ефект обаче е ограничен, тъй като поскъпването свива потреблението. Има и ръст на заплатите, което означава и повече постъпления от данък общ доход.
Въпреки сравнително високия си ръст на годишна база приходите леко изостават от плана на финансовото министерство. Заложеният им годишен ръст е 13.2%, а засега те са с 11% нагоре. Разходите също нарастват по-бавно от планираните за годината - с около 8% при заложено увеличение от 14.5%. За това помагат и прехвърлените от миналата година средства, които сега се използват като буфер, както и бавният темп на изразходване на парите за инвестиции.
По-подробните разчети към април показват ръст на постъпленията от 6.4% на годишна база. Приходите от данъци и осигуровки са с 1.3 млрд. повече, отколкото през същия период на миналата година, или 10.4% нагоре. Преките данъци се движат сравнително бавно, като растат с под 2% на годишна база. Към април те достигат 25% от планираните за годината, докато по същото време през 2021 г. вече са били на 32%. Приходите от косвени данъци са близо 7 млрд. лв., или 15% нагоре на годишна база. Над 4 млрд. лв. са постъпленията от социални и здравни осигуровки или с близо 8% повече, отколкото през 2021 г. За тях през април допринасят и повишението на минималната работна заплата с 9% от 1 април, както и вдигнатият максимален осигурителен праг на 3400 лв. Към април най-бързо се движат постъпленията от мита и вече достигат близо половината от планираната за годината сума.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.