Криворазбраната актуализация

Крайният резултат - текущите разходи на държавата или тези, които дори и при криза се ограничават най-трудно, се предлага да достигнат почти 36% от БВП, касовият дефицит се запазва на 4.1% от БВП, но номинално ще е рекорните 6.2 млрд. лв. В малко по-дългосрочен план пък рискът е страната да не изпълни критериите за инфлация и бюджетен дефицит за влизане в еврозоната.

Излизането на ИТН от коалицията поставя под въпрос гласуването на всички тези промени. Но това няма да е проблем нито за пенсиите, нито за държавата. Рисковете сега са два, и са все в негативна посока: или да се залитне към популизъм като през лятото на миналата година, когато предизборно всяка партия реши да раздава щедри подаръци, или съвсем скоро да се влезе в нова спирала на икономическа несигурност без правителство и парламент.

Какви са промените

И все пак, какво предложи да промени правителството, преди Трифонов да излезе от него - приходите се увеличат с 1.65 млрд. лв. и достигат 58.9 млрд. лв. Разходите обаче са повече - почти 2 млрд. лв. или над 43% от БВП. Така касовият дефицит ще порасне номинално с още близо 330 млн. лв. Като съотношение спрямо БВП обаче той остава 4.1%, тъй като според последната прогноза на Министерството на финансите БВП на страната също ще се увеличи повече номинално през тази година и ще надхвърли 150 млрд. лв. Не беше съвсем ясно как се променят параметрите на дефицита на т. нар. начислена основа, който гледа ЕК. Финансовият министър Асен Василев обяви, че той остава непроменен, т.е. тази година ще е 5.5% от БВП. Ако страната иска да приеме еврото от началото на 2024 г. (което на този етап вече изглежда все по-малко възможно) ще трябва да поиска от ЕК нов конвергентен доклад. При изготвянето му догодина ще се гледат резултатите от Бюджет 2022. Правителството вероятно се надяваше, че част от сега планирания минус ще бъде признат като разходи за извънредни мерки покрай войната в Украйна и ковид и няма да бъде вкарано в процедура по свръхдефицит.

Най-голям дял от разходите пък е основно за финансиране на готвеното увеличение и преизчисляване на пенсиите (виж карето) - почти 1.5 млрд. лв. за половин година. Според работни изчисления на НОИ (които не са публични) обаче, за същите промени догодина ще са нужни допълнителни почти 3.8 млрд. лв., като така общо разходите за пенсии ще нараснат до над 18.7 млрд. лв.

Всички тези мерки реално насърчават потреблението и действат проинфлационно, вместо да са насочени само към подкрепа на доходите на най-нуждаещите се групи от обществото. Според бившия министър на икономиката и на социалната политика Лидия Шулева например ваучери за уязвимите групи, които да служат както за храни, така и за консумативи и лекарства, биха били по-ефективна мярка.

В актуализацията имаше и още един спорен момент - разходите в бюджета, които са свързани с издръжка на ведомства, заплати, пенсии, растат с твърде бърз темп и ще достигнат почти 36% от БВП при общо 43% разходи. Това оставя малко пространство за маневри при криза, ако приходите в бюджета започнат да спадат. За тази година правителството има буфер - парите за инвестиции. Още преди дни финансовият министър Асен Василев заяви, че те няма да се намаляват с актуализацията. Тази година са заложени рекордните 8.2 млрд. лв. за капиталови разходи, но към април те са изпълнени на около 10% от плана.

Критично към бюджета беше и отношението на икономистите от БАН. Според тях антиинфлационни мерки, базирани предимно на компенсиране на загубата на покупателна способност поради по-високите цени, а не толкова на развиване на производствен капацитет за осигуряване на по-високи доходи, биха довели до "макроикономическа нестабилност със сериозни последици и за фискалната устойчивост на страната".

А дългът?

Донякъде изненадващо правителството предложи да се увеличи и таванът на новия дълг през тази година с още 3 млрд. лв., като така ще достигне рекордното число от 10.3 млрд. лв. Идеята е допълнително набраните средства да послужат за рефинансиране по падежиращия държавен дълг в началото на следващата година. През март 2023 г. страната трябва да погаси емисия еврооблигации на стойност 1.14 млрд. евро. В това искане има резон, доколкото то се аргументира с политиката на големите централни банки, които вече обявиха, че започват да вдигат основните лихви. Друг е въпросът, че това беше ясно още при приемането на Бюджет 2022 през февруари. Още в този момент държавата можеше да излезе и на международните пазари, но се забави с емисията, а след това започна войната в Украйна. Което в комбинация с новините за ръст на лихвите доведе до по-високи рискови премии. Международната емисия с падеж 2030 г., която в началото на годината се търгуваше на нива около 0.75%, сега се котира на нива около 3%.

Във вторник финансовият министър Асен Василев заяви, че България вероятно ще излезе на външните пазари на дълг още в началото на следващата седмица. След новината за коалиционните трусове обаче при разклатено управление звучи много малко вероятно.

"Не е задължително да има проблем, ако се излезе на външния пазар следващата седмица. Причината е, че пазарите търсят доходност при премерен риск. Нашият дълг е нисък", казва икономистът Калоян Стайков.

А ако нищо не се гласува

Излизането на ИТН от управленската коалиция поставя под въпрос готвената актуализация. В изявлението си Трифонов обяви, че ще подкрепят социалните мерки, но не и проинфлационните идеи. Което само по себе си е противоречие, защото и увеличението на пенсиите ще доведе до по-висока инфлация.

Всъщност държавата може да продължи да работи и без актуализация на бюджета. "Индексацията на пенсиите с 6.1% от 1 юли вече е заложена. Оттам нататък правителството може да гласува всякакви временни добавки, с които да увеличи допълнително пенсиите до исканите нива", обяснява Стайков. Според него ако няма актуализация единственото, което няма да влезе в сила, са данъчните намаления.

"Всички разходи могат да се случат без проблем. Единственият проблем ще е, ако надвишат общите предвидени разходи и искат да ги финансират с превишение на приходите", допълва Стайков.

Без актуализация дори може да се избегнат грешките от прекрояването на бюджета от служебния кабинет миналото лято. Големият въпрос е по-скоро в каква посока ще поеме икономиката междувременно при очертаната политическа несигурност и колко се отдалечават реформите.

*Текстът е допълнен с резултатите от гласуването в ресорната бюджетна комисия на първо четене на 9 юни.