Ново начало за парите от Европа, но с препятствия

Тази година ще е първата от 2020 насам, в която европрограмите отново ще заработят. Има обаче риск да се пропуснат големи възможности

Тъкмо след като председателят на ЕК Урсула фонд дер Лайен поздрави България за авансовото плащане по плана за възстановяване, страната, изглежда, ще забави реформите за следващия транш

Огнян Георгиев

Тъкмо след като председателят на ЕК Урсула фонд дер Лайен поздрави България за авансовото плащане по плана за възстановяване, страната, изглежда, ще забави реформите за следващия транш © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Текстът е част от темата на първия брой на "Капитал" за годината - "2023: Още война, пак избори и по-малко инфлация", за важните събития и процеси, които ще определят тенденциите в политиката и икономиката в България и света през следващите месеци, както и ефектите от войната в Украйна върху международните отношения.

В нея ще намерите още:

"2023: Светът се променя, България ще определя посоката си на избори"

"Ще има ли пробив в доминираната от ГЕРБ местна власт"

"Икономическата 2023 г. ще е по-тежка от изминалата, но кризата ще се усети леко в България"

"Още война: Путин ще нападне Украйна с нова, мобилизационна армия"

"Лихвите се насочват към върховете"

"По-евтин ток за бизнеса, но и много неизвестни"

По отношение на еврофинансирането България започва 2023 г. по-добре, отколкото 2022 г. Това не е особено сложно предвид факта, че в началото на миналата година не беше одобрена нито една европрограма, нито планът за възстановяване и свежо европейско финансиране бяха влизали в икономиката от поне две години насам.

Къде с бутане, къде с преговори, къде със затваряне на очите от Брюксел, но годината свърши с одобрение на плана, както и на всички европрограми. Включително беше получено и първото, най-голямо плащане - 2.7 млрд. лв. Бяха отворени и първите процедури за финансиране на бизнеса, а в близките месеци предстоят и много други, включително санираните на жилищни сгради, соларни панели за домакинствата и т.н.

С това обаче добрите новини се изчерпват и оттук нататък нещата стават по-сложни.

Първо, Планът. Той на практика е блокиран, защото има комплект от закони, които трябва да бъдат приети или променени и без които следващи плащания не може да има. Това принципно не би било проблем при функциониращ парламент, но България не се очертава да има такъв в близко бъдеще.

Второто плащане в размер на 724 милиона евро е планирано за първото тримесечие на 2023 г. По него трябва да се изпълнят 66 ключови етапи и цели. От тях 40 са свързани с реформи и 26 са инвестиционни мерки. Около една трета от тези цели са свързани с промени в законите, т.е. с работата на Народното събрание.

Дори ако приемем, че след март има съгласие и се стигне до правителство и устойчив парламент, някои от обещаните от страната пред Брюксел промени може да не срещнат твърде широка подкрепа. Например идеята за специална фигура, която да разследва главния прокурор, либерализацията на цените на електроенергията или затварянето на въглищните централи.

Това означава, че страната вероятно ефективно ще се откаже от следващите плащания, преди да реши какво ще се прави с поетите ангажименти. Един предварителен поглед върху възможното през 2023 г. е позицията на служебния кабинет и съответно на Румен Радев за въглищните централи. Въпреки че в документа България се е ангажирала да намали с 40% емисиите от тях до 2026 г. и да ги затвори напълно до 2038 г., краткосрочните политически ползи, които се извличат от този спор, карат управляващите в момента да игнорират плана. Това засега не води до дерайлирането му, но в някакъв момент вероятно ще доведе. Със сигурност обаче отлага получаването на следващите траншове от стотици милиони.

През 2023 г. по плана ще се пуснат поръчки или ще бъдат избрани изпълнители по повечето от заложените проекти - от новите влакове, през фондовете за бизнеса, до инсулт центровете. Това значи нови милиарди левове, които България след това ще покрие от собствения си бюджет, ако се наложи да се връщат всички плащания по плана заради неизпълнените ангажименти.

И като стана дума за въглищата, пари заради тях вече се губят. В края на 2022 г. три области в страната - Перник, Кюстендил и Стара Загора, загубиха общо 200 млн. лв. от предвидените за тях, защото териториалните планове за преход от въглищата към нови форми на заетост и енергия не се случиха. Отговорникът за това - Министерството на енергетиката, все още се бави, като така българските общини губят средства днес.

Засега новият срок е януари, като ако той отново се отложи, загубите вероятно ще растат бързо. Но освен парите се губят и възможности за модернизация, които ще имат много по-тежки и дългосрочни последици за икономиката.

За разлика от плана за възстановяване, при оперативните програми ситуацията е доста по-ясна. Като цяло разчетите са готови и остава да се започне разплащането. Ако приемем, че всички срокове се спазят, тази година предстои отварянето на плащания по всички програми, включително първите финансирания на общински проекти от 2019 г. насам. Което несъмнено ще има ефект за регионите.