Соларните панели поевтиняват заради срив в цената на полисилиция

Очаква се понижаване от 20% в разходите за производство на фотоволтаици, които ще са на пазара през 2024 г.

Полисилицият играе основна роля в ценообразуването и преработката соларните клетки
Полисилицият играе основна роля в ценообразуването и преработката соларните клетки
Полисилицият играе основна роля в ценообразуването и преработката соларните клетки    ©  Shutterstock
Полисилицият играе основна роля в ценообразуването и преработката соларните клетки    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Полисилицият е най-ключовият елемент в производството на соларните панели.
  • В последните седмици цената на суровината се срива не само на Запад, а и в Китай.
  • Европа и САЩ имат пренебрежимо малък пазарен дял, за да могат да се конкурират с китайското производство.

В последните години често се говори за важността на лития, алуминия, медта и други редки метали и суровини, заради критичната им роля за бъдещето на икономиката и енергетиката. Макар и извън светлината на прожекторите полисилицият (polysilicon) също е ключов за зеления преход - това е най-важната технологична променлива в цената на соларните панели. Именно от него се правят соларните клетки на панела и той има най-голяма тежест в ценообразуването.

Една от причините за това, че стойността на соларните панели се повиши за първи път от десетилетия през последните две години е именно недостигът на полисилиций вследствие на локдауните и нарушените вериги за доставки. На Европа например се падат само 7% от световното производство и няма как сама да задоволи нуждите си.

Сега обаче се наблюдава обратна тенденция на пазара на суровини - има огромен спад в цената на полисилиция в последния месец, като котировките се сринаха с над 50% само през последните 5-6 седмици. От 35 долара/килограм през ноември до 16 долара/килограм. Подобна е ситуацията и на спот пазара в Китай, където сривът е с 45% надолу за последните два месеца.

Ниската цена обаче не е временен феномен и според анализаторите ще се задържи в следващите месеци, защото огромният проблем с производствените мощности изглежда решен. Разбира се, това важи, ако политиката на САЩ към Китай не обърка пазара още повече предвид приемането на указа на Джо Байдън, налагащ ембарго на провинцията Синдзян, където се намира полисилициевият индустриален център.

От скъпо към евтино

Докато бъдат пуснати в действие, производствените мощности за полисилиций са нужни около 2 години, така че ако предлагането не успее да се справи с търсенето, отнема известно време, за да се коригира недостигът. Този период може и да е много по-дълъг в зависимост къде се намират - в Европа или в Азия.

Недостиг на суровината имаше през 2022 г. Според доклада на Международната енергийна агенция за соларните вериги за доставки една инсталация, която за добив и преработване на полисилиции в кюлчета, които пък след това стават на фотоволтаична клетка, струва между 200-400 млн. долара. Поради тези капиталови разходи, а и заради екологичните политики на ЕС, подобни проекти са трудни за реализиране в Европа, където разходите за работна ръка и електроенергия увеличават допълнително цената на материала. И това е причината най-големите мощности да са съсредоточени в Китай със съвсем малки изключения в Германия и САЩ.

"През лятото китайското производство на полисилиций беше около 60 000 метрични тона, през декември достигна 97 000 тона, а през януари трябва да мине над 100 000 тона. Все пак смятам, че много резкият спад на цените беше изненада за повечето в индустрията. Вероятно спадът на цените сега ще се забави и ще бъде по-плавен до края на 2023 г.", заяви пред "Капитал" Алекс Бароуз, началник на соларния отдел на Exawatt.

Ситуацията е благоприятна за едни и лоша за други. Производителите на соларни панели ще могат да увеличат печалбите си заради подобрените маржове в следващите месеци, докато предприятията в Китай, които се занимават с преработка и добив на суровината ще губят заради срива в котировките. Вероятно ще видим резултата от промяната в соларната индустрия едва през 2024 г., когато спадът на други основни суровини в икономиката също ще бъде калкулиран и това ще даде тласък на компаниите за соларни панели да поддържат по-ниски цени.

Какво значи това за инвеститорите

Тъй като производителите на фотоволтаични клетки обикновено плащат пазарни цени за полисилиций и други материали, високите цени от миналата година са довели до около 25% по-висок краен разход за модули от почти 0.32 евро/ват средна цена в Европа. Това реално е 320 хил. долара за мегават. В допълнение по-високата цена на алуминия, среброто и медта също не помага и инфлацията се пренася директно на крайните потребители, които искат да си закупят зелената технология.

Очакванията сега са цените на соларните панели да се понижат до около 0.25 долара на ват, или 250 хил. долара за мегават. А това със сигурност ще стимулира допълнително инвестициите в нови ВЕИ, тъй като възвръщаемостта им ще се повиши. Само в България има заявки за над 33 хил. мВт фотоволтаични мощности и спадът на цените може да е стимул за реализирането на част от тях.

Поглед напред за соларната индустрия

Според Бароуз цената може да се срине още надолу, което да доведе до още по-ниски производствени разходи за соларните панели. "През следващите няколко години ще се появят още предприятия за полисилиции и цените ще бъдат ниски. Daqo (един от световните лидери в сектора) потвърди, че паричните му разходи (производствени разходи без амортизация) ще са приблизително 4.5 долара/кг в новите му съоръжения, така че има място за по-нататъшен спад. Ние прогнозираме цена от 9-10 долара/кг най-вероятно до края на 2024 г.", казва той.

Съществена промяна в пазарните нагласи може да се получи и поради това, че Китай е подложен на сериозни атаки заради трудовата среда в Синдзян и тежката ситуация с човешките права на мюсюлманското население там. Наскоро беше приет спорният документ UFLPA, подписан от президента на САЩ Джо Байдън, заради който се налага ембарго на всичко добито, произведено или внесено от Синдзян-уйгурския регион в Китай. Най-големите полисилициеви мощности в Китай, а и в света, са разположени именно там - тези на компаниите GCL, Daqo, Xinte и Xinjiang East Hope New Energy Co. Което означава, че в САЩ има търсене на некитайски полисилиций, въпреки че в момента най-вероятно подобен трудно може да се намери заради малкото европейски и американски мощности. Най-голямото некитайско предприятие, концентрирано в индустрията с полисилиции, е Wacker Chemie и има две мощности - в Тенеси, САЩ,и в Германия

Най-сериозен проблем към момента може да се окаже евтината електроенергия, от която има нужда едно полисилициево предприятие. В Китай такъв е случаят с достъпните въглищата в Синдзян, като според доклада на МАЕ разликата в цената на електроенергията за индустриалния сектор в Китай спрямо глобалната е 30% в полза на азиатската държава. Средната цена за миналата година в Китай е 70 евро на мВтч, докато в Европа много повече заради кризата с енергийните цени. Това е още един случай, който показва, че ако Европа иска да развива индустрията си, ще трябва да свали цената на производството чрез евтин и достъпен ток. За производство, добив и преработка на полисилиции 40% от цената се определя именно от електроенергията.

За да може да има на пазара соларни панели, за чието производство Китай няма принос, трябва да минат най-вероятно години. А конкретно търсенето на полисилиций, който не е от Синдзян, за момента е почти обречено.