Еврозоната се размина с рецесия, но инфлацията в няколко страни неочаквано нараства
Разнопосочните данни ще затруднят ЕЦБ, на която ѝ предстои ново решение за лихвите в началото на май
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Еврозоната успява да избегне рецесия тази зима, но на практика е в застой.
- Високата инфлация и покачващите се лихви удрят растежа по линия на потреблението.
- Нов изненадващ ръст на инфлацията във Франция и Испания ще направи по-трудно предстоящото решение на ЕЦБ за лихвите.
Икономиката на еврозоната отчита скромен растеж през първото тримесечие на 2023 г., който не успява да достигне прогнозите на пазарите и анализаторите, показват предварителни данни на Евростат. Все пак минималното разширяване с 0.1% на тримесечна база означава, че широкоразпространените страхове от рецесия тази зима така и не се сбъднаха. На практика обаче вече половин година еврозоната тича на едно място, след като предходното тримесечие също регистрира растеж, близък до нулата.
- Как да обясним пъзела на световната икономика
- Единадесет страни от ЕС са имали бюджетен дефицит над 3% миналата година
През януари - март брутният вътрешен продукт на еврозоната реално нараства с 0.1% спрямо последното тримесечие на 2022 г., което е наполовина на и без това ниските очаквания на икономистите, участвали в допитване на Reuters по темата. На годишна база ръстът е 1.3% и продължава да се забавя след постигнатите 1.8% през предходния период на фона на все още високата инфлация и покачващите се лихви. Това е най-слабият резултат сред останалите водещи световни икономики - на годишна база американският БВП се разшири с 1.6% през първото тримесечие, а китайката икономика нарасна с 4.5%. Европейският съюз като цяло също отчита слаб ръст от 0.3% на тримесечна база и 1.3% на годишна.
Макар еврозоната технически да успява да избегне рецесия, растежът тази година се очаква да бъде един от най-ниските в историята на блока заради спадащите реални доходи и нарастващите разходи по заемите. Европейската комисия прогнозира, че еврозоната ще се разшири с 0.9% през 2023 г. и с 1.5% догодина. Към рисковете се натрупват още отслабващото външно търсене и общата несигурност, свързана с войната в Украйна.
Външното търсене засега подкрепя растежа
Най-голямата европейска икономика, германската, на практика е в застой през първото тримесечие след спад от половин процент през предходното. Франция, Италия и Испания леко надхвърлят прогнозите и регистрират по-силен растеж.
В няколко икономики за растежа допринася износът, който компенсира спадащото или стагниращото вътрешно потребление. Френският износ нараства с 1.1%, отчасти компенсирайки по-слабите потребителски разходи. Вносът е надолу, което означава, че външната търговия е допринесла за общия ръст. Испанският износ се увеличава с 5.8% спрямо предходното тримесечие благодарение на възстановяващия се туризъм, докато вътрешното търсене се свива с 0.8%. Германия също докладва силен ръст на износа и на инвестициите, който обаче е заличен от отслабващото потребление на домакинствата в страната.
Инфлацията остава водещ проблем
Инфлацията във Франция неочаквано нараства през април до 6.9% в сравнение с 6.7% предходния месец и подчертава, че пътят към връщане към нормалните нива ще е труден и неравномерен. Ръстът на цените в Испания също се ускорява през април до 3.8%, макар да е сред най-ниските в еврозоната.
Смесените сигнали, които данните изпращат, ще затруднят Европейската централна банка, която в началото на май отново трябва да вземе решение накъде да поемат лихвите. Икономистите са разделени в прогнозите си дали банката ще забави темпото и ще премине към повишения от по четвърт пункт, или ще запази досегашната си решителност. По-рано МВФ предупреди централните банкери да не обявяват прибързана победа над инфлацията и да не рискуват да спрат затягането на паричната политика твърде рано.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.