МВФ: Високата инфлация помага на публичните финанси

Фондът призовава правителствата да използват тази тенденция за намаляване на дефицитите

Според ръководената от Кристалина Георгиева финансова институция правителствата не бива да разчитат на по-нататъшно намаляване на тежестта на публичния дълг поради така наречената "изненадваща" инфлация.

Кирил Кирчев

Според ръководената от Кристалина Георгиева финансова институция правителствата не бива да разчитат на по-нататъшно намаляване на тежестта на публичния дълг поради така наречената "изненадваща" инфлация.

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Високата инфлация е довела до намаляване на нетната дългова тежест на САЩ от 99% от БВП през 2020 г. до 95% през 2022 г. въпреки големите бюджетни дефицити на страната от времето на пандемията.
В изследването на фонда се изчислява, че неочаквано увеличение на инфлацията с 1 пр. пункт би намалило дела на публичния дълг в БВП средно с 0.9 пр. пункта за държавите с дългово бреме над 50% от БВП.
Развиващите се икономики и най-бедните страни се възползваха в по-малка степен от изненадващо високата инфлация поради зависимостта си от финансирането си с долари, а американската валута поскъпна.

По-високата инфлация е подпомогнала публичните финанси на развитите икономики и е добре правителствата да използват тази ситуация за намаляване на дефицитите. Това препоръча Международният валутен фонд (МВФ), който публикува изследване по темата в началото на седмицата. То показва, че изненадващият скок на цените през последните няколко години е помогнал за значително намаляване на дълговото бреме, отбелязва Financial Times.

Според данните на МВФ високата инфлация е довела до намаляване на нетната дългова тежест на САЩ от 99% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2020 г. до 95% през 2022 г. въпреки големите бюджетни дефицити на страната от времето на пандемията. Нетната дългова тежест на Италия спадна от 142% от БВП до 135%.

Но Паоло Мауро, заместник-директор на отдела за фискални въпроси на МВФ, предупреди, че правителствата не бива да разчитат на по-нататъшно намаляване на тежестта на публичния дълг поради така наречената "изненадваща" инфлация. Той препоръча правителствата да намалят бюджетните дефицити, за да помогнат на централните банки да овладеят високия ръст на цените.

Високата инфлация донесе неочаквана печалба за публичните финанси отчасти защото скокът на цените през 2021-2022 г. беше по-голям от очаквания от инвеститорите. Много от тях загубиха, като отпускаха заеми на правителствата при ниски лихви, вместо да изискват по-високи разходи по дълга, които обикновено съпътстват по-високата инфлация.

В изследването на фонда се изчислява, че неочаквано увеличение на инфлацията с 1 пр. пункт би намалило дела на публичния дълг в БВП средно с 0.9 пр. пункта за държавите с дългово бреме над 50% от БВП. Повечето развити икономики имат дългово бреме, което далеч надхвърля това равнище.

Но Мауро заявява, че ползата от инфлацията за данъкоплатците за сметка на притежателите на облигации е малко вероятно да се повтори.

Оценката на пазара на облигации

Шокът с цените, дължащ се на проблемите във веригата за доставки по време на пандемията - и рязкото повишаване на разходите за храна и енергия в Европа след нахлуването на Русия в Украйна, сега се оценява на пазарите на облигации.

Доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ се повиши от 1.1% в началото на 2021 г. до 3.5% днес, като подобно увеличение се наблюдава в развитите икономики и при всички падежи на дълга. Изследването, което е публикувано преди пролетните срещи на фонда следващата седмица, показва също, че инфлацията е помогнала да се увеличат данъчните приходи, които обикновено нарастват в съответствие с цените. За разлика от тях публичните разходи са по-малко чувствителни към инфлацията и им е необходимо известно време, за да я наваксат.

Докато повечето развити икономики автоматично увеличават пенсиите и социалните осигуровки в отговор на по-високата инфлация, мнозинството държави не променят праговете за облагане в данъчните си системи и не индексират заплатите в публичния сектор спрямо инфлацията. Това спомогна за намаляване на държавните дефицити по света със скрито увеличение на данъчното облагане.

Това обаче не важи със същата сила за развиващите се икономики и най-бедните икономики. Те се възползваха в по-малка степен от изненадващо високата инфлация поради зависимостта си от доларовото финансиране. През последните години стойността на американската валута рязко се повиши, поради което нововъзникващите икономики изпитват затруднения да плащат по-високите разходи по дълга си.

Изследването на МВФ също така показа, че намаляването на бюджетния дефицит може да помогне за ограничаване на ценовия натиск, като намалението с 1 пр. пункт от БВП води до спад на инфлацията с 0.5 пр. пункта. Фондът смята, че фискалната политика "може да помогне" на централните банки да намалят инфлацията. Добре насочените целеви фискални ограничения могат да бъдат разработени така, че да подпомагат паричната политика в постигането на ценова стабилност, като същевременно предпазват уязвимите групи от кризата с разходите за живот, твърдят от МВФ.