Бюджет 2023: Дефицитът пада до 3% чрез повече ДДС постъпления и по-малко капиталови разходи (таблица)

Математиката зад този резултат е следната:

• Държавата ще поиска от своите дружества да й изплатят 100% дивидент, което ще увеличи приходите със 780 млн. лв.
• Към тях трябва да се добавят и около 1.5 млрд. лв., които трябва да дойдат като втори транш по ПВУ. За това плащане трябва да бъдат изпълнени още 33 цели. Повечето от тях са свързани с приемането на закони и нормативни документи, но има и такива, които изискват обявяването на обществени поръчки или например провеждането на търгове за нови ВЕИ мощности, които са изцяло в ръцете на изпълнителната власт и министъра на енергетиката Румен Радев.
• Очакват се и повече ДДС постъпления, като така по думите на Василев общо приходната част на бюджет 2023 ще се увеличи с 3.56 млрд. лв. до общо над 69 млрд. лв.
• Министерството предвижда и намаление на някои разходни пера. Двете най-едри са по-малко капиталови разходи (надолу с 1.86 млрд. лв.) и по-малко разходи за издръжка (минус около 1.5 млрд. лв.)

Всички предвидени увеличения на заплати (в някои ведомства, които не са получили такива през миналата година, както и на учителите) ще се запазят. Пенсиите се увеличават с 12% от средата на годината по план, а освен това ще бъдат вкарани и някои други допълнителни разходи като увеличение на втората година майчинство, по-високи стипендии, фонд за култура, за спорт и т.н.

Не се предвижда размерът на държавния дълг да расте спрямо БВП, като към края на 2022 г. съотношението е около 24%. За дълговата политика министърът обяви, че ще говори, когато вече има готов бюджет. Но държавата ще трябва да потърси финансиране от пазарите в размер на предвиждания дефицит за тази година - т.е. поне за 4.6 млрд. лв. Тя вече в началото на годината пласира 1.5 млрд. евро облигации на международните пазари, но те покриват падежиращя през годината дълг.

Приемането на бюджет за тази година беше обявено като пръв приоритет на новия кабинет от премиера Николай Денков. Задачата наистина е спешна - вече половин година държавата работи с т. нар. удължителен закон, който досега й позволяваше да се разплаща нормално, но не и да провежда нормални политики.

Основният риск беше в края на годината държавните финанси да финишират с огромен минус, което означава повече и по-скъп дълг, сигнал към анализаторите и инвеститорите за трайно влошаване на фискалната дисциплина на страната и процедура по свръхдефицит от Брюксел и край на амбицията за приемане на еврото в най-скоро време. С проекта за бюджет в рамките на позволените по европейските правила 3% тези опасения се тушират, като сега основната въпросителна е дали новите разчети са реалистични.

*Текстът е допълнен с таблица, която показва основните параметри по Консолидираната фискална програма