Превозвачите отново се опитват да спрат повишението на тол таксите

По тази причина регионалният министър сформира нова работна група с представители на пътнотранспортния бранш заедно с експерти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на транспорта, която в рамките на не повече от 30 дни да изработи проект за изменение на тарифата за тол таксите.

Тол таксите за тежкотоварните автомобили бяха променени при кабинета на Петков. Тогавашният министър на регионалното развитие Гроздан Караджов си стисна ръцете с представителите на транспортния бранш увеличението на тарифите за тях да се случи на два пъти.

Първата стъпка беше през юли 2022, а втората трябваше да е през януари 2023. Служебният кабинет на Гълъб Донев обаче отложи второто повишение за средата на 2023 г. с аргумента "да се омекоти натискът на инфлацията". През април по време на управлението на служебния министър Иван Шишков стана ясно, че се обсъжда увеличението да влезе в сила, но само за международните превозвачи, а за българските да има диференцирани намаления на ставките за изминат пробег. Такова проекторешение обаче така и не бе входирано.

Проблемът на цялото това отлагане е, че за поредна година държавата не може да събере планираните приходи от тол такси, с които трябва да се поддържа и изгражда пътна инфраструктура. Освен това по този начин не се оправдават похарчените стотици милиони за самото изграждане на тол системата. А и така леките коли продължават да плащат повече от камионите като цяло.

Поредният реверанс

Сега превозвачите искат ново отлагане на увеличението за още една година, като не спират да заплашват, че то ще се отрази преди всичко на данъкоплатеца, и упрекват новото правителство, че неглижират техните проблеми, опитвайки се да запълнят пробойните в тол системата.

Правителството, изглежда, е готово на преговори и дори на нови отстъпки, след като в своето съобщение от МРРБ посочват: "Ангажиментът, който правителството поема, е, че след като бъде прието с постановление на Министерския съвет, изменението ще се прилага ретроактивно от 1 юли 2023 г." Като допълват, че след влизане в сила на отстъпките по проекта представителите на бранша ще могат да си получат средствата от държавата със задна дата от 1 юли, независимо че от същата дата ще се въведе начисляване на новите такси.

"Транспортният бранш е бил заблуден по някакъв начин от служебния министър на транспорта Христо Алексиев, който е водил множество разговори с представители на бранша, които обаче са неформални", посочи за "Капитал" министър Цеков. В разговорите според него са участвали и представители на Тол управлението и МРРБ, с които е проведена дискусия за въвеждането на по-гъвкава система, а не единна ставка, с възможности за съботно-неделно, празнично и нощно тарифиране, както и отстъпки за пробег.

"Тези разговори са увиснали във въздуха и превозвачите се чувстват излъгани", каза Цеков. Той като министър обаче е на мнение, че всяко законодателство трябва да отчете становището на засегнатите браншове, да даде възможност за диалог и да даде гъвкаво решение на проблемите. "Този диалог не е воден досега и ние можем да го проведем чрез тази работна група", каза регионалният министър. "Ще ги чуем и ще преценим кои идеи са разумни и кои не, за да можем да предложим подобрено законодателно решение", допълни още той.

Тежката дума на камиона

Тежките, големи и претоварени камиони обаче продължават да се движат по пътищата в страната, без да заплащат справедлива такса за това. "Така е - съгласи се в разговора си с нас министър Цеков, но ние нямаме нито една завършена магистрала и проблемите винаги са двузначни", заяви той.

В същото време превозвачите, които иначе не искат да плащат по-високи такси, се оплакват от лошите пътища, като някои според тях са непроходими, а повечето са опасни за живота и здравето на шофьорите. Оплакват се и от огромните задръствания на граничните пунктове. Протестите ще бъдат подготвени и защото малките транспортни фирми вече са заявили, че временно ще спрат дейността си заради невъзможност да покриват нарасналите си разходи.

"Всеки втори камион у нас обаче е претоварен, като най-висок е процентът при браншовете зърнодобив, дърводобив и каменните", коментираха преди време за "Капитал" източници от пътнотранспортните фирми. В същото време контролът от страна на държавата е твърде занижен, а законите "са пълни с вратички за нарушителите".

Въпреки всички описани проблеми кратката и точна истина е, че тежкотоварните автомобили се движат, без да заплащат необходимата такса, и използват второкласната пътна мрежа, която разбиват с претоварванията си, а в същото време леките автомобили не са спирали да заплащат винетки.

Все още приходите от винетки от леки коли продължават да са по-високи от тези от тол такси, а пътната мрежа продължава да е в лошо състояние и има нужда от ремонти и доизграждане. Браншът на тежкотоварните превозвачи обаче притежава силни механизми и лостове за манипулиране чрез заплахи и протести, които успяват да променят условията за тях.