Инфлацията намалява. Защо не го усещаме?

С натрупване инфлацията е по-висока

Обикновените домакинства са склонни да сравняват цените не с месец или година по-рано, а с "нормалните" за тях нива - тези, с които са свикнали. А от 2021 г. насам ценовото равнище в България се е повишило повече, отколкото общо за десетте години преди това. Този рязък скок след дълъг период на сравнително спокойни цени може да обясни сблъсъка между това, което регистрира официалната статистика, и широкоразпространеното усещане, че данните не отразяват реалността.

Ако вземем период, по-дълъг от година, данните на НСИ показват, че от началото на 2021 г., в навечерието на избухналата инфлационна вълна, стандартната потребителска кошница е поскъпнала с 29%. На практика през този период с толкова е намаляла покупателната способност на българския лев. Със същия процент са се стопили реално и спестяванията на домакинствата, ако не са вложени в активи, които да носят някаква доходност.

Инфлацията с натрупване при най-често използваните стоки и услуги е дори по-висока. Такава е ситуацията при голяма част от храните като млечни продукти и яйца, които поначало бяха необосновано скъпи за българския стандарт на живот (както показва сравнение на Евростат между отделните страни от ЕС). Освен тях също така сладките изделия, месото, плодовете и зеленчуците за последните две години и половина са поскъпнали с по около 40% или повече.

Още уловки

Усещането за разминаване между данни и реалност се подсилва от още няколко фактора. Първо, макар в общия индекс отделните продукти да са претеглени така, че максимално добре да отразяват потреблението на средното домакинство, едно число не може да обхване цялата картина. Огромни промени в цените на отделни стоки могат да изкривят общия показател. Така например горивата и пряко свързаните с енергията сектори вече паднаха от върховете през 2022 г., което дърпа надолу общия процент на годишната инфлация. Но дори при тях цените остават над нивата отпреди 2021 г. А голяма част от останалите стоки и услуги продължават да поскъпват и на годишна база.

Освен това статистиката не публикува данни за самите цени, а само с колко те се променят. А измерването в проценти крие някои уловки. Например, ако цената на един хляб се увеличи от 1 лв. на 1.50, това е ръст от 50%. Но ако от тази вече по-висока база се увеличи отново с 50 ст., това вече са около 33%. Съответно статистиката отчита по-ниска инфлация, макар номинално ръстът да е същият. Това представлява т. нар. "базов ефект".

Надпревара със заплатите

В крайна сметка обаче колкото и неприятна да е инфлацията сама по себе си, тя трябва да се гледа в контекста на останалите икономически процеси. Дали по-високите цени правят продуктите по-недостъпни зависи и от това как се развиват доходите. Към март тази година, откогато са последните налични данни, средната работна заплата в страната е нараснала с малко над 34% от началото на 2021 г., което означава, че през този период изпреварва инфлацията. Сравнението от обща изходна позиция показва нагледно кога и доколко доходите нарастват относително повече от цените. Не през всички месеци доходите изпреварват, но общата тенденция е те да запазват своята покупателна способност. Това обаче не важи за всички сектори - изключения са добивната промишленост, водоснабдяване, образование, здравеопазване, държавно управление и др., където ръстът на заплатите не успява изцяло да компенсира натрупаната от началото на 2021 г. инфлация. A и данните за заплатите са доста обобщени - в някои сектори увеличението може да се дължи на повишаване на минималната заплата например.

Освен това сравнението с общото ниво на цените игнорира факта, че много продукти, като например храните, са поскъпнали с повече от цялостния показател. Това означава, че на практика домакинствата трябва или да харчат по-голяма част от дохода си за тях за сметка на други стоки и услуги, или да потребяват по-малко, отколкото преди.