Инфлацията: Внасяме ли я, или си я правим

Дебатът в парламента

Въпросът как и дали фискалната политика е повлияла върху инфлацията беше повдигнат при обсъждането на проектобюджет 2023 в ресорната комисия в парламента. През миналата година статистиката отчете средногодишна инфлация 15.3% - най-високото ниво от 2008 г. и доста над средното за ЕС.

През тази година ценовите индекси тръгнаха надолу и към май годишната инфлация се забави до 10.1%. Измерена по европейската методология, дори падна до едноцифрени нива - 8.6%, но все още няколко пункта над средната за еврозоната. Това вероятно ще е първият месец, който след около година ще бъде включен в оценката дали България отговаря на необходимите критерии, за да влезе в еврозоната от 2025 г. За да се каже, че една държава е изпълнила критерия за ценова стабилност, трябва за едногодишен период на наблюдение средният темп на инфлация в нея да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави - членки на ЕС с най-добри резултати.

В комисия темата беше повдигната от представители на Фискалния съвет. "Ако тази година я разглеждаме като преходна, за следващите години оставането на дефицита на 3% от БВП не е приемливо. Всички тези години ние ще подпомагаме инфлацията", заяви финансистът Любомир Дацов. Според него 30-40% от нивата на инфлацията се дължат на свръхдефицитите и политиките по доходите. "Лично аз смятам, че трябваше да бъде направен достатъчно силен фискален импулс, за да смачкаме инфлацията, но това е въпрос на политическа стратегия и избор", допълва той.

Пунктира го финансовият министър Асен Василев. "Миналата година завършихме с почти 0.8% дефицит, но това не помогна на инфлацията. Ние сме малка отворена икономика и зависим от цените на енергията и на храните в ЕС. Бидейки около 1% от БВП на ЕС, много трудно можем да влияем на цените", обясни той. И допълни, че по отношение на услугите и нетъргуемите стоки забележката за влиянието на фиска е валидна. "Но ние сме по-бедни и храните и енергията са много по-голяма част от кошницата, с която се смята инфлацията."

Мнението на икономистите

Всъщност и в двете тези има доза истина. Отвореността на българската икономика наистина предполага фискалната експанзия да не влияе особено, а да отива в потребление на внос, върху чиито цени не може много да се повлияе. Но пък напоследък в България отражението беше най-вече в покачване доходите на най-уязвимите домакинства (пенсии, минимални заплати и т.н.), които се насочват най-вече в потребление на местни стоки и храни.

"Инфлацията дойде отвън, но беше в известна степен подхранена и вътрешно - от една страна, от раздаването на щедри енергийни помощи за бизнеса на калпак, а от друга страна, от ултраниските лихви на банките и ускоряването на кредитирането", казва Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество". Според него тези два фактора са свързани, тъй като изсипването на много пари от държавата в икономиката е довело до скок в депозитите в банките въпреки нулевите лихви (през 2022 г. депозитите на бизнеса скочиха с цели 27% при едва 8% за домакинствата). "Така банките се оказаха препълнени с огромен финансов ресурс, практически безплатен, и понеже нямаше какво да правят с толкова пари, бяха принудени да раздуват кредита, особено ипотечния. Това изкривяване нямаше да се случи по този начин, ако бяхме в еврозоната, и съответно инфлацията щеше да е по-ниска", допълва икономистът.

От данните на НСИ се вижда, че към май спадът на ценовите равнища все още се дължи предимно на енергетиката, а почти всичко останало продължава да расте (виж графиката). В последния Икономически преглед на БНБ се посочва: "Високият растеж на заплатите и на потребителските цени в съчетание с нецеленасочени фискални мерки за подпомагане на домакинствата в среда на политическа нестабилност и разхлабване на фискалната политика създадоха предпоставки за устойчиво нарастване на инфлацията и за засилване на връзката между инфлацията и растежа на заплатите в страната. През първите три месеца на 2023 г. се запази разнопосочното влияние на фискалната политика върху инфлацията."

Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), допълва, че в общия случай правителството няма някаква фокусирана политика за свиване на инфлацията. Както и че голяма част от това, което имаме като основни икономически процеси, идва отвън. Тук обаче допълнителен елемент на поскъпване идва и от бюджета и от това, което през последните 2-3 години имаме като политика - дефицит, ръст на доходите, вдигат се пенсии, минималната заплата беше вдигната няколко пъти в последните години. Тези неща провокират повече потребление, а оттам и по-високи цени, обяснява Ганев. Така че в известна степен можем да кажем, че бюджетът по-скоро провокира допълнителна инфлация. Но със сигурност по-голямата част от инфлацията идва отвън, категоричен е той.

В България обикновено инфлацията се вдига по-рязко и повече от Западна Европа, но после също така пада по-бързо и до по-ниски нива, казва Ангелов. Това се вижда много ясно при предишния период на висока инфлация преди Световната финансова криза - тогава инфлацията на годишна основа стигна пик близо 15% през юни 2008 г., а 15 месеца по-късно се срина до нула. "Съдейки от опита на 2008 г., и сега вероятно ще наблюдаваме спад на инфлацията и ниски нива през 2024-2025 г.", прогнозира Ангелов.

Овладяването на ръста на цените обаче не е самоцел. То е важно и в контекста на стремежа на страната да влезе в еврозоната. Първоначалната индикативна дата, която си бяхме поставили - 2024 г., не беше спазена. А една от причините беше именно неизпълнението на критерия за инфлация. "Въпросът с еврото е по-сложен. За да изпълним критерия за еврозоната, е необходимо средната инфлация от май 2023 до април 2024 г. да е по-ниска от средната в еврозоната. Ще бъде предизвикателство, но все още сме в началото на периода, така че има шанс", смята Ангелов.

Според Ганев в един момент може да се окаже, че този допълнителен малък принос към инфлацията през фиска може да е изиграл ключова роля, за да отговорим на маастрихтските критерии. "Ние нямаме някаква фокусирана политика за свиване на инфлацията, а по-скоро имаме политика за компенсации на различни ефекти. Което означава, че най-вероятно трудно ще влезем в този критерий и трудно ще се доближим до най-добрите примери", казва той.

А дефицитът?

Министерството на финансите планира не само през тази, но и бюджетите през следващата, и през 2025 г. да са на минус от около 3% от БВП. И това всъщност е другата ключова част от дебата - дали не е по-добре да се направят опити за плавно свиване на дефицитите. Според Георги Ангелов след 2023 г. може да се направи балансиран бюджет. Но това не бива да става на цената на неизпълнение на капиталовите разходи, както се случва многократно през последното десетилетие. "Неизпълнението на капиталовите разходи е лесен начин за счетоводно балансиране на бюджета, но от икономическа гледна точка липсата на инвестиции е проблем за икономическия потенциал на страната", обяснява той.

В тази посока са и разсъжденията на Ганев, според когото през следващите години трябва да се върви към устойчиво свиване на дефицита далеч под тези 3%. Единственият начин да влезем в добра рамка при изготвяне на бюджета за следващата година минава през реформи - насочване на ресурса там, където той има ефект. Не вдигане на сляпо, а насочване на средствата към тези социални програми, които носят ефект, тези групи разходи, които дават добавена стойност, обяснява Ганев. И допълва, че ако просто вдигаме всичко на всички, дебатът за следващата година ще бъде много труден.