Официално: Правителството се цели в 1 януари 2025 г. за еврото

Страната трябва да приеме Закон за еврото, да промени този за БНБ и да държи държавните финанси стабилни

Управляващите трябва да започнат и по-активна разяснителна кампания
Управляващите трябва да започнат и по-активна разяснителна кампания
Управляващите трябва да започнат и по-активна разяснителна кампания    ©  Красимир Юскеселиев
Управляващите трябва да започнат и по-активна разяснителна кампания    ©  Красимир Юскеселиев
Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Ако досега датата 1 януари 2025 г. за приемане на еврото беше споменавана от политици и министри само в техни изказвания или в програмни документи, скоро ще бъде записана и в правителствено постановление. Става въпрос за публикувани за обществено обсъждане промени в нормативен акт на Министерския съвет от 2015 г., с който се създаде Координационен съвет за подготовка на страната за членство в еврозоната.

Досега посочената в документа индикативна дата беше 1 януари 2024 г. Още през пролетта обаче стана ясно, че тя е неизпълнима. България изоставаше с приемането на съответното законодателство, а също и не покриваше критерия за инфлация. Тогава и служебният кабинет, и представители на ЕК заговориха за нова дата, а именно началото на 2025 г.

Няколко месеца по-късно страната вече е с редовен кабинет и работещ парламент, а някои законодателни пречки, като например промените в Кодекса за застраховане, са преодолени. Остава обаче още доста работа - трябва да се приеме Закон за еврото, да се промени този за БНБ, правителството да покаже, че финансите на страната са стабилни (разбирай бюджетите за тази и следващите години да са с дефицит по-малък от 3% от БВП) и т.н.

Датата 1 януари 2025 г. вече беше посочена като целева за присъединяването ни към еврозоната и в програмата за управление на правителството за периода юни 2023 - декември 2024 г.

Какво се променя

С документа се предлага да се облекчат и някои от процедурите по вземането на решения от Координационния съвет. Например, решенията ще могат да се вземат и чрез писмена процедура, без провеждане на заседание. В съвета участват представители на правителството на различни нива и от различни ведомства, както и от БНБ. По предложение на съпредседателите съветът ще може да провежда заседания и дистанционно, а решенията ще могат да се взимат с обикновено мнозинство от участващите на заседанието съпредседатели и членове.

Предлага се и актуализация на функциите и ръководството на някои от работните групи, като се прави предложение за сформирането на нова подгрупа "Държавни ценни книжа" към работна група "Макроикономически анализи и публични финанси", "която да отговаря за адаптирането на нормативната база и системите за работа с държавни ценни книжа (ДЦК) с цел да се гарантира цялостният обхват на подготовката за въвеждане на еврото в областта на ДЦК".

Защо е важно

Истината е, че процесът по присъединяване към еврото няма как да бъде завършен докрай без политическа воля. За целта е нужно парламентът да приеме и оставащите законови промени, като например в Закона за БНБ. Правителството пък трябва да държи финансите на държавата под контрол, да започне по-целенасочена кампания за информиране на обществото за това какво предстои, има ли рискове, какви са ползите.

Банковият сектор не веднъж е заявявал, че на практика е почти готов. Неофициално обаче някои експерти посочват, че преди да започне същинската работа по смяна на системи и софтуери, секторът изчаква развитието около бюджета за тази и следващата година.

В момента единственият номинален критерий, който България не изпълнява, за да се присъедини към еврозоната, е този за инфлацията. Тя би трябвало да не надхвърля средното ниво за предходните 12 месеца в трите членки на ЕС с най-ниски стойности плюс 1.5 процентни пункта надбавка, докато в момента покачването на цените е далеч над средното в целия съюз.

В средата на 2024 г. предстои ЕЦБ и Европейската комисия да представят своя редовен конвергентен доклад за страните извън еврозоната - документ, който се изготвя през две години и в който двете институции дават оценка дали дадена държава е готова или не за приемане на единната европейска валута. При подготовката му ще се вземат предвид данните за изпълнението на Бюджет 2024 г. и за инфлацията към месец април.