Албанската морска мечта

Малкото магазинче е като събирателен образ на албанския туризъм в момента. Усеща силния пулс на търсенето и полага всички усилия да го задоволи. Mакар и в движение.

Държава, която през годините на тежката си история е обърната с гръб към морето, източник на заплахи, сега го превръща в основна посока на развитие. "Малдивите на Европа", както се опитва да се позиционира Албания на туристическата карта, всяка година привличат все повече туристи. През 2023 г. са постигнати поредните рекорди.

През август туристическата част на Саранда се пука по шевовете. Пред ресторантите в час пик се вият опашки. Автобусите, превозващи туристите между Саранда, топ курорта на юг - Ксамил, и плажовете между тях, не успяват да се справят със стотиците чакащи да се натъпчат вътре. Плажът на Ксамил пък е труден за осъзнаване на фона на плътно подредените чадъри, шезлонги, платформи и партитата, вихрещи се в различни посоки.

Или ако сте имали илюзията, че ще сте сред откривателите на "Средиземноморския скрит скъпоценен камък" и "най-добре пазените тайни на Европа", то вече сте закъснели и за по-уединена почивка ще трябва да се насочите към по-малко популярни места по брега, подобно на ситуацията във всяка една класическа морска дестинация.

Голямото избухване

"Това лято провеждам по 400 разговора на ден", казва Алекс*. Той управлява семеен хотел във високата част на Саранда, който ще разработва през следващите пет години.

"Предишната 2022 г. беше доста добра. Тази е най-добрата, може би 40% над 2019 г. В Албания винаги е така. Всяка година е най-добрата година, защото започнахме от нулата, така че имаме много да растем", казва Албано Кока, който менажира хостела Hasta la Vista в курорта.

Семейството му притежава сградата от 2005 г. и през годините тя е била различни неща, като например магазин за принадлежности за баня. През 2018 г. обаче се взима най-логичното решение за мястото - да се превърне в хостел. Към онзи момент Hasta la Vista е четвъртият в града. Сега те вече са седем, а самият Hasta la Vista всяка година разширява капацитета си.

"Години наред Албания е в търсене на посока на развитие. Първо специализираше във фабрики за обувки, които после се препакетираха в Италия и този бизнес осигуряваше заетост на 20 хил. души. После залагаше на колцентрове с ангажирани около 40 хил. души. Сега фокусът е към морето и туризма", разказват инвеститори в страната.

Страната дълги години разчита в огромна степен на албанци, живеещи в чужбина, а основен пазар е Косово и други страни от региона като Северна Македония и т.н. През 2022 г. започва да се засилва потокът и от други страни като Испания, Нидерландия, Белгия. За 2022 г. страната беше определена като най-добре възстановяващата се след пандемията по отношение на туризма сред страните с над 5 млн. туристи на година.

За първите шест месеца на 2023 г. 5 млн. туристи вече са посетили адриатическата страна с население 2.8 млн. души (виж втория текст). Очакванията са до края на годината числото да надхвърли 10 млн. За сравнение това е почти колкото чуждестранните туристи, посетили България през 2022 г. А около 20% от икономиката на Албания вече е свързана с туризъм, като всеки пети е зает в сектора и свързаните с него дейности.

Да станеш вайръл

Причините за изпъкването на страната на картата на туризма са комплексни. "Мисля, че това е смесица от фактори, въздействието на ковид и войната в Украйна с повишенията на цените доведоха до необходимостта от бюджетни плажни алтернативи в Средиземно море и Албания е най-добрият вариант в този момент. Нашата красива природа, средиземноморски климат, стара история и богата култура, кулинария и гостоприемство са смесица, беше въпрос на време да попадне под радара на важни международни медии и социалните медии, за да постигне това въздействие", коментира Клитон Герджани, председател на Albanian Tour Operators Association (ATOA) и собственик на туроператора Albania Holidays.

Затворената за външния свят дълги години страна все още има да се бори с някои митове и легенди за себе си. За създаването на новата идеалистична картина в голяма степен помагат социалните медии, като най-силно е присъствието на парти дестинацията Ксамил.

Ана и Лорета са сред гостите на хостела Hasta la Vista, като двете момичета са изминали дългия път от Чили до Европа за 20 дневна ваканция, като една от малкото държави по пътя е именно Албания. Причината - превръщането й в истински хит на латиноамериканския континент през видеа в Tik Tok и Instagram. В тях страната била рекламирана като перфектното място за почивка, ако си "млад и беден", казва Ана, а за краткия си престой двете момичета срещат още четирима души от Чили. Страната е и сред популярните спирки и по т.нар. Балкански трип, който практикуват дошлите за дълго от далечни дестинации като Австралия например.

За добрата реклама на страната допринасят и редица популярни лица с албански произход като Бебе Реджа, Рита Ора, Дуа Липа, която в края на миналата година завърши световното си турне Future Nostalgia в Тирана.

Wizz Air базира в Тирана вече 11 самолета, а полетите на Ryanair започват през октомври.

Портите на Албания

Голяма инжекция за туризма е ръстът на полетите до страната. През 2017 г. Wizz Air стъпи в Тирана, а през 2020 г. албанската столица се превърна в база. Тази година самолетите там станаха 11, маршрутите са над 50, а авиокомпанията пуска полети до Тирана и от София от 18 декември.

Ирландският превозвач Ryanair наваксва, като от 31 октомври пуска 17 маршрута и около 200 полета на седмица за предстоящия зимен сезон, като залага на големи пазари като Германия, Франция, Полша, Италия и т.н.

Лоукост присъствието не е случайно. На 18 декември 2020 г., албанската Kastrati Group, основана през 1990 г., придобива 100% от капитала на Tirana International Airport (TIA) от китайската Real Fortress Limited. Албанската компания заяви, че планира да инвестира около 100 милиона евро за подобряване на инфраструктурата на летището, а капацитетът да бъде увеличен на 6 млн. годишно. Летищният оператор добави, че ще намали тарифите за пътниците от 12.50 евро на 10 евро, както и други промени за либерализиране на дейностите на летището, за да стимулира разрастването на мрежата.

Страната разполага с още едно международно летище в Кукъс (Североизточна Албания), което започва да оперира отново от пролетта на 2021 г., след обновяване с помощта на Обединените арабски емирства. Летището съществува от 20-те години на миналия век, но се е използвало основно като военно. В края на 90-те години по време на конфликта в Косово ОАЕ и шейх Зайед създават там лагер, за да помогнат на бежанците, които се стичат към Албания.

В процес на строеж от 2021 г. е летище на 10 км северно от курорта Вльора, намиращ се на границата между Адриатическо и Йонийско море. Проектът е за над 100 млн. евро, пистата ще е с дължина 3.2 км, като ще се развиват и карго полети. То трябва да бъде завършено през 2025 г. Летището предизвика недоволство на екологични организации, които предупредиха, че тъй като е в защитената зона Vjosa-Narta, представлява сериозна заплаха за популациите на розово фламинго, къдроглав пеликан и други мигриращи видове, които гнездят или почиват там.

По суша бъдещата магистрала, която трябва да се построи, е Адриатическо-Йонийският коридор, или т.нар. син коридор, който ще свързва Италия на север с Гърция на юг, през Словения, Хърватия, Черна гора и Албания. А в посока изток-запад това е паневропейският коридор номер 8, който свързва България, Северна Македония и Албания и от Вльора към Бари, Италия.

В търсене на бранда

Страната все още търси правилния път на развитие на туризма. "Не съм сигурен дали в момента следваме някакъв модел, но според мен трябва да е хърватският", казва Клитон Герджани.

"Надявам се, че няма да бъдем жертва на числа и количества. Трябва да избягваме масовия туризъм, защото страната ни е малка и населението също е малко. Трябва да имаме визия за страна, в която качеството е преди всичко, а средният приход от туриста да е сред най-високите в региона. По този начин можем да плащаме повече на нашите служители в туризма и те да изберат Албания, а не да емигрират", допълва той.

Цените на хотелите 4 звезди в Саранда с малки изключения се движат от порядъка на 100-120 евро и нагоре. Пицата и пастата е около 10 евро, салатата - 7-8 евро, скаридите - 12-13 евро, октоподът - 15-16 евро. На популярния плаж на Ксамил цената за 2 шезлонга и чадър е 40 евро, а за вип зоната на платформа във водата цената е 120 евро. Накратко, доста съпоставимо с Гърция.

Основното оплакване от страна на туристи е именно по отношение на начина на опериране на голяма част от плажовете поне на юг и в това, че няма свободна от чадъри и шезлонги зона, а те самите са разположени нагъсто.

Първо бяха албанците

Колоритът от туристи през 2023 г. с нищо не напомня началото. "Първите туристи в Саранда бяха основно албанци, живеещи извън страната, завръщащи се за почивка, като с техните пари са построени повечето от сградите, които виждате тук", обяснява Кока. Връщащите се мигранти, които искат това, с което са свикнали в чужбина, не толкова италианските туристи, са и обяснението за предлаганата навсякъде италианска кухня.

"Всяка година чужденците растат и сега има много повече чужденци от албанци. Преди бяха 90% албанци, сега чужденците са може би 70-80%", изчислява Кока.

В началото на века няколко големи европейски туристически оператора започват да разпознават потенциала на Албания. Следва скок на инвестициите и между 2010 и 2020 г. легловата база се увеличава от 25.1 хил. на 82.4 хил., според доклад на Програмата на ООН за развитие. Броят на регистрираните хотели се увеличава със 70% на 1632 през 2021 г. Увеличава се и капацитетът на хотелите - от такива с 10-15 стаи на хотели с 25-30 стаи средно.

Между албанския север и юг има лека разлика в пътя на развитието. Разделителната линия се поставя от Вльора, където е и границата между Йонийско море на юг и Адриатическо на север. Адриатическата част, където има големи традиционни курортни зони с пясък като Дурас, сега се развива по-скоро в посока зона за ваканционни жилища, които се купуват от местни албанци, но и от албанци от Косово и Северна Македония. Йонийската южна част, която е по-скалиста и камениста, подобно на гръцките плажове, се е развила по-курортно и хотелски, като там се концентрират по-голяма част от чуждите туристи.

След въвеждането на някои данъчни стимули през 2018 г. по-силно започва да се разгръща и хотелската база

(Албанската икономика: на вълната на туризма), като не липсват и проекти във високия ценови сегмент. За период от шест години от 2017 до 2022 г. инвестициите в нови частни хотели са над 340 млн. евро по данни на албанския статистически институт.

"Правителството създаде закон за привличане и стимулиране на инвеститорите в хотели 4 и 5 звезди чрез привличане на международни хотелски вериги и това се оказа добра стъпка, защото виждаме все повече международни хотелски вериги да идват и да правят бизнес в Албания", казва Клитон Герджани.

Навлизането на популярните чуждестранни брандове като Melia, Marriott, Accor, става благодарение на предимно местни инвеститори. Една от големите строителни компании Geci Group ще открива InterContinental в Тирана. Един от големите апарт проекти от 450 луксозни вили беше реализиран в Паласа (между Порто Палермо и Вльора). Там една от най-големите частни инвестиционни компании Balfin Group си партнира с доставчика на ваканционни услуги Interval International. Сред проектите, посочвани като добрите примери, е и Zoe Hora, където стари къщи в Дерми се реконструират.

Страната на кеша и Booking

Въпреки инвестициите, ръста на чуждестранните посетители и качеството данните показват нисък процент на използване на капацитета на хотелската индустрия. Или частните домове за настаняване представляват голям дял от пазара, а неформалността е една от основните му характеристики.

Докладът на Програмата на ООН за развитие набелязва 4 основни ключови момента за албанския туризъм - сезонност, като се залага в голяма степен на летния туризъм, при положение че страната има дадености за целогодишен "патриотичен туризъм" (албански граждани, връщащи се за почивка в родината и отсядащи в частни домове), гости от държави с по-ниски доходи (т.е. съседните страни) и неформалността, като броят на местата за настаняване в Booking и AirBnB изпреварва с 1/3 официалната статистика на страната.

"Имаме проблем с неформалността и голяма част от структурите за настаняване, като апартаменти и частни домове, са извън системата. Те продават онлайн, но това създава проблеми със статистиката, планирането, визията и стандартизацията", казва Клитон.

Другото проявление на сивотата са и методите на разплащане, които са важен елемент за туристите. "Албания е страната на кеша", усмихва се Алекс, като електронните разплащания са по-скоро лукс. Това е породено от две неща - хроничното недоверие в държавата и банковата система, закодирано десетилетия по-рано. И криенето на постъпления, разбира се, стъпващо отчасти на горното.

Стари и нови проблеми

Не липсват и още препятствия по пътя на туристическия рай. Един от основните проблеми, които посочват и местни хотелиери, и местни и чуждестранни туристи, е инфраструктурата, която не кореспондира на размаха, с който се разширяват курортите. Това е често срещан проблем на много места по света в пиковите за сезона моменти. И води до огромен и тежък трафик в градове като Саранда и невъзможност за намиране на места за паркиране. Междуградските превози също се посочват като недобре развити.

Друг проблем идва по линия на организиране на събирането на отпадъците и на водата. За Алекс, чийто хотел е разположен в по-високата част на града, количествата вода по водопровода не са достатъчни и той е зает в голямата част от времето си в поръчките и посрещането на доставки на вода до хотела от частен доставчик. По думите на Алекс за част от проблемите са виновни и самите собственици на къщи, които при наличие на земя и пари за строеж е можело да издигнат постройка, без да има осигурена връзка с ток и вода. Къщата, която Алекс менажира като хотел, е собственост на друг, който в момента бил в затвора, а в града стърчат скелетите на доста изоставени строежи.

Ситуацията във водния сектор е обяснима - стара инфраструктура, 20% от извънградското население е без достъп до тръбопровод, раздробен воден сектор (с изключение на Тирана и Дуръс) и 37 от 58 общински ВиК дружества, разчитащи на бюджетна издръжка.

Скокът на цените според доклада също е рисков за туризма в страната, като покачването им заради инфлационните процеси, а не заради направени инвестиции, може да се отрази негативно и страната да загуби основно конкурентно предимство - очакването, че това е лоукост дестинация.

Липсата на работна ръка, както и на квалифицирана работна ръка обаче се посочва като най-големия проблем за хората в туристическия бранш. Проучвания сред хотелиерите показват, че в пиковите моменти от сезона се нуждаят от 35% повече работна ръка от наличното. Това не се коригира и от заплащането в сектора, което според проучването показва, че е по-добро от това при работа в офис. Причината е, че албанците продължават да предпочитат да намерят работа в сектора, но в страните от ЕС. Противно на бума в туризма "хората напускат както никога преди}">Или превръщането на дадена страна в рай за туристите никога не е гаранция, че тя ще стане предпочитано място за живот за местните. Но пък без бизнес миграцията е абсолютно гарантирана.