Програмите за саниране са отворени. Интересът засега не е голям

За жилищата на този етап финансова помощ е 100% от допустимите разходи, на следващия ще е 80% и ще се иска 20% самоучастие

За санирането на жилищните сгради са заделени 1,4 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост
За санирането на жилищните сгради са заделени 1,4 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост
За санирането на жилищните сгради са заделени 1,4 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост    ©  Цветелина Белутова
За санирането на жилищните сгради са заделени 1,4 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост    ©  Цветелина Белутова
Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

Програмата е отворена за сгради, проектирани преди 26 април 1999 г., като целта е с мерките да бъде постигнато поне 30% спестяване на първична енергия.


За жилищата на този етап финансова помощ е 100% от допустимите разходи, на следващия ще е 80% и ще се иска 20% самоучастие.


Кандидатстването става през общините, срокът е краят на май. Всяка от тях има запазен дял от бюджета за саниране.


Вече регистрираните сдружения на собственици бяха върнати от нулата, подготвят наново документи, енергийни обследвания и технически паспорти.

Парите по новите програми за саниране, които са открити в момента, според експертните оценки би трябвало да стигнат за енергийното обновяване на около 1000 жилищни и 600 нежилищни сгради в България. Въпреки че бяха дългоочаквани най-вече от гражданите, по общи наблюдения активността засега е слаба. Вероятните причини са в някои трудности на условията, а и във факта, че вече подготвените кандидати от миналата вълна бяха върнати да оформят документацията си наново. Още по-детайлни анализи за причините вероятно ще се направят на по-късен етап. Докато все още има време да се кандидатства, напомняме каква е ситуацията и какви са възможностите.

Предисторията

Първият етап на новата програма за саниране на многофамилни жилищни сгради стартира през декември 2022 г. Тя беше една от най-дългоочакваните от гражданите, особено за останалите от предходния програмен период над 3 хил. сдружения на етажна собственост, за които тогава не достигна финансиране. Финансирането по сегашната процедура е от Плана за възстановяване и устойчивост и е в общ размер на 1.4 млрд. лв. с ДДС.

Програмата трябваше за започне през ноември, но закъсня с няколко месеца. Отложена беше от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което е управляващият орган по процедурата за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради. От МРРБ тогава го обясниха с консултациите, които са провеждали със служители на Европейската комисия във връзка с техни въпроси и коментари, и с необходимостта от време после те да бъдат отразени в окончателния вариант на Насоките за кандидатстване.

Освен че се забави, програмата стартира и с редица промени в условията за кандидатстване в сравнение с предварително обявените от МРРБ. Така например отпадна условието за приоритет на регистрираните сдружения на собственици, които останаха от предходния програмен период. Така те трябваше отново да подготвят всички необходими документи, за да могат да кандидатстват сега. Друга основна промяна, направена преди обявяването на програмата, беше условието за всяка община да има предвиден дял от общия бюджет, за да не се получи струпване на парите само на едно място.

Каква всъщност е програмата

Националната програма за енергийно обновяване на жилищните и нежилищните сгради (известна по-просто като саниране) е част от сектор енергетика в Националния план за възстановяване и развитие. За нея е отделен огромен ресурс - за жилищните сгради 1.4 млрд. лв. с ДДС, а за обществените сгради - 408 млн. лв.

Парите и този път се управляват от МРРБ. Министерството подготви и разработи критериите за финансиране заедно с насоки за кандидатстване по процедурите.

Програмата предвижда изпълнението на три компонента. В първия компонент, който в момента е активен, се финансират мерки за повишаване на енергийната ефективност в жилищния сграден фонд на страната. Вторият и третият компонент предвиждат мерки за финансиране за енергийно обновяване на нежилищни сгради, включително обществени и сгради в областта на производството, търговията и услугите, както и от сектор туризъм.

Обект на частта по програмата за жилищните многофамилни сгради са предимно панелни блокове и сгради, които се управляват чрез етажна собственост. Мерките са насочени към намаляване на въглеродните емисии, генерирани от жилищни сгради, неотговарящи на изискванията за енергийна ефективност, каквито са 93% от сградите в страната.

Задължително условие, на което трябва да отговарят сградите, е да са проектирани преди 26 април 1999 г., а чрез изпълнението на мерките ще трябва да бъде постигнато поне 30% спестяване на първична енергия и клас на енергопотребление В или по-висок. Тези параметри трябва да бъдат заложени в техническата документация към съответния проект.

Настоящата процедура за предоставяне на БФП е първи етап от изпълнението на подмярка "Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд".

Първият етап, обявен през декември 2022 г., предвижда стойността на безвъзмездната финансова помощ да е 100% от допустимите разходи, като минималният размер на заявените средства по всеки индивидуален проект може да бъде 50 хил. лв., а максималният - 9.5 млн. лева.

След приключването на този първи етап ще бъде отворен прием по втория, където помощта вече ще бъде 80% от допустимите разходи, а сдруженията ще трябва да имат 20% самоучастие. Очаква се тя да започне веднага след края на сегашната процедура (31 май 2023) и кандидатстването по нея да приключи на 31 декември 2023 г.

Кандидатстването за финансова помощ по сегашния първи етап става чрез подаването на предложения с пакет документи до МРРБ през общината партньор. Кандидатите за средства подават предложение за изпълнение на инвестиция чрез формуляр за кандидатстване в Информационната система на Механизма за възстановяване и устойчивост (ИСУН) в съответствие с условията, определени в Насоките за кандидатстване.

Как са разпределени средствата за първия етап за жилищните сгради

По първата фаза, която тече в момента и която поема 100% разходите за саниране на един блок, са предвидени 1.1 млрд. лв. с ДДС. Разпределението на бюджета е сред всички 265 общини, като най-голямо е финансирането за софийската община, която получи 150 млн. лв. Пловдив, Варна и Бургас получиха по 80 млн. лв., а Стара Загора, Русе, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Видин - по 50 млн. лв.

Останалите 40 общини, в които влизат областните центрове плюс градовете Лом, Троян, Горна Оряховица, Севлиево, Свищов, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Асеновград, Велинград, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Петрич, Самоков и Сандански, получиха по 30 млн. лв. А за най-малките 215 селски общини останаха по 15 млн. лева.

Според експерти тези средства трябва да стигнат за обновяването на около 1000 сгради, като нуждаещите се сгради в България по техни оценки са над 66 000.

Какво трябва да подготвят сдруженията

Задължителните документи, които трябва да бъдат представени на етап кандидатстване, са попълненият в ИСУН формуляр заедно със съпътстващите го декларации. Към тях следва да бъдат приложени Обследването за енергийна ефективност (доклад и резюме), придружено от сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация и при необходимост, както и Обследването за установяване на техническите характеристики на сградата и технически паспорт. Задължително е и представянето на обобщена количествено-стойностна сметка.

Какво се случва на практика

Засега интересът към програмата не е особено голям, а процесите по подготовка на необходимите документи вървят бавно. От проведеното кратко проучване на "Капитал" сред няколко общини за дейностите по подготовка и приемане на документи по първия етап на кандидатстване по програмата всъщност става ясно, че към този момент въпреки наближаването на крайния срок за кандидатстване (краят на май месец) интересът към програмата не е особено голям, а процесите по подготовка на необходимите документи вървят бавно.

Вероятните причини за това навярно са няколко. Първата е, че всички регистрирани вече сдружения трябва да подготвят наново своите документи, сред които енергийно обследване и технически паспорт. За тези, които не са регистрирани, предстои първо да направят това, след което да подготвят и своите документи.

Така в няколко общини в страната като Стара Загора и част от районните кметства в Пловдив още нямат получени заявления с пълните документи за кандидатстване. В други, като Русе например, до този момент има подадени документи от 10 блока при новосъздадени 28 сдружения и 13 пререгистрирани.

Друга причина за недостатъчно силния интерес може да бъдат и самите условия на процедурата, които поставят редица трудности пред сдруженията. Такова условие например е удостоверяване на 100% съгласие на собствениците за обновяване, включително на нечленуващите в сдружението.

Има ли проблеми

За неточности и грешки в стартиралия през декември първи етап сигнализираха експерти. Инженер Славчо Топалов, който е бивш научен сътрудник от Научноизследователския строителен институт в София, обобщи някои от тях.

Най-общо казано, констатираните от него противоречия в ЗУТ и Наредба №5 за техническите паспорти, при определянето на РЗП, опасността от присвояване на средства чрез въведения механизъм за възстановяване на разходите и невъзможност за изпълнение на изискванията по чл. 169 от ЗУТ застрашават правилното функциониране на програмата и нейната устойчивост.

Всичко това обаче според експерта може да бъде коригирано и подобрено в процеса на работа.

За административни сгради се кандидатстваше до края на април


Ден преди старта на програмата за саниране на жилищни сгради МРРБ обяви началото и на процедурата за саниране на обществените сгради. Крайният срок за кандидатстване по нея е 28 април.


Тя е насочена към публичния сграден фонд, или административните сгради и тези за култура и спорт.


Финансирането отново е по Плана за възстановяване и устойчивост и е 408 млн. лв., като в обхвата са включени всички 265 общини в страната. По информация от МРРБ се очаква тези средства да стигнат за енергийното обновяване на над 600 обекта.


За средства по процедурата могат да кандидатстват общински и областни администрации, както и министерства или друг публичен орган, собственик на съответната публична сграда.


Целта на процедурата за обществените сгради е достигане минимум клас В на енергопотребление, като това няма да важи единствено за сгради, които са културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство. Освен това обаче трябва да се постигне и минимум 30% спестяване на първична енергия за всеки обект от нежилищния сграден фонд.


Бюджетът на програмата е разпределен по видове сгради, като най-голям процент от него (70%) е предвиден за административни обекти, а по 15% са средствата за сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството и тези за спорт. Финансирането не е 100%, а се изисква участие от страна на кандидатстващите общински администрации, министерства или други публични органи, които са собственици на сградите.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар