Забавянето продължава: Растежът на БВП се свива до 1.7% през третото тримесечие

Основен двигател на икономиката остава потреблението, но инвестициите също са на плюс

Между юли и септември промишленото производство се движи около 11% под миналогодишното си ниво, показва индекс на НСИ.

Васил Минков

Между юли и септември промишленото производство се движи около 11% под миналогодишното си ниво, показва индекс на НСИ. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Растежът на българската икономика още по-отчетливо се забавя през втората половина на годината. През третото тримесечие брутният вътрешен продукт се увеличава в реално изражение с 1.7% спрямо същия период на 2022 г., показва експресна оценка на НСИ, след като през април - юни икономиката се разшири с 2%. С изключение на няколкото тримесечия на минус по време на ковид кризата, това може да се окаже най-слабият резултат за последните десетина години. На тримесечна база икономиката расте с 0.4% след също толкова и през предходния период.

Произведеният в страната брутен вътрешен продукт през месеците от юли до септември е на стойност 47.7 млрд. лв. по текущи цени, отчита статистиката. В него с най-голяма тежест е потреблението - близо 78%, а около 18% заемат инвестициите. Превишението на износа на стоки и услуги над вноса възлиза на близо 2 млрд. лв., или около 4% от БВП.

След силния отскок през 2021 г., когато икономиката порасна със 7.7%, темповете постепенно се забавят с избледняването на възстановителния бум след пандемията. Впоследствие към това се прибавиха и ефектите от високата инфлацията, която изяжда покупателната способност на домакинствата и ограничава потреблението. А слабата икономическа активност в Европа намали търсенето на българска продукция на международните пазари. Между юли и септември промишленото производство се движи около 11% под миналогодишното си ниво, а строителната активност също е на по-ниски обороти в сравнение с 2022 г., показват индексите на НСИ.

Все пак на фона на стагнацията в ЕС (за втори път поред нулев растеж на тримесечна база и свиване до 0.1% на годишна) България стои добре. Всъщност само четири държави (Кипър, Румъния, Поругалия и Испания) отчитат малко по-висок ръст на БВП спрямо трето тримесечие на 2022 г. - всичките в рамките на 1.8-2.2%. А при девет има спадове.

Потреблението движи растежа

Въпреки продължаващия ръст на цените потреблението остава основен двигател на икономиката. То се увеличава в реално изражение с 6.1% на годишна база, като дори се засилва в сравнение с предходните няколко тримесечия. Това не е съвсем изненадващо предвид факта, че инфлацията падна до около 7.5% през този период, докато доходите продължиха да се увеличават, като според статистиката заплатите средно са се повишили с близо 15% за последната година. Високият ръст на потреблението от своя страна обаче е проинфлационен фактор.

Инвестициите в основен капитал също се засилват и отчитат ръст от 9.4% спрямо година по-рано. До голяма степен причината може да се търси в ниската база, тъй като през последните години вложенията се представят доста слабо. За общото капиталообразуване обаче, което включва и промяната на запасите, все още не са налични данни. А числата за предходните тримесечия показваха необичайни колебания, които могат да се обяснят и с извънредните обстоятелства - ценовите шокове, прекъсванията във веригите на доставките и войната в Украйна. Продължителното нарастване на запасите обаче може да се преобърне бързо и към отрицателен ефект. Иначе към момента свиването на износа и на вноса върви почти синхронно, така че ефектът от нетния експорт в общия БВП не се променя съществено.

Предпоследно

На практика ръстът на икономиката през третото тримесечие, ако не бъде променен, ще е първият под 2% от края на 2014 г., като изключим спадовете по време на пандемията. Трябва обаче да се има предвид, че данните са предварителни и се базират на много предположения. Експресните оценки представят "най-ранната картина на икономиката" и често впоследствие търпят значителни корекции с постъпването на по-пълна информация.

Такъв беше случаят с резултата за 2022 г., който се оказа 3.9% вместо 3.4%. С публикуването на последните данни, числата за първите две тримесечия пък са ревизирани леко надолу с по 0.1 пр. пункта съответно до 2.4% и 2%, въпреки че данните за потреблението и инвестициите са променени леко в положителна посока.

Засега икономиката се движи предимно в синхрон с прогнозите, които предвиждат ръстът на БВП да е в порядъка на 1-2% тази година. Очакванията са за известно засилване на активността догодина, но повечето анализатори отчитат и множеството рискове, свързани с войната в Украйна и нестабилността в Близкия изток, които могат да доведат до нови пазарни сътресения.

Европейската икономика продължава да буксува

Нови експресни оценки на Евростат засега потвърждават, че европейската икономика на практика поредно тримесечие продължава да бяга на едно място. Както БВП на ЕС, така и на еврозоната, за последната година са нараснали с едва 0.1%. На тримесечна база ЕС отчита нулев растеж, докато 20-членният валутен блок се свива с 0.1%, което може да е началото на отдавна прогнозираната рецесия в региона. Ниските резултати отразяват вторичните ефекти от войната в Украйна - високата инфлация и рязкото покачване на лихвените проценти, както и постепенното затягане на фискалната политика на правителствата. На фона на слабата икономическа активност обаче заетостта продължава да се увеличава, показват данните на Евростат - съответно с 1.3 и 1.4% на годишна база.