България успешно набра 2.3 млрд. евро на международните дългови пазари

Що се отнася до доходността, то тя също беше повлияна позитивно от големия инвеститорски интерес. В началото на деня индикативната стойност подадена от МФ за по-краткосрочната емисия е mid-swap+180 базисни пункта, което на база на котировките на показателя от сутринта правеше около 4.9-5.0%. По-късно през деня след събирането на заявките беше дадена нова насока за MS+160 базисни пункта, а финално емисията е пласирана при MS+150 базисни пункта или малко под 4.7%.

При 12.5-годишните облигации развитието беше аналогично. Първоначално заявената от мениджърите по емисията зона беше около MS+210 б.п., което беше ревизирано на MS+190 б.п. и финално се стигна до MS+185 б.п., или около 5.1%. Това не е необичайно, като първоначалните индикации са своеобразен таван. Например през януари първоначалната индикация беше за MS+250, но след като поръчките надхвърлиха 7 млрд. евро при предлагани 1.5 млрд. евро облигации, като крайно емисията беше сключена при MS+215 б.п., или 4.78%.

"Въпреки усложнената геополитическа среда и вътрешните трусове покрай местните избори държавата успя да хване последният удобен влак и емитира на много благоприятни нива. За справка - 10-годишните унгарски евробондове бяха пуснати през септември на MS+235 б.п., а румънските - на MS+330 б.п., а ако върнем малко назад, през януари България емитира 10 г. на MS+215.", коментира Марин Търпанов.

При равни други условия свиването на спредовете и по-ниските нива спрямо тези на други държави със сходен профил означават, че пазарът възприема България като по-малко рискова.

До тавана

Изтегленият нов дълг е практически до тавана на позволеното за годината. Заложеният в Бюджет 2023 лимит за емитиране е 7.5 млрд. лв., но още през януари бяха пласирани 1.5 млрд. евро десетгодишни книжа за рефинансиране на падежиращи. Това означава, че остават малко над 4.5 млрд. лв., или 2.3 млрд. евро. А това почти напълно би покрило заложения в бюджета дефицит от 4.6 млрд. лв., което представлява 2.5% от БВП на касова основа.

Аукционът идва, без все още да има представен бюджет за 2024 г., но преди дни финансовото министерство публикува актуализираната си макроикономическа прогноза и вече даде няколко пъти ясна заявка, че планира дефицит в рамките на позволените по европейските правила 3%. Вероятно таймингът е съобразен и да е след приключване на местните избори, което е от малко значение за международните инвеститори, но обичайно темата за дълга се употребява на вътрешния политически фронт. Същевременно търканията около кметския вот внасяха и известна несигурност и около стабилността на правителството.

Друг ключов момент за чуждестранните купувачи на облигациите са перспективите България да приеме еврото от 2025 г. Макар заявената цел от правителството да остава непроменена все още има съществена несигурност заради нивата на инфлация. В последното си интервю за "Капитал" финансовият министър Асен Василев заяви, че се водят разговори с Брюксел, ако инфлацията е единственият критерий, който остава непокрит, да се търси вариант за изключение. Наскоро и заместникът му Георги Клисурски обясни пред вестника, че критерият (1.5 пункта над трите страни с най-ниска инфлация) е мислен за един свят, в който целта за инфлацията е била 2%. "Сега, когато инфлацията е 6-8%, има някаква логика и този буфер да бъде малко по-широк. Мисля, че имаме разбирателство в Брюксел по този въпрос", каза той.

Материалът е допълнен в 12:45 ч. на 7 ноември с точната доходост след официалното съобщение от Министерството на финансите.