Икономика

S&P повиши перспективата пред рейтинга на България в очакване на еврото

Страната може и да не изпълни критерия за инфлацията, но е възможен политически компромис за присъединяване през 2026 г.

Моника Върбанова

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings повиши перспективата пред рейтинга на България до "положителна" от "стабилна" и потвърди дългосрочната оценка на страната в чуждестранна и местна валута - BBB/A-2 . Положителната перспектива отразява мнението на рейтинговата агенция, че има вероятност, поне едно към три, България да се присъедини към еврозоната през следващите 24 месеца.

Правителството определи 1 януари 2025 година като индикативна дата за присъединяване към паричния съюз. От рейтинговата агенция обаче допускат сценарий, при който страната не изпълнява критерия за инфлация, което би довело до изместване на датата за приемане на еврото с една година до 1 януари 2026 г.

От агенцията посочват също, че редовният кабинет, който въпреки несъгласията си е поставил общи цели като Шенген, еврофондовете и др., също дава увереност на инвеститорите. За най-голямо предизвикателство от S&P посочват застаряващото население като негативен фактор за развитие на икономиката.

Прогнозата им за следващата година е за 3.3% ръст на БВП и 4.3% средногодишна потребителска инфлация. За сравнение правителството очаква 3.2% растеж догодина, докато Брюксел залага на едва 1.8%.

Шансовете за еврозоната са значителни

Страната напредва в усилията за реформи, свързани с еврозоната, и като цяло изпълни всички законодателни предпоставки преди присъединяването, включително засилване на процедурите по несъстоятелност, управлението на държавните предприятия, небанковия надзор и процесите за борба с прането на пари, посочват от агенцията. В тази връзка оттам не виждат допълнителни законодателни пречки, въпреки че посочват политическата нестабилност в страната в последните няколко години като фактор, допринесъл за изключителното забавяне на процеса към присъединяване.

Според S&P България все пак може и да не изпълни всички критерии за конвергенция (официални условия, които всички страни трябва да изпълнят преди присъединяване), включително критерия за ценова стабилност (инфлация). "Вярваме обаче, че може да има място за политически компромис по въпроса, подобно на решението на Еврогрупата за присъединяването на Хърватия към еврозоната през 2022 г. Дори ако България не се присъедини към еврозоната през 2025 г., смятаме, че окончателното присъединяване вероятно ще бъде отложено само до 1 януари 2026 г.", обявяват от агенцията.

Очакванията им са, че бюджетният дефицит ще остане сравнително нисък за ЕС, поддържайки размера на нетните външни задължения на 11% от БВП през следващите няколко години, което също е фактор за скорошното присъединяване към еврозоната. Ръстът на икономиката обаче остава нисък - от около 3% между 2024-2026 и ще се дължи предимно на вътрешно търсене.

Европейските фондове ще са предизвикателство

В същото време, според агенцията, достатъчно средства от ЕС ще подкрепят инвестиционната активност за следващите няколко години. "Ние оценяваме наличните европейски средства за България на над 30% от БВП за 2023 г. Но смятаме, че приемането и разгръщането на всички налични средства ще бъде предизвикателство, тъй като основните програми за финансиране - Многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР на ЕС) 2014-2020 г. и Механизмът за възстановяване и устойчивост (RRF) в рамките на програмата за ЕС от следващо поколение (NGEU) - наближават оперативните срокове", обясняват от S&P.

България всъщност е на крачка изцяло да загуби основната част от финансирането на NGEU, ако през декември териториалните й планове за справедлив преход (които най-накрая бяха подадени към ЕК в края на септември, без да отговарят напълно на изискванията) не бъдат одобрени. От друга страна забавянето по Плана за възстановяване също е почти невъзможно да бъде наваксано.

Застаряващото население забавя икономиката

Очакваме България да продължи да се сблъсква с политически предизвикателства за справяне със слабите демографски тенденции, посочват от S&P Global Ratings. Те считат, че без взимане на нужните мерки, непрекъснато намаляващото население в трудоспособна възраст може все повече да бъде пречка за растежа, тъй като работната сила продължава да намалява поради застаряването и емиграцията.

Преди пандемията работната сила в България намаляваше с около 1% годишно и не очакваме това да се промени съществено в близко бъдеще. Това подчертава необходимостта от продължаване на усилията за реформи, например чрез мерки за справяне с несъответствията в уменията, подобряване на бизнес средата, стимулиране на растежа на доходите и в крайна сметка спомагане за забавяне на нетната емиграция, смятат от S&P .