Брюксел обяви курс на връщане към бюджетните правила - какъв ще е ефектът им за приемането на еврото

Т.нар. "Клауза за общо освобождаване", която бе въведена по време на ковид пандемията (и запазена в началото на руската агресия в Украйна), ще бъде "деактивирана" в края 2023 г., обяви Европейската комисия в сряда. С други думи, страните отново ще трябва да се върнат към спазване на правилата от Пакта за стабилност и растеж на ЕС за ограничаване на бюджетните дефицити до 3% от БВП и на дълга до 60% от БВП или по-малко.

Това би могло да се окаже допълнително препятствие за влизането на България в еврозоната, тъй като за 2022 г. страната успя да се вмести в лимита за дефицит, но за 2023 г., макар и все още без приет бюджет, очакванията са, че това ще е трудно постижимо. Текущото салдо е отрицателно още към февруари, като свиващата се инфлация по принцип се отразява негативно на приходите и финансовото министерство вече неколкократно каза, че трябва да се предприемат мерки.

Хърватия успя да се възползва от отворения прозорец и така въпреки по-високата си задлъжнялост успя да приеме единната валута на ЕС, като получи и леко изключение за инфлацията. България обаче се отказа от датата 1 януари 2024 г., тъй като заради политическата нестабилност не успя да приеме нужните законодателни промени, като също имаше и проблем с ценовия критерий.

Сега обаче се очаква от 2024 г. Брюксел отново да започне процедурите за прекомерен дефицит срещу държави членки, като комисарят по икономиката Паоло Джентилони обясни, че правителствата трябва да предоставят планове за това как ще се съобразят с фискалното затягане до април. Това все пак още оставя прозорец и на България да се вмести технически, ако целта ѝ остане до 1 януари 2025 г. Маастрихтският критерий изисква просто страната да не е в процедура за прекомерен дефицит. Дори и тя да прескочи тавана от 3% в края на 2023 г., то макроикономическите дисбаланси ще бъдат констатирани чак в началото на 2024 г., а до процедура може да се стигне най-рано в средата. Влошаващите се публични финанси обаче ще са негативен сигнал и получаването на политическа подкрепа може да е по-трудно.

Донякъде в полза на България е, че комисията прогнозира, че бюджетният дефицит и на еврозоната ще се разшири от 3.5% от БВП през 2022 г. до 3.7% тази година. А броят на държавите членки, които надхвърлят числото 3%, ще нарасне от 10 на 12 между 2022 г. и 2023 г. (заради Италия и Испания). Публичният дълг в еврозоната се очаква да падне до 92% от БВП през 2023 г.

• Интервю | Валдис Домбровскис: Няма политическа блокада срещу България за еврото

Краят на енергийните субсидии, но не и на държавната помощ

"Тъй като цените на енергията се понижават, трябва да преминем към постепенно премахване на повечето от мерките за подкрепа, като започнем с най-малко насочените", каза заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис. Според него, ако подкрепата беше дадена само на най-бедните 40% от гражданите миналата година, разходите биха били намалени с три четвърти.

Реално субсидиите в повечето страни облагодетелстваха непропорционално богатите, които консумират повече, коментират неофициално от комисията. "Мерките не бяха много добре насочени и направиха малко за намаляване на потреблението."

Според комисар Джентилони фискалното възстановяване на баланса "не трябва да бъде постигнато чрез съкращаване на инвестициите, а чрез ограничаване на растежа на текущите разходи", предвид необходимостта от финансиране на проекти за зелена енергия. "Нямаме нужда от строги икономии", добави той.

Междувременно Германия планира да предостави на индустрията си двуцифрена сума в милиарди евро, за да й позволи да преобразува конвенционалните промишлени инсталации в щадящи климата операции, съобщи министерството на икономиката в четвъртък, а Франция разглежда данъчни стимули за инвестиции в зелена индустрия.

Страните от Европейския съюз вече са заделили или разпределили 681 млрд. евро за преодоляване на енергийната криза. Германия оглави класацията за разходи, отделяйки близо 270 млрд. евро - сума, която засенчи всички други страни. Великобритания, Италия и Франция са следващите най-високи, въпреки че всяка е похарчила по-малко от 150 млрд. евро. Повечето държави от ЕС са похарчили малка част от това.

Комисията изготви своите насоки за публичните финанси през 2024 г. на фона на планирано преразглеждане на бюджетните правила на блока, което вероятно ще включва въвеждането на ново законодателство. Сред обсъжданите мерки са допълнителни вноски в европейския бюджет или теглене на общ заем за подкрепа на конкурентоспособността на икономиката чрез повече държавна помощ.

Тези планове предизвикаха опасения в някои столици на ЕС, че насърчаването на повече държавна помощ би създало проблеми във вътрешния пазар на блока. Тинк-танкът "Брюгел" твърди, че правителствата са съсредоточили по-голямата част от подкрепата си върху нетаргетирани мерки за ограничаване на цените на дребно, които потребителите плащат за енергия, като намаляване на ДДС върху бензина или тавани на цените на дребно на електроенергията.