Антипазарните мерки в енергетиката остават и догодина

(Д)ефектите върху бизнеса

Таванът на приходите беше въведен през 2022 г., за да може да се събират пари във фонда "Сигурност на електроенергийната система" и след това чрез тях да бъдат изплащани компенсациите за бизнеса за разходите им над 200 лв. за всеки потребен мегаватчас.

Според министъра на финансите Асен Василев българският бизнес има нужда от гаранцията за 200-те лв. на мВтч таван, защото ако се наложи да плащат по-големи сметки за ток, "това ще отключи отново инфлацията и ще провали членството в еврозоната". Проблемът на тази теза е, че и досега имаше компенсации за тока (общо над 4 млрд. лв.), но те не спряха ръста на инфлацията.

"Таванът беше въведен, когато цените на електроенергията експлодираха и достигнаха невиждани нива от 800 лв. на мВтч. Пазарът вече е нормализиран и таванът противоречи на националното и европейското право. Нещо повече - той е срещу свободната конкуренция на пазара на електроенергия и би намалил инвестициите в нови мощности, зелени включително. Най-вече важи за инвестициите в съхранение на електроенергия, чиято концепция е да събираш електроенергия, когато е евтино, и да продаваш, когато са високи цените. Когато правителството определи таван, този икономически стимул изчезва", заяви от трибуната на парламента по време на гласуването Владислав Панев, депутат от ПП-ДБ.

Интересното тук е, че същата позиция се поддържаше и от комисията по енергетика, като председателят й Делян Добрев също гласува против (обратно на останалата група на ГЕРБ) удължаването на тавана.

По-рано и ДПС бяха обявили, че са против ограничаването на пазара с подобни административни похвати, но в крайна сметка подкрепиха финансовия министър.

В групата на ПП-ДБ настана пълно разделение по темата, тъй като депутатите от ПП бяха за, докато тези от ДБ не искаха да се удължи антипазарната мярка за отнемане на приходите от производителите на енергия.

Когато стана ясно, че подобна мярка е заложена в проекта на закон за бюджет 2024, буквално целият енергиен сектор изрази огромни резерви, тъй като текстовете реално са копирани едно към едно от настоящия бюджет, макар пазарните реалности в момента да са съвсем различни и нуждата от подобни ограничения да е повече от спорна.

Какви са таваните сега

Към момента например АЕЦ "Козлодуй" е задължен да внася във фонда "Сигурност на електроенергийната система" всички приходи от продажбата на електроенергия над нивото от 150 лв./мВтч. За сравнение - средните борсови цени са около 200 лв./мВтч, което означава, че централата трябва да внася по 50 лв./мВтч за всеки продаден мегаватчас. За година това би означавало около 700 млн. лв. от приходите на централата.

За ВЕИ и ТЕЦ таванът на приходите е 300 лв./мВтч, като при въглищните централи от сметката се вадят и разходите за CO2 квоти. Това реално означава, че през последните месеци тези производители не внасят почти нищо във фонда. Единствено в определени часове сутрин и вечер борсовите цени на тока са над 300 лв./мВтч. Това обаче пречи както на възобновяемите енергийни източници, така и на въглищните централи - много често и двата вида мощности работят на загуба през деня, когато цените на тока са много ниски (понякога и нулеви), но няма как да компенсират това сутрин или вечер, когато токът е по-скъп, защото им е наложен таван на приходите.

Много е вероятно мерките да бъдат продължени в същите параметри, но това зависи от Министерския съвет, който трябва да вземе съответното решение. Това, което притеснява най-вече инвеститорите, е, че то може да се променя всеки месец и буквално да ги фалира, тъй като няма формула или рамка, по която да се определя.