Енергетика срещу саниране: в какво ще инвестира България 480 млн. евро по REPowerEU

Моника Върбанова

2 автори

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

По този инструмент се очаква България да направи инвестиции за 480 млн. евро.
Министерството на финансите предлага средствата да се пренасочат за саниране, а Министерството на енергетиката вече е избрало проекти и едва ли ще се откаже от тях.
Става дума за модернизация на електропреносната мрежа, за проучване на нови ядрени мощности и централи, за нулево енергийни сгради.

След като стана ясно, че парите от Плана за възстановяване още се бавят, сега се очертава битка и за нова програма - REPowerEU. По нея страните членки получават още пари за енергиен преход, като част от тях идват от преработените им планове след войната в Украйна - нещо, което България тепърва предстои да направи.

Не е напълно ясно обаче за какво ще бъдат използвани 480-те млн. евро, които страната може да получи. Министерството на енергетиката вече е готово със списък с проекти (виж карето), но Министерството на финансите явно има друга идея. Миналата седмица Асен Василев обяви, че призовава енергийното министерство да помисли дали да не пренасочи парите за саниране.

Пакетът от реформи и инвестиции по REPowerEU се очаква скоро да се изпрати за неформално съгласуване с Европейската комисия, съобщиха за "Капитал" от Министерството на финансите. Оттам уточниха, че министерство на енергетиката е готово с предложения, но "предстои да се прецени кои ще бъдат изпратени на Европейската комисия". След това, при неформалната консултация със службите на комисията, очакваме да получим обратна връзка относно допустимостта на предложенията, уточниха от финансовото ведомство.

Държавите членки могат да включат мерки, насочени към поне една от шестте цели на REPowerEU - да подобрят енергийната ефективност, да насърчат индустриалната декарбонизация, да стимулират критичната енергийна инфраструктура, да се справят с енергийната бедност, да намалят търсенето на енергия и да преквалифицират работната сила. Това посочи говорител от ЕК пред "Капитал".

Бездънната каца на санирането

Част или всички 480 млн. евро, които страната ни предстои да получи по REPowerEU, може да бъдат пренасочени за саниране, съобщи миналата седмица министърът на финансите Асен Василев. Той посочи, че има огромен интерес към програмата, като предложенията по безплатното саниране (етап 1) надхвърлят бюджета с 3 към 1. В момента се набират предложения за етап 2 - където гражданите трябва да съфинансират 20%.

"Нулевото енергийно потребление е най-добрата мярка за намаляване потреблението на домакинствата", подчерта финансовият министър. "Хората не трябва да се притесняват, ресурс ще се намери, ако решим и в лицето на Министерството на енергетиката, че санирането ни е национален приоритет", допълни Василев.

В България няма само 2700 сгради за саниране, има над 60 000 сгради и ако прекъснем импулса на хората, имаме проблем, дори да е с по-нисък интензитет, смятат и депутати.

Според източници на "Капитал" обаче това е по-скоро популистко предложение. По REPowerEU ще могат да се финансират само сгради с близко до нулевото енергийно потребление, което изключва жилищните сгради. Затова според консултанти по енергийна ефективност, се чака да затихне недоволството на общини и граждани за санирането. Сред тях има дори притеснение, че след ротацията ще се върне отново идеята за 100% грант.

Използването на парите за саниране ще бъде в полза основно на малка част от гражданите и няма да доведе до големи резултати при необходимост от многократно повече инвестиции в сектора, обясняват неофициално от енергийното министерство.

Умни мрежи, ПАВЕЦ и топлофикации

Министерството на енергетиката вече е предложило на депутатите за обсъждане седем приоритетни проекта за инвестиции в края на миналата година и въпросът е дали ще иска да се откаже от някои от тях. По неофициална информация от ведомството, те считат всеки един от проектите за стратегически за страната.

Кои са проектите, които се планира да влязат за финансиране:

• Устойчиво адаптиране на националната електропреносна мрежа за пълноценно интегриране на потенциала за производство на възобновяема енергия - GREENABLER с бенефициент ЕСО ЕАД (202.5 млн. евро от МВУ).

• Увеличаване на подкрепата с 90 млн. евро поради инфлацията за Инвестицията за цифрова трансформация на електропреносната мрежа с бенефициент ЕСО ЕАД.

• Сгради с близко до нулево потребление на енергия (50 млн. евро от МВУ).

• Предпроектни проучвания за изграждане на ПАВЕЦ до съществуващи язовири с общ капацитет 1600 MW (150 млн. евро от МВУ).

• Близки до нулево потребление топлофикации (100 млн. евро от МВУ).

• Създаване на отворен портал ("Слънцето на България") за данни относно потенциала за производство на електрическа енергия при използването на фотоволтаични покривни системи и геореферирана интерактивна карта за 28 областни града (1.1 млн. евро по МВУ).

• Реформа за създаване на Обсерватория за енергийната бедност в България (2.3 млн. евро по МВУ).

По всичко личи, че Министерството на енергетиката трудно ще се откаже от тези проекти, но все още не е напълно ясно и дали отпадат няколко газови проекта.

Министерството държи на проекта за изграждане на "готова за бъдещето" газова инфраструктура от Гърция към България и от България към Северна Македония с бенефициент "Булгартрансгаз", като планираното финансиране по RePowerEu e 90% или 143 млн. евро. Другият е за дигитализация и подобряване на газопреносната система за мониторинг на "Булгартрансгаз", като държавата поеме 90% от инвестицията и предвижда 19 млн. евро.

Каква е позицията на Европейската комисия

Информацията е, че тези последни два проекта са спорни и Европейската комисия не ги подкрепя. Категорично отхвърлен към момента е проектът за изграждане на 420 MW разпределени пикови газови мощности за 150 млн. евро.

От изпълнителния орган на ЕС коментират пред "Капитал", че "към днешна дата комисията не е получила официално предложениея за новата глава по REPowerEU в Плана за възстановяване. " В същото време, те очакват пълния набор от предложения по нея да бъде внесено заедно с искането за преразглеждане на плана.

В същото време е важно да припомним, че комисията "очаква мерки, насочени към поне една от шестте цели на REPowerEU, които имат за цел да подобрят енергийната ефективност, да укрепят промишлената декарбонизация, да стимулират критичната енергийна инфраструктура, да се справят с енергийната бедност, да намалят търсенето на енергия и да преквалифицират работната сила". Те могат и да са със задна дата (от февруари 2022 г. нататък). Освен това "могат също така да се увеличат мерките в съществуващите планове, например чрез увеличаване на размера или нивото на амбиция на инвестицията", казват още от ЕК.