Държавата е на път да върне безплатното саниране

Предложението, което може да се определи като популистко, беше внесено от Николай Нанков, Деница Николова и Делян Добрев от ГЕРБ. Проблемът е, че отново се предлага с пари на всички българи да се ремонтират жилищата само на шепа избрани, които отгоре на всичко няма да участват със собствени средства.

Получихме над 60 сигнала в Комисията по регионална политика от сдружения на собствениците, общини, енергийни одитори със съмнения за субективност на оценката на класирането на проектите от първия етап на програмата по Плана за възстановяване. Така Николай Ненков, председател на Комисията по регионална политика, аргументира предложението за връщане на безплатното саниране.

На заседанията присъстваха представители на Националното сдружение на общините (НСОРБ). "Дали да има собствено финансиране или изцяло средства от държавата, каквито са желанията на обществото, е въпрос, който трябва да се обмисли", посочи Иво Димов, заместник-председател на УС на НСОРБ и трети мандат кмет на Димитровград. Според него е напълно разбираемо кметовете да искат всички хора, кандидатствали по програмата, да получат финансиране. "Това е очакването на хората предвид съмненията в класирането", посочи още той.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков поиска удължаване на сроковете, които са твърде кратки за намиране на 2.6 млрд. лева за проектите от резервния списък. Капиталовите разходи на министерството от 1.7 млрд. лева са за пътна инфраструктура. Според Цеков решението ще доведе до повишаване на дефицита или на вече разписани капиталови разходи. Отделно той посочи, че е важно средносрочната програма за намиране на пари да се направи не само за проектите в резервния списък, но и за всички, включително за еднофамилните сгради, и затова предложи да се добави такава редакция.

Другото предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството бе да се добави като отговорно и Министерство на енергетиката, което провежда държавната политика за енергийна ефективност чрез Закона за енергийната ефективност. "Разбирам, че не е типична дейност да създава фонд за финансиране на енергийната ефективност като Национален декарбонизационен фонд, но енергийната ефективност не е жилищна, а е енергийна политика", посочи Цеков.

Самото финансиране може да бъде мобилизирано от началото на следващата година и да бъде включено в следващия бюджет, а това според "Продължава промяната - Демократична България" обезсмисля решение за връщане на безплатното саниране в момента. Според министър Цеков изготвянето на средносрочна програма към конкретни бенефициенти само за проектите от резервния списък без конкурентен подбор ще доведе също до дисбаланс. "От всички 2.6 млрд. лева голяма част пак ще отидат в 10 общини. Това са 395 млн. лева за Бургас, 157 млн. за София, 119 млн. за Варна, 115 млн. за Стара Загора, 100 млн. за Габрово", посочи министърът.

В крайна сметка предложенията на ресорния министър Андрей Цеков не бяха приети.

Думи срещу думи

Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика, на няколко пъти подчерта, че е важно сега депутатите да поставят срокове на министерството, а не да търсят финансиране. "Нека политиката я оставим за пленарната зала, за да не оставаме до вечерта", обясни той.

Деница Николова, председател на Комисията за контрол на управлението на средствата от европейските фондове от ГЕРБ, подчерта, че в средносрочна програма ще бъдат решени източници на финансиране, механизмите и начини на реализация. В момента има вакуум по отношение на тази политика и затова смятаме, че трябва МРРБ да бъде задължено да свърши тази работа в определени срокове.

Според депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България" обаче това е основният въпрос, който трябва да се обсъди предвид преминаването на решението през три комисии. "Не виждам защо да приемаме проект на решение, което трябва да бъде изпълнено в бъдеще и ако тези средства ще ги търсим със следващия бюджет", посочи Венеция Ангова от "Продължаваме промяната - Демократична България".

Много е важно откъде ще намерим финансирането - от европейските фондове или от националния бюджет, посочи Ангова. При всеки опит за повдигане на въпроса за финансирането Делян Добрев веднага спираше коментарите. Той така и не даде думата на Иван Иванов от Централно координационно звено, Министерство на финансите. Досега по информация на министъра на финансите Асен Василев знаем, че биха могли да се ползват 480 млн. лева по RepowerEU, ако има одобрени проекти по програмата, които не бъдат изпълнени.

От друга страна, ключова беше позицията на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) и на Министерството на енергетиката. "Подкрепям предложението, ще бъде грешка, ако не бъдат финансирани всички подадени проекти, каза изпълнителният директор на АУЕР Ивайло Алексиев.

Подкрепям мотивите и ще добавя, че държавата има национална цена, предварително изчислена цел за ежегодни нови енергийни спестявания в ИНПЕК е разписана, но мерките са недостатъчни за изпълнение на тази цел, необходимо е да се намери финансиране в посока на сградно обновяване, каза той. Хубавото на нашата политика до момента е, че правим цялостни, а не частични мерки, т.е. една сграда се обновява цялостно, стана ясно от думите му.

Досега неколкократно Алексиев е обявявал публично, че кампанийното финансиране на проекти трябва да спре и безплатното саниране трябва да се замени с подходящи грантови инструменти.

Николай Налбантов от Министерство на енергетиката посочи, че министерството подкрепя всяка инициатива за повишаване на енергийната ефективност.

По време на заседанието на комисиите не бяха приети предложенията на Йордан Иванов от "Продължаваме промяната - Демократична България" срокът за прием по втория етап от програмата да се удължи с още два месеца. Той така и не получи възможност от председателя на енергийна комисия Делян Добрев да изчете всички предложения. Според Иванов решението трябва да се редактира и МРРБ да бъде задължено да осигури до три месеца достъп на сдруженията на собствениците до кредитен ресурс от действащи финансови институции като Българската банка за развитие и Фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници за всички желаещи, не само за проектите от резервния списък.

Предложението включва още Министерският съвет да даде мандат на Българска банка за развитие за незабавна реализация на кредитен инструмент за подпомагане на самоучастието на Сдруженията на собствениците. Защото няма как държавата да финансира всички 66 000 многофамилни и над един милион еднофамилни жилища в страната, което от администрацията на МРРБ оценява на между 40 и 60 млрд. лева.

"Абсурдно е публичен бюджет да се използва за финансиране на частни инвестиции в енергийна ефективност и да се мобилизира ресурс, за който няма предвиден бюджет, а и не отговаря на ангажимента ни да прилагаме устойчив модел, с който да спре кампанийното финансиране на енергийната ефективност. Това изключва безплатно саниране, а е несериозно и спрямо цялата професионална общност", коментира пред "Капитал" Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект".

Защо се стигна дотук?

В края на 2023 г. бяха одобрени над 760 сгради за обновяване по първи етап на програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради по Плана за възстановяване. Ресурсът, с който разполага програмата за безплатно саниране, е 1.2 млрд. лева. Извън борда, в резервния списък останаха около 2100 сгради с проекти за саниране за 2.6 млрд. лева.

• Безплатното саниране свърши, сега започва истинското - с участие на хората

Междувременно започна прием по втори етап на програмата, по който се отпускат само 80% грант, а гражданите трябва да осигурят останалите 20%. Крайният й срок беше до 16 януари, но заради липса на кандидати беше удължен до края на февруари. В последния ден и този срок беше удължен до края на март.

Наличните европейски средства, които могат да се използват за саниране, са 690 млн. лева, от които 293 млн. са по втори етап на Плана за възстановяване и устойчивост. Към момента са подадени 290 проектни предложения, от които 117 са от резервния списък.

Предвид идеята за връщане на безплатното саниране обаче едва ли интересът ще продължи и хората просто ще изчакат, за да се види какво ще се случи. А това означава провал на втори етап на програмата по ПВУ.

• Какво се обърка в програмата за саниране?

Без реален дебат откъде ще дойдат парите

Със санирането на всички проекти е сигурно, че най-бързо ще постигнем целите за обновяване от 19 млн. кв.м до 2030 г., както предвиждат стратегическите документи, или поне ще се доближим на-бързо до тях, но това не е трайно решение на проблема. По Плана за възстановяване проектите трябва да бъдат готови до 2026 година и всяко забавяне може да доведе до риск да загубим средствата, а това е програмата с най-сериозен интерес и финансов ресурс, стана ясно от думите на Цеков.

Йордан Иванов и Настимир Ананиев от "Продължаваме промяната - Демократична България" нарекоха предложението екстремно популистко. Решението и според тях създава дисбаланс не само защото ще бъдат финансирани 10 от най-големите общини в България, но спрямо останалите над 66 000 сгради и за над 1 милион еднофамилни сгради. Според експерти това може би е коз в ръцете на ГЕРБ при предстоящи избори, защото се използват обществените нагласи за безплатно саниране.

Изпълнението на досегашните програми в никакъв случай не е "правилният подход", което е видно от резултатите - с огромен публичен ресурс за 10 години са обновени малко над 4% от многофамилните сгради, а за еднофамилните няма никаква действаща програма.

При продължаване на настоящия начин на финансиране няма как дори да се доближим до целта за 2030 г., заложена в актуалната Национална дългосрочна стратегия за обновяване и препотвърдена в актуализирания през 2024 г. Интегриран план за енергетика и климат от над 19 милиона кв.м обновена жилищна площ ще бъдат обновени най-много 5 милиона. Не е ясно как ще бъдат финансирани останалите 14 милиона разгъната застроена площ (РЗП) без привличане на самоучастие от собствениците, пише още в мотивите на предложението, с което "Капитал" разполага.

Но в заседанието на комисиите предложението не беше прието и вероятно ще бъде представено за обсъждане в пленарната зала.

Изначалната грешка на политиката ни по отношение на санирането беше, че стартирахме Плана за възстановяване с два етапа вместо директно да започнем политика за съфинансиране на този процес, коментира на публични събития преди време заместник-министърът на регионалното развитие Ангелина Бонева.

Наличието паралелно на възможност за безплатно саниране с мярка за необходимостта от съфинансиране създаде предпоставка за недоволство и предвещаваше бъдещия провал на усилията обновяването на жилищния фонд да става с участието на гражданите. Всеки опит да започне подобен процес с програми за безплатно саниране е бързо потушен и неуспешен и това неведнъж го казват представители на бранша. Липсата на постоянна програма и целенасочена национална политика с гарантиран национален ресурс превръща решенията в един обикновен популизъм.