ЕС затяга правилата за обновяване на сградите. Какво значи това за България?

Според новата директива от 2030 г. държавите членки ще трябва да санират 16% от нежилищните сгради, които са с най-лоши характеристики, а до 2033 г. - 26% от сградите с най-лошите характеристики. Ако е технически и икономически удачно, до 2030 г. държавите членки ще трябва постепенно да разположат слънчеви инсталации в обществени и нежилищни сгради, в зависимост от техния размер, и във всички нови жилищни сгради.

Стоп на субсидирането на изкопаемите горива за отопление от 2025 г

Държавите членки трябва да приемат и мерки за декарбонизиране на отоплителните системи и за постепенно премахване на изкопаемите горива при отоплението и охлаждането. Целта е пълното премахване на котлите, използващи изкопаеми горива, до 2040 г. Субсидирането на самостоятелни котли, използващи изкопаеми горива, ще бъде забранено от 2025 г. нататък. Финансовите стимули остават възможни за хибридни отоплителни системи, като например тези, съчетаващи котел със слънчева топлинна инсталация или термопомпа.

"Директивата показва ясно как политиката в областта на климата може да има реални и незабавни ползи за хората в по-неблагоприятно положение. Този закон ще помогне за намаляване на сметките за енергия и ще се справи с основните причини за енергийната бедност, като същевременно ще осигури хиляди висококачествени местни работни места в целия ЕС, посочи докладчикът Киран Къф от Зелените.

Директивата дава изключителна гъвкавост на страните-членки да определят стандартите, но пък ще изисква да подготвят Национални планове за действие до 2025 година. Днешният резултат показва, че Парламентът продължава да подкрепя Зеления пакт, който в еднаква степен осигурява справедливост и амбиция

Киран Къф, докладчи по директивата (Зелените/ECA, Ирландия).

Директивата дава изключителна гъвкавост на страните членки да определят стандартите, но пък ще изисква да подготвят Национални планове за действие до 2025 г., с които да решават въпросите с намирането на финансиране и подкрепа на енергийно бедните домакинства, посочи още Къф на пресконференцията по темата. Комисията ще одобрява дали плановете за обновяване са достатъчно амбициозни, подчерта той.

На въпрос, че новите изисквания са прекалено високи и няма страна, която да успее да ги изпълни, Къф посочи, че през 2025 г., когато страните представят своите планове, ще станат ясни реалните амбиции, а до 2027 г. ще се види как се върви при изпълнението на мерките. "Основната цел е, че се дава предвидимост на строителния сектор и се отваря изключителна възможност за нови зелени работни места в Европа, което ще насърчи и обученията в сектора, а това за мен е много важно", каза докладчикът.

На въпрос дали ще има санкции, ако страните не успеят да въведат мерки за спиране на изкопаемите горива при отоплението, Къф обясни, че санкции няма да има. Но страните все пак имат срок да представят до 2025 г. мерки как планират това да се случи, за да са напълно готови до 2040 г. с въвеждането на тези мерки.

От новите правила могат да бъдат изключени селскостопанските сгради и сградите, които са част от културното наследство. Държавите от ЕС могат да решат да изключат и защитени сгради със специална архитектурна или историческа стойност, както и временни сгради, църкви и места за поклонение.

Какво означават новите правила и за България?

Директивата обаче има един недостатък, смятат евродепутати. Всяка страна в своето национално законодателство ще определя кои сгради са с най-ниски енергийни характеристики и ще решава кои сгради ще бъдат обновени, всяка страна сама ще отговаря за прилагането на енергийните стандарти. Получава се така, че отговорността върху изпълнението на новите правила пада изцяло върху националните правителства.

Предвид политиката в страната ни по този въпрос до момента, съмненията за реалното изпълнение на изискванията се увеличават. Докато Европа затяга правилата, тук все още се обсъждат варианти за безплатно саниране на частни жилищни сгради, което би струвало над 40-60 млрд. лева държавни пари.

• Държавата е на път да върне безплатното саниране

И в края на обновяването на последната сграда ще дойде време да обновяваме отново сградния фонд - това нееднократно е коментирал и министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.

Има и други опасения, че държавата реално може да запази така критикувания фокус само върху обновяването на панелните блокове, докато целта на ЕС беше да се постигат целите равномерно във всички сгради, включително еднофамилните и обществени.

Националният план за обновяване ще се базира на класовете на енергийните характеристики на сградите от А до G, които в момента съществуват, като целевата група естествено е сградният фонд с най-лоши характеристики. В България е ясно, че много голям процент от сградите са в най-ниските енергийни класове Е, F, G. В момента страната ни трябва да направи план, който да отговаря на целите на директивата за енергийните характеристики на сградите.

Новата директива изисква към дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд да се изработи план за обновяване, което не е стратегически документ, а план за действие. Това би трябвало да се случи тази година, коментира в интервю за "Капитал" директорът на Агенцията за енергийно и устойчиво развитие Ивайло Алексиев.

• България трябва да направи план за обновяване на сградния фонд спрямо новите по-високи цели за енергийни характеристики на сградите.

Трябва да има финансиране и то трябва да е постоянно на разположение, затова държавата трябва да намери най-добрият подход за лесен достъп до грантове за гражданите, защото сама не може да санира всички сгради. А до момента се дава превес на жилищните сгради за сметка на публичните, което не би трябвало да се случва, смятат и от сектора.

Категоричното мнение е, че кампанийното безплатно саниране е вредно и облагодетелства едни за сметка на други сгради. Затова е важно максимално бързо да преминем към ефективен модел на съфинансиране с подходящи грантови инструменти от Българската банка за развитие и търговските банки, или други ясни за хората инструменти, посочват от бранша.

• Откъде ще дойдат парите за обновяване на сградите оттук нататък?

Новите цели са изключително високи, като се има предвид, че общият процент на обновяване в Европа е около 1% годишно. Все по-усилено се говори как е нужно процесът да се ускори два пъти, включително в декларации в позиции на ООН във връзка с COP28 e предложено този процент да достигне 4%, а това поставя строителния сектор пред огромно предизвикателство.