Строените с пари от ЕС пътища не се поддържат и завършват докрай

Не строим обещаното

В България понастоящем само един от шестте трансгранични участъка на основната европейска мрежа е завършен - този към Турция (магистрала "Марица"). Два са в строеж - "Струма" и "Европа", съответно връзките с Гърция и Сърбия. От останалите три трансгранични направления едно е споделено с държава извън ЕС (Северна Македония), а две - с Румъния, като става дума за трасетата при дунавските мостове. Към момента на одита няма одобрени срокове и обезпечено финансиране за тяхното приключване.

Европейската комисия (ЕК) иска от България по-ясно да изтъква, че ключовият приоритет на инвестициите е завършването на автомагистрала "Струма", която е част от основната мрежа на ЕС. Вероятно това е намек, че действията на страната не са съвсем убедителни. В момента поръчките за отсечката през Кресненското дефиле - единствената, която не се строи още, са на пауза заради липса на финансиране и неизпълнени ангажименти на България относно опазването на околната среда.

При "Дунав мост 2" между Видин и Калафат, който също бе построен с финансова подкрепа от ЕС и функционира от 2013 г., проблемът е липсата на адекватна пътна връзка, отговаряща на изискванията на TEN-T. Така няма и от двете страни на границата. "Положението възпрепятства безпроблемното пътуване по този коридор. Понастоящем времето за пътуване на пътнически автомобил от София до Братислава по трасето на коридора е по-дълго, отколкото ако автомобилът премине през друга държава (Сърбия), дори ако се включи времето за граничен контрол по външната граница", пише в одита.

В момента се работи по разширението на трасето Видин - Ботевград. През септември 2019 г. и февруари 2020 г. бяха подписани договорите за 33 км от Мездра до Ботевград, а през октомври 2019 г. - за 30 км до Видин. Отсечките ще са готови най-рано през 2022 г., и то ако се намерят нужните средства - заради забавянето на тол системата и сегашната криза може да има проблем с финансирането, което е изцяло с национални средства. Освен това тепърва има да се правят още участъци по това направление.

Лоши пътища, лошо планиране

Одитът сочи още, че в България 32% от пътищата са в лошо състояние, а 27% - в средно. Няма и дългосрочна стратегия как това да се подобри и явно се действа "на парче". Данните показват още, че само в Испания състоянието на мрежата се счита като цяло за добро, въпреки че неотдавнашните бюджетни ограничения влошават поддръжката. В Полша почти 40% от мрежата се нуждае от ремонт, който е спешен за 14% от нея.

Една от най-парадоксалните констатации на Европейската сметна палата е, че парите за поддържане на пътища и в четирите държави е намалял, като в България спадът е с над 50% за 10 години - от 215 млн. евро за 2007 г. на 93 млн. евро за 2016 г. (виж таблицата).

По данни на "Капитал", получени по Закона за достъп до обществена информация, платената сума за поддържане на пътища (зимно почистване и всякакви други ремонти) от републиканската пътна мрежа (без магистралите) по договорите от 2014 г. до октомври 2019 г. е 1.385 млрд. лв.

Междувременно, в момента държавата не може да осигури финансиране за ремонт на построената през 2007г. и 2011г. отсечка от магистрала "Тракия" между Чирпан и Стара Загора, която е в изключително лошо състояние.

На фона на тенденцията за намаляващо финансиране анализът отбелязва, че България твърди пред ЕК, че планира да реинвестира приходите от пътните такси - от винетки и тол - за пътна инфраструктура. Това обаче няма скоро да доведе до ръст на ефективните инвестиции. Тол системата заработи на 1 март, но приходите й ще са далеч по-малко от първоначалните планове. Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) още не е дала информация за постъпленията от тол такси през първите 50 дни от работата на системата. Предвидената първоначално сума на година беше 1 млрд. лв., но след преговори с превозвачите падна на 450 млн. лв. за 2020 г., но се стопява постепенно поради ред причини, включително и ще има вероятен спад заради кризата около Covid-19.

Ами контролът

Одитът констатира още неефективен мониторинг от страна на ЕК за изразходването на средствата. "Мониторингът на Комисията невинаги обхваща цялата основна мрежа и му липсват междинни цели, които да позволят изготвянето на точна оценка на напредъка и на надеждни прогнози за вероятното ѝ завършване до 2030 г.", пише в доклада.

Освен това данните не са актуални; тяхната надеждност е засегната от липса на единен подход и не съществуват показатели за резултатите.Според ЕК през 2016 г. степента на завършеност на основната мрежа е била 50 %, а към момента на одитното посещение (май 2019 г.) органите на България са докладвали за степен на завършеност 46%,