КЕВР: Прокуратурата да провери дали МРРБ си върши работата във водния сектор

Върховната административна прокуратура възложи проверка на регулатора, който от своя страна обяви, че повечето ВиК оператори не изпълняват бизнес плановете си

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През февруари Върховната административна прокуратура (ВАП) вълозжи на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да направи проверка за състоянието на водопроводната и канализационна мрежа в страната, както и какви материали използват ВиК дружествата за ремонти. Причината: натрупаните проблеми във ВиК сектора, които изплуваха в общественото пространство покрай водната криза в Перник.

Този вторник (19 май) КЕВР съобщи резултатите от проверката, като на практика върна топката на ВАП, препоръчвайки на прокурорите да проверят дали собствениците на ВиК операторите, а именно - Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) или общините, осъществяват достатъно ефективен контрол върху дружествата си.

Регулаторът също така каззва, че нито едно дружество с одобрен бизнес план не е изпълнило всички показатели за качество през миналата 2019 г. На база на тези планове се определя и цената на водата на операторите.

ВиК дружества без план и шеф

Данните от проверката на КЕВР показват, че нито едно дружество с одобрен бизнес план не е отчело пълно изпълнение на заложените показатели за качество през 2019 г. От общо 29 дружества с одобрен бизнес план 5 са отчели над 50% неизпълнение на показателите за качество, а 11 - между 40 и 50% неизпълнение. При останалите 13 дружества неизпълненията са по-малки.

Почти 80% от ВиК операторите - 23 от общо 29, не постигат целите си по някои от показателите - "Налягане във водоснабдителната система" и "Ефективност на привеждане на водомерите в годност". Повече от половината дружества не изпълняват целите си за ремонт на водопроводната мрежа. Около 48% имат повече аварии, отколкото е допустимо, а 41% от операторите не достигат показателите за "Непрекъснатост на водоснабдяването".

"Тези данни са причина за констатираното в доклада значително неизпълнение на целите за намаляване на загубите на вода във водоснабдителните системи от страна на близо 2/3 от дружествата с одобрени бизнес планове", казват от КЕВР.

Регулаторът вижда и сериозни пропуски при отвеждането и пречистването на отпадъчни води - общо 14 от 29 дружества не са постигнали целите, които имат. Европейската комисия преди дни за пореден път повдигна темата за проблема с канализацията у нас. Според Брюксел България още преди 10 години е трябвало да осигури подходящо отвеждане на отпадните води, но не го е направила.

Слабият контрол

Изпълнението на бизнес плановете е отговорност на самите ВиК оператори, съответно техните собственици. Според Закона за водите министърът на регионалното развитие и благоустройството носи отговорност за търговските дружества с държавно участие в капитала, а кметът на общината - по отношение на търговските дружества с общинско участие. В МРРБ има две дирекции - за ВиК и за търговските дружества, които трябва да планират изграждането на инфраструктура, да следят финансовото им състояние и административния капацитет.

Темата за непоетата отговорност при управлението на водите стана особено актуална около кризата в Перник. И тогава обаче тя бе прехвърлена на министъра на околната среда и водите - в случая Нено Димов, който единствен получи обвинение от прокуратурата.

Именно затова в доклада на КЕВР се предлага ВАП да извърши проверка за осъществявания контрол от страна на собствениците на публичните ВиК оператори, за изпълнението на договорите за възлагане на управлението на дружествата, както и за прилагането на механизма за реинвестиране на част от приходите. "В обхвата на проверката следва да бъде включено и изпълнението на договорите за експлоатация, стопанисване и поддръжка на ВиК активите и предоставяне на услуги на потребителите", пишат от комисията.

Любопитното в случая е, че самото регионално министерство неотдавна поиска регулирането на ВиК услугите да излезе от КЕВР, която е сериозен критик на министерството. Идеята е с новия Закон за ВиК тази дейност да се прехвърли "в самостоятелна структура с работно име Комисия за регулиране на ВиК услугите с цел повишаване на ефективността при контролирането на предоставянето на услугите и постигането на дългосрочните показатели за качеството им при социална поносимост на цените".