Новата ВиК реформа тръгва с нов регулатор и механизъм за събиране на дълговете

Текстовете вече са публикувани за обществено обсъждане, но не са обсъждани с КЕВР

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Обединяването на ВиК операторите на ниво област става задължително, а нов регулатор, различен от сегашната КЕВР, ще следи дейността на водния сектор. Това са част от предложенията в дългоочаквания Закон за ВиК, който вече е публикуван за обществено обсъждане.

В момента законодателството по отношение на водата е разпиляно - уредено е основно в Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), към които се допълва уредба, съдържаща се в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за здравето, Закона за енергетиката и други закони. В управлението на водите са замесени и ужасно много институции, като всичко това излезе наяве за обществото покрай миналогодишната криза в Перник. Новият закон отменя ЗРВКУ и теоретично трябва да подреди правилата и ролите в сектора.

Вносител на новия закон за ВиК е Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Заявката за него бе направена още в началото на 2018 г., а даденият краен срок за представянето му беше май 2020 г., но това се случва едва сега.

Любопитното е, че при изготвянето му не е поискано становище от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която според всички разпоредби следи сектора. Това може да се обясни с нескритото желание на МРРБ и по-специално на зам.-министъра Николай Нанков, да радели регулатора на две - за енергетиката и за водите. Това вероятно е и една от причините да няма избран нов председател на КЕВР, въпреки че настоящият Иван Иванов е с изтекъл мандат от месец май.

Реформата

Една от ключовите промени всъщност е въвеждане на задължителна консолидация на ВиК операторите на ниво област, което реално е т.нар. водна реформа, която се проточва вече няколко години. Всички общински ВиК оператори ще трябва да се включат в асоциациите, като това е условие, за да може дружествата да получават европейско финансиране по оперативна програма "Околна среда". Консолидацията до момента не е била въведена официално като нормативно изискване и в шест области все още не се е случила, посочват в мотивите си от МРРБ. Точно днес например община Кубрат обяви, че иска да излезе от Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от "Водоснабдяване - Дунав" в Разград. Ако законът бъде приет в този си вид,това ще стане невъзможно.

През януари зам.-министърът Николай Нанков заяви пред "24 часа", че регулацията трябвало да си бъде в регионалното министерство, което е и принципал на повечето ВиК дружества в страната. По думите му смисъл от независим регулатор имало само ако става въпрос за частни оператори или концесионери. Неговата заявка МРРБ да контролира само себе си не е изпълнена и новият регулатор ще се казва Комисия за регулиране на ВиК услугите, ще се състои от трима души, избрани от парламента, които ще имат по един петгодишен мандат.

В новия закон се предлага и разнообразие от глоби. Например използващите ВиК системи без основание или в разрез със закона ще плащат от 2 хил. лв. до 10 хил. лв. а повредата на ВиК инфраструктура пък се наказва с 500 до 5000 лв. "Един от сериозните проблеми в отрасъл ВиК са т.нар. търговски загуби на вода, които са в резултат на изграждането на нерегламентирани сградни отклонения, манипулиране на водомерите и други", посочват от МРРБ.

Има и нови механизми, с които се очаква да се повиши събираемостта от потребителите - граждани и фирми. Сега има 89 млн. лв. несъбрани сметки, като задълженията само на битовите абонати в цялата страна са близо 55 млн. лв., уточняват от министерството. Според предложените текстове ВиК операторите ще могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението и без съдебно решение за това.

Освен това и т.нар. "водни" помощи, които ще са аналог на енергийните социални помощи, са споменати също, но механизмът им на работа допълнително ще се развива в наредба на регионалния министър.

Какво още

Ако водоизточниците започнат да пресъхват или дебитът в тях намалее, ВиК операторът трябва да предложи на областния управител лимити на ползване или направо режим на водоподаването. При възникнали щети, породени от режима - например за големи предприятия, ВиК дружествата не дължат обезщетения, изрично е посочено в проектозакона. Редът за въвеждане на режим на водата, временно прекъсване или ограничаване на водоснабдяването се определя с наредба на регионалния министър, която обаче още не е изготвена.

Правата на държавата във всички ВиК оператори с държавно участие ще се упражняват от "Българския ВиК холдинг", посочва се в проектозакона. Холдингът, който към момента има капитал 1 млрд. лв., ще управлява и нов фонд "Сигурност на водоснабдяването", в който ще постъпват средствата от таксата за предоставеното право на използване на водите.

В закона изрично се определят ролите на регионалния министър, областния управител, общинския съвет във Вик сектора, като освен това се създава и обществен съвет. Не е ясно обаче какво точно ще прави той. Уточнено е, че съветът е "за защита на интересите на потребителите" и ще функционира "като консултативно звено за подпомагане решаването на проблеми от компетентност на министъра по този закон". В него ще влязат представители на МРРБ, ВиК холдинга, както и "потребителски сдружения, научни и синдикални организации, сдружения на ВиК операторите, браншови организации и други юридически лица с нестопанска цел".