Студентите по медицина са се удвоили за последните 7 години

Икономиката остава най-популярната специалност, а правото за пръв път изпада от топ 5, сочи Рейтинговата система на висшите училища

Софийският университет продължава да води класацията в 23 от 30-те професионални направления, които предлага.

Деян Димитров

Софийският университет продължава да води класацията в 23 от 30-те професионални направления, които предлага. © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В българското висше образование се наблюдава трайна тенденция за увеличение на студентите в сферата на здравеопазването на фона на общо намаление на броя на студентите в страната, показва десетото издание на рейтинговата система на висшето образование, представено този четвъртък. Общият брой учащи във ВУЗ-овете е с 18% по-нисък отколкото през 2013 г.

Затова пък чуждестранните студенти са удвоили дела си от всички студенти от 4% през 2013 г. до 8% през 2020 г.

Студентите в различни сфери на здравеопазването (медицина, стоматология, фармация, здравни грижи и обществено здраве) са 28 000 на брой и представляват 13% от всички студенти, докато през 2013 г са били 19 000 и 7% от всички. Това се дължи и на огромния дял от чуждестранни студенти в медицината, които са над половината, но рейтинговата система отбелязва ръст и на българските студенти по медицина.

От 2013 г. досега се отчита сериозен спад в две от трите най-популярни професионални направления, "Икономика" и "Администрация и управление", а правото за пръв път изпада от петте най-популярни специалности и остава на седмо място сред "Информатика и компютърни науки". Икономиката обаче остава най-популярното направление в страната.

В контекста на пандемията е нараснал делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години - до 2,8% през 2020 г спрямо 2,2% през миналата година. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2017 г насам, посочват авторите на изследването.

Ръст при студентите по медицина

Един от основните изводи на десетото издание на рейтинговата система е устойчивата тенденция за увеличаващия се брой на студенти, следващи в направления, подготвящи кадри за здравеопазването. От 2013 г. Броят следващи медицина се е удвоил от 6000 на 12 500. Голяма част от това увеличение обаче дължи на ръста в международни студенти следващи медицина в България. През 2020 г. те представляват 56% от всички студенти по медицина в страната. Българските студенти също са се увеличили спрямо 2013 г. - с 14%.

Според авторите на проучването нарастващият брой студенти по медицина се дължи на "трайна тенденция за рационализиране на структурата на българското висше образование и нейното доближаване до потребностите на пазара на труда".

Разместване в топ 5 направленията

Водещите направления в страната по брой студенти малко променят облика си през 2020 г. Икономиката остава най-популярната специалност с 30 916 студенти. Втората най-масова специалност е "Педагогиката" 15 388 студенти, която тази година измества "Администрация и управление", което остава на трето място с 13 373 студенти. Следват "Медицина" с 12 434 студенти и "Комуникационна и компютърна техника" с 8316. За пръв път "Право" изпада от водещите пет специалности и дори остава на седмо място след "Информатика и компютърни науки".

Проучването посочва и че две от най-популярните дълги години специалности зачитат спад в броя следващи от над 40% спрямо данните от 2013 г. Това са "Икономика" с 41% и "Администрация и управление" с 45%. Затова пък вече посоченото увеличение в медицината е 108% за последните 7 години. Следват го "Военно дело" (59%), "Стоматология" (52%), "Педагогика" (42%), "Национална сигурност" (38%), "Здравни грижи" (37%) и "Театрално и филмово изкуство".

Реализация и заплащане

Завършилите медицина регистрират най-ниска безработица и най-висока реализация на позиции изискващи висше образование - под 1% безработица и над 90% реализация. От другата страна на монетата са завършилите "Туризъм", от които само 21% се реализират на позиции, изискващи висше образование.

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са "Информатика и компютърни науки" (2771 лв.) , "Математика" (2673 лв.),"Комуникационна и компютърна техника" (2240 лв) "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми"(2145 лв.) и "Металургия" (2093 лв.) и . За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите "Информатика и компютърни науки" в СУ "Св. Климент Охридски" със среден облагаем доход от 4527 лв.

Без изненади в класацията на ВУЗовете

Водещите университети в страната по рейтинг на професионалните направления остават Софийския университет, който е на първо място в 23 от 30 предлагани направления, Технически университет - София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет - София, е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места.

През пролетта на 2020 година най-много студенти са се обучавали в СУ "Климент Охридски" - над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с около 16 000 студенти.