Образование

Първи спор за парите от Плана за възстановяване

Учени и експерти поискаха ясни цели и реформа в разпределението на 2.4 млрд. лв. за образование и иновации

Румяна Гочева

Вицепремиерът Томислав Дончев © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Реформи и ясна визия за целите, които България иска да постигне в близките години с 12-те млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост. Това поискаха учени и експерти по време на първата публична дискусия за разпределянето на средствата - конкретно за т.нар. сектор "Иновативна България", в рамките на който се предвижда над 2.4 млрд. лв. за образование, научни изследвания и иновации.

"България може не само да изнася скъпи, ценни и квалифицирани кадри, но да изнася и скъпа, ценна продукция, а да внася тези квалифицирани кадри, които е изгубила през годините назад", каза вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му бюджетни средства, европари и частни инвестиции трябва да се обединят, за да се развиват иновациите и науката. "Това ще изведе България от "икономиката на ишлемето" към "икономиката на знанието", изтъкна той.

Вицепремиерът е напълно в прав, но предложения именно от него план залага повече на инфраструктурата и покупките на техника, отколкото на кариерното развитие на кадрите, подготовката на експерти и привличането на високотехнологични инвестиции. В тази връзка изпълнителният директор на "Тракия икономическа зона" Пламен Панчев пък посочи, че основният приоритет за бизнеса са дигитализацията, енергийната ефективност, ВЕИ-тата, но най-вече образованието и квалификацията.

Кодова дума: образование

"Ако говорите с който и да е бизнес в България, ще чуете само само едно нещо - образование, образование, образование. Хората трябва да излизат от средното образование функционално грамотни и това е изключително важно, трябват и висши кадри - хора с докторски степени, които разбират къде е технологичното развитие на световно ниво", каза директорът на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов. По думите му често могат да се чуят коментари, че няма достатъчно ресурс.

"Всъщност обаче ежегодният ресурс за обществени поръчки, който държавата и общините отделят, е доста по-голям и там трябва да търсим възможности за развитие", каза той. Стефанов посочи още, че добрият план ще остане на хартия без добро управление, и даде пример с обществена поръчка за чист въздух "във втория по големина град".

"От пет кандидата четири се отстраняват по формални причини, петият печели с максимален брой точки и максималния възможен бюджет. Стремежът трябва да бъде не просто да избягваме такива случаи, а да търсим активна конкуренция и привличане на инвеститори", посочи той.

По думите му европейските средства не са достатъчни, а в случая големият длъжник е българската държава по отношение на разходите за научноизследователска и развойна дейност. Последните 20 години като дял от БВП те бележат непрекъснат спад. И това трябва да се промени, ако искаме да постигнем други промени.

Тигър, пума или най-обикновена котка

Трябва да има повече реформи, коментира икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. По думите му планът за възстановяване не трябва да се разглежда като план за секторни политики или оперативна програма. "Планът е финансов инструмент, подкрепа или помощ, която всяка страна, засегната от кризата, трябва да използва, ако си постави два въпроса - първо, къде иска да бъде икономиката и обществото й след 5 или 10 години и какво спира тази страна да постигне това", коментира той.

Богданов отбеляза, че България е страната с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС и независимо от това, че в последните години се отчита растеж, има държави, които догонват по-бързо първенците. "Не сме нито тигър, нито рис, нито икономическа пума. Може би сме кротко коте, което все пак се движи напред, но не достатъчно бързо", каза още той.

И добави: "Ако искаме в средното образование да има по-малко отпадащи или повече деца, които ходят на училище или постигат по-добри резултати, трябва да си сложим някакви цели", каза още той. Виждането му е, че планът трябва да бъде по-амбициозен - STEM обучението (фокусирано обучение по направленията наука, технология, инженерство и математика - бел. авт.) не трябва да са просто кабинети, а да се каже как това ще промени преподаването, как ще се увеличи броят на квалифицираните учители и др. "Моето усещане е, че ЕК няма да одобри план, в който няма по-смели реформи", обобщи той.

Според просветния министър Красимир Вълчев обаче има реформи, а за някои от тях дори не са нужни средства. За пример той посочи промените в учебното съдържание, начина на преподаване, изпитване и оценяване. От друга страна обаче, има и мерки, които изискват средства. "Най-добрите образователни системи са тези, в които най-добрите ученици стават учители, но за да се случи това, заплатите трябва да бъдат над средните за страната", посочи той.

Думата на учените

Според председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски в плана се набляга повече на изследователските университети, а академията е пренебрегната. Той отбеляза, че в момента не е ясно и как ще се насърчат ефективните изследвания.

Според бившия просветен министър в служебния кабинет "Герджиков" проф. Николай Денков от Факултета по химия и фармация към СУ "Св. Климент Охридски" учените от БАН трябва да се включат в образователния процес - в магистърските и в докторските програми.

"Не е ефективно да финансираме само част от това, което е необходимо, за да се развият научните изследвания - примерно само инфраструктура. Изключително важно е да насочим усилията още от самото начало за привличане на водещи учени, млади таланти, за осигуряване на средата те да се развиват", обясни проф. Денков.

Дебатите по плана ще продължат до началото на 2021 г., а окончателният му вариант трябва да бъде приет до април.