Този страшен седми клас

Аз лично не познавам седмокласник, който да не допълва своята училищна подготовка с частни уроци. Вероятно има няколко деца, които успяват и сами да се справят с двата изпита, но те са малко на фона на толкова големия брой на ходещите на допълнителни уроци или школи.

Статистика колко от седмокласниците посещават допълнителни частни уроци обаче няма - част от родителите предпочитат индивидуална подготовка, други залагат на групови посещения в различни школи.

На теория НВО в седми клас е, за да се оцени стандартът за качество в образователната система. Иначе казано - проверката на знанията на децата е с цел проверка на качеството на преподаването в училище. Тогава обаче възниква логичният въпрос - ако децата получават необходимата им подготовка за успешно преминаване на НВО основно от частни уроци или в частни школи, то резултатите, които получават на матурите, чия подготовка показват - тази, която са получили в училище, или тази, която са получили при частния учител.

От чисто финансова гледна точка пък подготовката на едно дете за двата изпита изисква немалко средства. Само за една година излиза в най-добрия случай между 4000 и 6000 лв. А през последните две години на пандемия частните уроци са поскъпнали с между 20 и 50%, показват офертите в образователните школи.

Школа или учител

Ако имате за цел детето ви да учи в прилично училище, започне ли седми клас, започва се и ходенето по уроци. Започва и наддаването за школа или учител. В някои случаи за по-сигурно и на двете - един път в седмицата на най-добрата школа и един път при най-добрия учител.

Изборът понякога е ограничен. Според експерти, които споделиха своето мнение за "Капитал", всички добри учители, които предлагат частни уроци, обикновено са ангажирани за месеци, дори с години напред. Според тях вече дори не е ясно дали има останали добри учители (поне в София), които преподават индивидуални уроци по български език и математика. "Ангажирани с преподаване или като "тютори" са понякога дори ученици в последните класове на СМГ, защото има остър недостиг на учители, особено по математика", посочват експертите.

За хубавите школи битката също е голяма. И за да се "закачи" дадено дете при добър учител в силна школа, често обучението там се започва все по-рано и по-рано.

Логично тук възниква въпросът как училищата изобщо си намират учители, след като школите може би предлагат много по-добри условия на работа, щом привличат толкова търсени преподаватели.

Как се стигна дотук

Че има нещо сбъркано в изпитите след седми клас, говори и масовата истерия, с която те са съпроводени, каквато надали има в друга страна в Европа. Въпреки това резултатите всяка година се влошават. През времето на ковид пандемията МОН даде пространен отчет колко време седмокласниците са учили в електронна среда - през втория срок на V клас, целия VI клас и частично в VII клас, мимоходом посочвайки, че затова за първи път от 2019 г. имаме спад в оценките по математика. Това обаче беше доста удобно оправдание за недобрите резултати.

Среден резултат 35 точки от общо 100 по математика е, меко казано, проблемно. А пандемията просто увеличи трупаните с години дефицити в системата, които са от всякакво естество - кадрови, организационни, методически и прочие, които поредна година не можем да запълним. Защото резултатите, които се обобщават с тях и на регионалните инспекторати, и на министерството, и на Института за изследвания в образованието, и на Института за пазарна икономика, не са никак добри поне в последните 10 години, но нищо в системата не се е променило.

Ако на двата изпита, по които учениците се готвят с предимство в седми клас, резултатите не са добри, какви ли ще бъдат те по другите предмети - например биология и физика, знанията по които например може да не бъдат проверени нито веднъж от I до XII клас?

Проблемът всъщност е, че миниматурите в VII клас продължават да мерят предимно колко могат да наизустят учениците, защото в училище никой не ги учи на умения и компетентности. А и основният проблем е в изначално сбърканата философия на този вид изпити - хем да проверят доколко ефективен и качествен е образователният процес, хем да служат като вход в гимназиите.

От цялата сбъркана система се оказва, че НВО мери единствено доколко родителите могат да компенсират дефицитите в системата, пращайки на частни уроци децата си. Абсурдното е и че един-единствен изпит определя дали ученикът ще получи качественото образование след седми клас - разделението на елитни и не толкова елитни гимназиални училища съвсем не е изкуствено.

Симптом за грешка

"Масовостта на частните уроци и школи сред учениците от семейства с финансови възможности е симптом на няколко проблема на образователната система", коментираха за "Капитал" от "Заедно в час". Първият според тях е ориентирането на изпитите към зазубряне вместо мислене, неефективното преподаване на част от учителите и недоверието на родителите към училищата. Към тях можем да добавим и истеричното медийно отразяване, особено на националното външно оценяване след VII клас и матурите след XII. Всички тези фактори карат голяма част от родителите да се поддадат на облъчващите ги отвсякъде реклами на частни школи и да си кажат: "Нищо не става от държавното образование, всички деца ходят на частни уроци, и моето трябва да тръгне, за да изкласи."

Всъщност не е ясно и дали един ученик има нужда от частни уроци, за да влезе в желаното от него училище след VII клас. Няма данни, които да сравняват подготовката в училище с тази в частната школа. И както има случаи на ученици, които дължат знанията си изцяло на частните учители, така има и такива, които са влезели в така наречените елитни гимназии и без нито един частен урок.

"Проблемът с частните уроци не е, че ги има - има ги и в държави с по-високо качество на образованието, като Великобритания например. Проблемът е, че в България частните уроци понякога заместват изцяло подготовката в училищата, а не я надграждат", посочват експертите. Това показва как всъщност българското образование се проваля в това да даде на учениците най-базовите знания и умения. Изпитите след VII и след XII клас, за които частните школи масово подготвят, не са от ранга на TOEFL или SAT. Знанията и уменията, които измерват, могат и трябва да бъдат получени в училищата, за да могат всички ученици да се сдобият с тях - не само тези, чиито родители могат да платят за частен урок.

"Грешно е да се насочва вниманието към частните уроци, частните школи и частните учители като едва ли не виновни за тази истерия, която съпътства изпитите в VII клас", смята Йорданка Бонева - основател на сайта "Данибон". Според нея до тази "паника" сред родители и деца в VII клас се стигна, защото "всички ученици бяха вкарани в един конкурентен процес, който преди беше присъщ само за най-амбициозните деца, целещи се в езикови и математически гимназии. С премахването на самостоятелните изпити за тези най-желани училища и ползването на резултатите от НВО на МОН за прием няма как да не се стигне до паника и истерия. МОН се опитва едновременно хем да замерва как се справят всички ученици, учители и училища, хем това замерване да е вход за гимназиите".

Има ли светлина в тунела изобщо

"МОН се опитва да контролира всичко в образованието. Така задушава целия учебен процес, създава паника сред хиляди хора и се стига до истерията с НВО в VII клас. Нека да замерва как се справят училища, учители, ученици, но това външно оценяване няма нужда да е чак толкова важно за абсолютно всички", посочва Бонева.

"Първоизточникът - създател на частните школи и уроци, всъщност е МОН с неговата ненормална конкуренция с хиляди ненужно кандидатстващи в VII клас за училища, за които в повечето случаи няма нужда да се кандидатства. На практика това е свободен пазар", казва Йорданка Бонева. "В целия този процес на масова конкуренция, която иска да постигне МОН, чрез НВО като важен елемент в образованието на учениците и вход за следващо ниво в обучението им всъщност подпомогна разцвета на частните школи и частните учители", допълва още тя.

Притеснителна е и заявката на МОН да въведе методика за оценка на добавената стойност в училищата - сама по себе си отлична идея, която обаче ще се базира именно на резултатите от нереформираните изпити в IV, VII, X и XII клас. А ако основата на тази методика са лошо създадените изпити, които не изпълняват замисъла си, как очакваме, че с тази методика ще се оцени качествено образованието ни?

Неслучайно препоръката на експертите е националното външно оценяване в VII клас да се раздели от изпита за подбор в гимназиите, който да бъде направен така, че да помогне на всеки ученик да избере гимназия спрямо уменията и интересите си, а не да отсява най-добрите ученици и да ги позиционира в престижните гимназии.