Лекари Made in BG

Сред българските студенти във висшите учебните заведения в страната от години тече обратен процес - те намаляват, едновременно като резултат от отрицателните демографски показатели на България и желанието на 10-15% от тях всяка година да напуснат пределите на страната.

Студентите в България отдавна не покриват общия капацитет на всички висши училища, но през последните години той остава незапълнен на повече от 50%, става ясно от Националната карта на висшето образование в България, според която общият броя на действащите студенти у нас през пролетта на 2022 г. е 200 781 при двойно повече места (415 472 места) - за сравнение, през 2013-2014 г. броят на записаните студенти е бил с 80 хил. повече.

Широкият прием, в който предлагането надвишава търсенето, обезсмисля състезателния принцип за висшето образование и неизменно води до влошаването му - проблем, за който отдавна се търси решение.

На този фон увеличаващите се с всяка изминала година чуждестранни студенти у нас изглеждат като глътка свеж въздух и нов ресурс за българските университети, а това, което ги привлича най-вече, по всичко личи, е сферата на здравеопазването.

Само за последните пет академични години увеличението в трите основни професионални направления в сферата - медицина, стоматология и фармация, е три пъти от 3183 чуждестранни студенти през 2018-2019 г. до 9012 през 2022-2023 г.

Въпреки че увеличението им през годините не може да компенсира намаляващия брой български студенти, респ. общ брой обучаващи се в университети, и въпреки че повечето от тях си тръгват веднага щом завършат, появата им в България има своя сериозен отпечатък - както локално върху градската среда и местната икономика, така и национално върху начина, по който българските учебни заведения работят и се представят на международната сцена.

Студенти без мито

След влизането на България в ЕС страната се превърна в привлекателно място за чуждестранни студенти. С включването ѝ в единния образователен пазар се създадоха редица програми с преподаване на английски език и се улесни режимът - както за влизане в университета, така и за признаване на дипломата след завършването му.

"През последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в българското висше образование се е удвоил до 8% (от 4.1% през 2013 г. според данни на Евростат - бел. ред.), което означава, че над 16 хил. чуждестранни студенти се обучават в България. По този показател страната достига средните нива на ЕС - където делът на чуждестранните студенти е 8%", обяснява изпълнителният директор на Институт "Отворено общество" - София, Георги Стойчев, който заедно със своя екип събират данни и ще публикуват доклад по темата за чуждестранните студенти в България.

По думите му частично повишения дял, който заемат чуждестранните студенти, е свързан и с понижения общ брой българските студенти в страната, но не само, тъй като спадът не е толкова голям, че да има удвояване.

Причините за това са различни и варират в зависимост от специалността и държавата, от която идват студентите. При някои затрудненията да учат в родната им страна се изчерпват с финансовия аспект и твърде високите такси за обучение, при други - високата конкуренция и ожесточената борба за място в дадена специалност ги тласкат към това да погледнат навън.

И така България изгрява на сцената в академичните среди - както заради сравнително ниските годишни такси за обучение, ведно с по-ниските разходи, които са необходими, за да си осигури човек добри условия на живот, така и заради по-лесния прием, понеже университетите имат нужда от повече студенти.

Въпреки че повечето от чуждестранните студенти не остават за по-дълго от периода на обучението си в България, тази практика се превърна, от една страна, в добра интернационална реклама за висшите учебни заведения у нас, а от друга, в огромен източник на приходи за българските университети предвид по-високите такси, които студентите от чужбина заплащат.

Повече от Италия и по-малко от Индия

Българските висши училища основно привличат чуждестранни студенти от страни от Европа (като най-много от тях са от държави членки и държавите от ЕИП), показват данните на Национален център за информация и документация (НАЦИД).

"Близо 88% от чуждите студенти в страната идват от Европа и едва 12% от райони извън Европа", обяснява Георги Стойчев. По думите му този процент е малък на фона на картината в ЕС, където над половината от чуждестранните студенти идват от държави извън Европа като Индия и Китай, което означава, че "това не е нещо, което можем да си обясним с ЕС, а е нещо, което изцяло зависи от начина на действие на нашите висши училища и особено от начина на действие на нашите консулски и други дипломатически служби", категоричен е той.

Сравнително по-малкият дял на студентите от други региони и страни извън Европа се обяснява предимно с липсата на целенасочена политика на страната ни в тази насока и произтичащия от това тежък режим за кандидатстване и прием на лица извън ЕС и ЕИП - задача, с която отделните висши учебни заведения не могат да се справят самостоятелно, а е нужна единна национална стратегия.

Ако, да речем, студент от Индия реши да се запише в български университет, процедурата предвещава да е дълга и тежка или поне така казва Наредбата за прием на студенти във висшите училища в България. Той вероятно ще трябва да пропътува няколко хиляди километра до най-близкото посолство, и то няколко пъти, за да бъдат оформени документите му, ще почака няколко месеца същите да бъдат обработени от българската администрация, а ако не се откаже дотогава, дипломата му ще трябва да се преведе - от английски на български, въпреки избраната от него изцяло английска програма, както и да докаже, че съответната диплома му позволява да запише висше образование. В противен случай рискува своя прием.

Културното разнообразие в медицинските университети допринася за обмяната на опит и знания, оказва влияние върху градската среда и върху международната репутация на българските висши учебни заведения Фотограф : Димитър Марков

Европейска медицинска дестинация

Има обаче специалности, заради които тези бариери се прескачат, а в последните 15 години - особено силно.

Големия ръст на чуждестранни студенти в България, оказва се, се дължи предимно на интереса им към няколко професионални направления в сферата на медицината и свързаните с нея здравни специалности.

До 2008 г. в България медицина учат предимно студенти от Турция и Гърция. Тогава чуждестранните студенти в София са едва около 700, а новоизбраният ректор на МУ - София, академик Ваньо Митев си поставя за задача да привлече 3000 души за обучение в България. Университетът има твърдо ядро от преподаващи на английски, работи с посреднически фирми и успява дори да открие изнесено обучение по предклиничните специалности в Италия и Швейцария, впоследствие - Сан Марино и Германия, но тогава образователният министър решил, че Митев е действал незаконно, дори го дават на съд, след което е оправдан за откриването им.

"Това, което не можаха да свършат конкурентите ни в Италия и Германия, беше направено от тогавашния министър Меглена Кунева. Много неща се промениха от началото, но аз и екипът ми направихме всичко възможно да популяризираме България като дестинация за обучение на студенти по медицина и да се конкурираме в собствените им държави с тамошните медицински университети", разказва академик Митев.

По думите му празната ниша на софийския медицински университет, който не възстановява това обучение, впоследствие е била заета от пловдивския и плевенския медицински университет, към които са се пренасочили италианските студенти. Медицински университет - София, е първи, но след него не закъсняват и другите специализирани учебни заведения в страната, които освен всичко останало са и сравнително улеснени, вървейки по отъпкания от Митев и неговия екип път.

Петнайсет години по-късно

Днес положението е драстично по-различно, показват и числата. Докато в такива специалности средно за ЕС учат 13% от чуждестранните студенти, обяснява Георги Стойчев, в България над половината (58%) от всички чуждестранни студенти се обучават само в сферата на здравеопазването, което я превръща в държавата с най-голяма концентрация на чуждестранни студенти от всички европейски държави в здравни и медицински специалности.

Превръщането на България в дестинация за медицинско образование е донякъде обусловено от региона, в който се намира страната, и сравнителното разделение на пазара на чуждестранни студенти, което съществува в Европа, но не изцяло. "В повечето източноевропейски държави специалностите, които привличат най-много чуждестранни студенти, са в сферата на здравеопазването - така е в България, Румъния, Словакия, Унгария, Украйна, това е общ феномен за целия регион. В нито една от тези държави концентрацията не е повече от 50%, а тук е близо 60%", обяснява Георги Стойчев. Тук своята роля изиграват ниските разходи за живот и сравнително облекченият прием за чуждестранни студенти, който медицинските университети са установили.

Стойчев определя направленията в сферата на здравеопазването като "мотора, който движи самолета на чуждестранните студенти" и превръща България в "забележим играч на европейски пазар по отношение на обучението по медицински специалности". Докато като дял нашите студенти представляват 1% от студентите в ЕС, чуждестранните студенти по медицина, които се обучават в България, представляват 4% от всички чуждестранни студенти по медицина в ЕС. "От всички 27 държави в ЕС плюс Турция и Обединеното кралство, т.е. от общо 29 държави, България е на девето място по абсолютен брой на чуждестранни студенти в медицински специалности. Само в рамките на ЕС България е на 7-о място по този показател", добавя Стойчев.

Сред най-екзотичните държави, от които има представителите в българските медицински университети, са Кабо Верде, Йемен, Непал, Гамбия, Ангола, Туркменистан и др. Фотограф : Димитър Марков

За разлика от други университети в България, в които преподаването на чужд език и привличането на студенти отвъд границите на страната са все още мираж, в "Медицината" съотношението между българи и чужденци е в превес на вторите - 58.5% са чуждестранните студенти спрямо 41.5% български, а в специалност "Стоматология" се обучават около 45% от чуждестранните студенти.

Въпреки че чуждестранните студенти представляват относително висок дял и в други направления, там става въпрос за специалности, чийто общ брой студенти е твърде малък и това не влияе на цялостната картина. Такава например е ситуацията при ветеринарната медицина, където според данни от ИООС процентът на чуждестранни студенти е висок - 31%, но този дял формират едва 474 (от общо 1516 студенти в специалността), което е едва 2.9% от всички чуждестранни студенти в страната.

В сферата на здравеопазването, подобно на общата картина, преобладават студенти от Европа и по-конкретно от държавите членки и от страните от ЕС и ЕИП, чиито такси са почти два пъти по-ниски от тези на лицата, идващи от трети страни (с изключение на държави, с които има допълнителни споразумения - предимно за лица от български произход от РСМ и Украйна). Така 60% от обучаващите се в трите основни направления - медицина, стоматология и фармация, са от Великобритания (като се забелязва леко забавяне на ръста след 1 януари 2021 г.), Германия и Гърция.

Увеличаващият се брой студенти от чужбина в медицинските университети заедно с големия интерес на българи към него превръща България в една от държавите с най-много дипломирани лекари в света - през 2022 г. дипломираните в специалност "Медицина" са 2133 души, или 30 на всеки 100 хил. души. За сравнение, в САЩ те са под осем души на 100 хил., а европейският първенец - Ирландия (през 2017), е обучил 25 лекари на 100 хил.

Това е, от една страна, хубава новина - добре е в нещо да сме първи. Горчивият привкус идва оттам, че голяма част от тези над 2 хил. души (българи и чужденци) напускат България с еднопосочен билет, а лидерското място не прави българското здравеопазване по-добро - България продължава да е страната в ЕС, в която хората живеят най-кратко.

По темата работи и Десислава Николова