🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Трябва ли да изпратите децата си в частно училище

Американските училища са по-добър пряк път към елитни университети в сравнение с британските

Eton College може да се похвали, че за своето 583-годишно съществуване е обучил повече от една трета от 57-те министър-председатели на Великобритания. По-малко впечатляващ е фактът, че броят на неговите ученици, които си спечелват място в университетите Oxford и Cambridge, е намалял с над 50% между 2014 г. и учебната 2021-2022 г. Някои родители избират частни училища с надеждата, че децата им ще получават повече внимание и по-малко тормоз. Други свързват тези институции с по-добро образование, по-високи оценки и място в престижен университет. Но нарастващите разходи и променящите се политики за прием в университетите разпалват дискусия за това дали училищата с гербове и каменни зидове наистина си струват.

В много богати страни традиционното частно образование запада. В 30-те членки на ОИСР, клуб на предимно богати държави, делът на децата в училища, в които под половината от финансирането е от правителството, е спаднал от около 8% през 2000 г. до около 5% през 2018 г. Частните училища във Великобритания и САЩ се справят по-добре, а дебатът за тях остава особено политизиран и в двете страни.

Последните данни показват, че за повечето деца в частни училища във Великобритания, както и за тези в Америка предимствата на скъпото образование остават солидни. Ползите вероятно са по-големи в САЩ, отколкото във Великобритания, поне за учениците в най-луксозните класни стаи. Делът на техните възпитаници, които все още получават достъп до най-добрите университети, би предизвикал фурор в кралството. Това може да изненада всеки, който смята, че американското общество не е толкова обсебено от класовото разделение, колкото британското.

Разходи и ползи

Частните училища във Великобритания обучават около 6.5% от децата, приблизително колкото и през 60-те години (хокейните стикове и оризовият пудинг остават привлекателни през времето). Американските обучават около 9% от децата, като този дял се запази в продължение на десетилетие до настъпването на ковид пандемията. В Америка около 75% от частните ученици посещават институции с религиозна принадлежност (голяма част от които работят с такси, които са равни или по-ниски от финансирането на ученик в държавните училища). Но тук също има ексклузивна подгрупа училища, често наричани "независими", които най-много наподобяват платените във Великобритания. В тях се обучават под 2% от американските младежи.

Разходите във Великобритания са сред най-високите в света. Едно семейство там трябва да очаква, че да посещава детето им частно дневно училище ще им струва над 16 хил. паунда (20 хил. долара) на година. Сумата е нараснала трикратно от 80-те години и представлява около половината от дохода на средното домакинство във Великобритания, докато преди е била една пета. Таксите в Америка средно са по-ниски, но и те са скочили с 60% през първото десетилетие на този век според най-новите надеждни правителствени данни. Най-снобските училища искат от родителите средно 28 хил. долара за ученик на година.

Измерването на ползите, произтичащи от тези разходи, има значение както за критиците на частното образование, които обвиняват луксозните училища, че възпроизвеждат елитите, така и за тези, които плащат. На пръв поглед ползите са ясни: из целия богат свят частните ученици се справят по-добре на изпитите, посещават по-добри университети и накрая получават по-добре платени работни места. Но част от този успех се дължи на благоприятни фактори извън класната стая, като например наличието на богати, насърчаващи или интелигентни родители. За да бъде разбрано предимството, което частното образование дава, съдбите на частните ученици трябва да се сравнят с тези на подобни техни връстници в държавни училища. Добро проучване по въпроса е най-лесно да се намери във Великобритания.

Да извадим сметалото

До навършване на 25-годишна възраст британците, получили частно образование, печелят 17% повече от други служители от подобен социален произход според проучване от 2015 г. Към 42-годишна възраст разликата в заплащането се увеличава според предишни изследвания до около 21% при жените и 35% при мъжете. Донякъде това е така, защото хората с частно образование по-често навлизат в професии с високи доходи, като например финанси. Алумни мрежите сигурно помагат, но натискът сред връстниците и очакванията на родителите вероятно също играят голяма роля.

По-съществена причина за по-високите доходи е, че частните ученици получават повече и по-добри академични квалификации от останалите. Те изкарват "умерено" по-високи резултати на тестове в сравнение със съпоставими деца, които се обучават в държавни училища, смята Франсис Грийн от University College London. С всяка допълнителна година, прекарана в частно училище, това предимство се натрупва. Проучване установява, че преднината, която имат, когато навършат 18 години, е приблизително еквивалентна на преминаване от степен AAB към AAA (по трите предмета, по които завършващите училище в Англия обикновено полагат национални стандартизирани изпити).

Критичният момент е, че дори умерено покачване на резултатите може да има голям ефект върху размера на допълнителните доходи. По-добрите оценки могат да осигурят на ученика място в по-престижен университет в сравнение със случая без тях или изобщо място в университет. През 2021 г. повече от половината ученици с частно образование, които са започнали следване във Великобритания, са посещавали един от 24-те университета от Russell Group (клуб, в който влизат повечето от най-добрите университети). Тези ученици по-често през последните си години в училище изучава трудни, традиционни предмети, каквито много взискателни университети усилено търсят сред кандидатурите. Освен това те получават повече допълнителна подготовка за интервюта и тестове за прием.

Към следващото ниво

Частните ученици вече не печелят толкова несъразмерни дялове от местата в най-добрите университети, колкото преди. Те съставляват около 18% от всички ученици на възраст 16 - 19 години в Англия и около 25% от тези с най-добрите оценки на зрелостните изпити. Миналата година 20% от новите студенти в университетите от Russell Group са дошли от частни училища.

През 2016 г. около 6% от всички частни ученици, които са започнали следване във Великобритания, са си спечелили места в университетите Oxford или Cambridge; оттогава този дял е спаднал до около 4% (за тези от държавните училища е около 2%). Миналата година частните ученици са били 32% и 27% от новите британски студенти в двата университета, което е спад в сравнение с 43% и 39% преди десетилетие. Тази промяна разтърси шепата елитни частни училища, които някога изпращаха много ученици в двата университета.

Отвъд океана

Да се анализират ползите от частното образование в САЩ е трудно, защото групата на тамошните училища е по-пъстра от тази на британските. Понеже религията е забранена в държавните училища, много благочестиви родители избират частни по причини, различни от академичното представяне. Като цяло доказателствата, които предполагат, че частните ученици в Америка учат повече, отколкото тези в държавни училища, са по-малко сигурни, отколкото във Великобритания.

Проучване, публикувано през 2018 г. от двама учени от University of Virginia, Робърт Пианта и Аря Ансари, анализира резултатите от тестовете на 1000 деца, родени през 90-те години. Установено е, че до 15-годишна възраст тези, които са посещавали частни училища в Америка, не са получавали по-добри оценки след коригиране на разликите в техния произход. Липсват обаче добри изследвания за допълнителните ползи, които богатите деца получават от посещаването на подгрупата на "независимите" училища в Америка. Но с основание може да се смята, че те повишават перспективите на детето поне толкова, колкото и британските им двойници.

Американските университети посрещат възпитаниците на частни училища с отворени обятия. През 2021 г. Джеймс Мърфи от вашингтонския тинк-танк Education Reform Now събира данни от 35 от най-високо класиралите се американски университети и колежи за свободни изкуства. Той установява, че средно около 34% от техните нови студенти са получили образованието си в частни гимназии (виж графиката). Това е удивително, като се има предвид, че частният сектор обучава едва 8.5% от американските гимназисти. Учениците от "независимите" училища се справят блестящо. Последните публикувани данни сочат, че те съставляват около една трета от новите студенти в Dartmouth и над една четвърт в Princeton. "Наследственият" подбор, заради който роднините на бивши възпитаници получават предимство при приема, може да обясни част от този резултат. Нищо толкова безпардонно несправедливо не се случва в британските университети.

Зелени морави, зелени банкноти

Парите също помагат. Докато английските университети начисляват на всеки местен студент еднакви такси за обучение (макар тези от чужбина да плащат повече), цената в най-добрите американски университети варира в зависимост от доходите. Това позволява на надарени ученици от по-бедни семейства да учат срещу малки или никакви такси. Но също така дава основателна причина на университетите да поддържат добри отношения с надеждни училища, пълни с умни и достатъчно богати ученици, които да ги захранват.

Затова британските частни училища насочват повече от своите абитуриенти в чужбина. Миналата година около 6% от тези, които са продължили в университет, са избрали да учат в чужбина спрямо 4% през 2016 г. Най-популярната дестинация е Америка. Тамошните университети изискват високи оценки, казва Барнаби Ленон от Независимия училищен съвет, който представлява британските частни училища. Но той добавя, че се ценят и неакадемичните постижения като тези, постигнати чрез извънкласни дейности, каквито частните училища се стараят да предлагат.

Предимството, на което се радват частните ученици, се обсъжда много по-малко в Америка, отколкото във Великобритания, отчасти защото въпросите за расата, а не за класата, обикновено заемат централно място в дебатите за приема в университет. Политическите битки, които избухнаха около преподаването на въпросите за раса, пол и история, облагодетелстват частните учебни заведения отчасти защото щатите избират да влагат пари в програми за "избор на училище", което може да е частно. При тях местните власти плащат за част от местата в частни училища (обикновено само за бедни деца и в най-евтините частни институции).

Америка обаче може да е на прага на промяна. Предстоящите решения на нейния Върховен съд могат да забранят прилагането на "положителна дискриминация" при приема в университети. А ако колежите и университетите вече не могат да насърчават кандидатите от слабо представените малцинствени групи, предимствата, на които се радват богатите ученици, могат да станат по-очевидни. Частните училища във Великобритания също ги чака неравен път. Лейбъристката партия, която, изглежда, вероятно ще спечели властта на изборите през следващите 18 месеца, говори за премахване на благотворителния статут на частните училища и за премахване на техните данъчни облекчения. Това може да доведе до скок на таксите за обучение. Междувременно пътищата към "Оксфорд" и "Кеймбридж" ще продължат да се стесняват. Очаквайте все по-голяма група британци да се насочва отвъд Атлантика.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    whyman avatar :-|
    whyman

    То така става тази работа...

    Нередност?
  • 2
    datahustler avatar :-|
    Соколов

    Каквото и сметало да се вади графиката е доста ясна, имайки в предвид колко малко са тези училища а колко много ученици в топ университетите са от тях.

    Нередност?
Нов коментар